За кукления театър няма граници, независимо къде си и независимо на какъв език играеш. Това каза в интервю за БТА Елена Дойчева, директор на Ямболския куклен театър “Георги Митев”.
Държавен куклен театър „Георги Митев“ – Ямбол участва на Международния куклен фестивал в Анкара, който започна на 13 октомври. Спектакълът „Златното ключе“ бе представен в четвъртък пред ученици от турското частно училище „Ихсан Дограмаджъ“ в комплекса „Билкент“.
Според Елена Дойчева интересът към Кукления театър няма да секне, защото това е „живо изкуство“. Тя добави, че е очарована от малките турски зрители.
Следва интервюто с директора на Ямболския куклен театър “Георги Митев” Елена Дойчева:
Има ли според Вас голям интерес към това събитие, което се организира години наред в Турция?
Смятам, че има. Това е десето издание на този фестивал. Ние за първи път участваме, но имаме от година и половина контакт с театър “Темпо”, с Марина Юдже, която е и главен организатор на този фестивал. И мисля, че с всяка измината година той набира скорост и все повече и различни театрални трупи гостуват на фестивала. Ние пристигнахме със „Златното ключе“ по Алексей Толстой. Постановката е дело на Любомир Кулаксъзов, с участието на млади актьори. Актьорите са Христо Петев, Илияз Иляз и Ирина Шумелова.
Каква е основната публика в Анкара, т.е. на каква възраст са децата?
Те са от шестгодишни нагоре. Защото „Златното ключе“ е такъв спектакъл, който е и за по-малки и за по-големи. Надявам се и децата да имат представа за това произведение. Дано да разберат повече.
Каква е най-голямата мотивация в работата Ви?
Това е възпитанието на децата, най-вече това, което ние им даваме след родителите и дома, както и училището. След училището сме ние – Кукленият театър, който поема децата. Много често ме питат – как приемат децата сега кукления театър, когато има толкова много видео игри, толкова много електроника, но странното е, че те се радват много, те се радват много на куклите.
Това са представления, от които не можем да отделим децата, те искат да се качат на сцената при актьорите, да пипнат куклите и питат – „Къде отиват след това?“. Всичко това е много интересно и аз се радвам много. В крайна сметка това е най-голямата ни радост и щастие.
Досега имали ли сте други участия в Турция?
Много участия сме имали в Турция преди години. Участвали сме във фестивали в Люлебургаз, в „Тракийския фестивал“, организиран в Северна Турция.
Имахме специално участие и в Бурса, където получихме и наградата на Бурса с един спектакъл на нашия театър (през 2008 година). Играхме на турски.
Малко след това имахме две поредни години представления в Измир, където преводът на нашия спектакъл беше записан от техни актьори. Това се получи великолепно.
След пандемията от КОВИД-19 нямахме много пътувания, но сега, след няколко години, отново сме в Турция.
Откога имате сътрудничество с театър „Темпо“ (Кукленият театър в Анкара, който стои зад организацията на Международния куклен фестивал предишни години)?
От миналата година. Те ни бяха на гости в Ямбол; бяха и в Стара Загора за спектакли за възрастни. Така че оттогава са нашите контакти и надявам се да продължат. Имам идея, тъй като ние имаме един от най-старите фестивали в България „Михаил Лъкатник“ – изцяло детски фестивал, национален куклен театрален фестивал, с международно участие. Извън конкурсната програма участват и международни трупи и други гости на нашия град, на нашия театър. Марина Юдже (която бе директор на театър „Темпо“ и е главен организатор на десетия Международен куклен фестивал – бел. авт.) миналата година бе член на журито на нашия фестивал. Надявам се сътрудничеството ни да продължи. Имаме идея за размяна на спектакли, за по-дълги гастроли.
Във връзка с многото Ваши участия в Турция какво ще кажете за турската публика?
Трябва да ви кажа, че аз съм очарована. След тези години, в които сме били в Турция, аз съм била очарована от публиката, от децата. Говоря за тяхното присъствие, отношението им към театъра. Те са удивителни. Те са послушни и организирани.
Има ли в последно време по-голям интерес към кукления театър? Преди малко говорехме за различните електронни устройства – компютри, лаптопи. Въпреки всичко има ли някаква тенденция за засилване на интереса към това изкуство?
Интересът няма да секне, според мен, защото друго е живото изкуство. Друго е на живо да се срещнеш с актьорите, с куклите, нещо, което е много по-различно от всичко друго останало. Така че аз мисля, че Кукленият театър има по-голямо бъдеще от Драматичния театър. Убедена съм в това. Защото за Кукления театър няма граници. Независимо къде си и независимо на какъв език играеш. Просто връзката е голяма. Няма граници.
Сблъсквате ли се с много трудности в работен план, най-вече от гледна точка на финансиране в България?
Да. И много често не ми се говори за това, защото навсякъде – във всички театри в България е така, по-трудно е. Но все сме с надежда, че нещата може да се оправят, да се подобри всичко. Защото театърът го заслужава, както нашият театър, така и другите.
Можете ли да ни споделите нещо интересно за бъдещите Ви планове?
Ами това, което предстои след завръщането ни. В момента един друг екип млади актьори репетира. Предстои представление през месец октомври на „Кой ме гъделичка“. Това е нова българска пиеса на автора Румен Николов. Режисьор е Ева Кьосевска. Надявам се да бъде любопитно и интересно. То ще бъде спектакъл за най-малките.
На каква възраст са най-малките зрители?
Имаме спектакли за деца на възраст между 6 и 12 години, както и за по-големи, пак детски спектакли, те са и семейни. Например – „Пипи Дългото чорапче“, което получи голямата награда на Съюза на артистите в България „Икар“, а „Златното ключе“ има награда на Съюза на артистите по-миналата година на фестивала „Михаил Лъкатник“. Предстои още представленческа дейност и подготовка на Коледната кампания, защото децата с нетърпение очакват декември месец и Дядо Коледа, когато ще дойде с подаръците. Тогава се радвам, защото ние обикаляме почти цяла Югоизточна България. Децата искат да видят Дядо Коледа, а нашите спектакли са с участието на Дядо Коледа.
Непосредствено след празниците подготвяме „Малкият Макс“. Това е един много интересен спектакъл. То е връзка между куклен театър и цирковото изкуство. Той е специално за нашия фестивал, който ще бъде в края на април.
