Брекзит

Камарата на общините беше пречистена – буквално. А вниманието отново е концентрирано върху ирландския граничен въпрос, най-неподатливият на компромиси.

Ангела Меркел пристигна в Дъблин, за да попита ирландския премиер Лео Варадкар, какво би се случило, ако не се стигне до приемане на сделката.

Канцлерът на Германия обеща да предотврати подобен сценарий, но тя все още е любопитна, по благоразумен и практичен начин, за новата външна граница на Европейския съюз в случай на „твърд” Брекзит.

Въпросите й могат да бъдат отнесени и към границата между Северна Ирландия (Обединеното кралство) и Ирландия (ЕС) след преходния период, тоест, ако някога бъде ратифицирано споразумението за оттегляне.

Когато този период изтече и ако няма други технологични решения на проблема, Обединеното кралство и ЕС ще трябва да споделят митническия съюз безкрайно – нещо, което нито едната, нито другата страна не искат. Тогава въпросът с границата отново ще е на дневен ред.

Меркел има право да пита какво ще се случи с прословутото американско ГМО пиле. Какви мерки ще бъдат предприети, например, ако бъдещото британско правителство поиска да внесе тези прочути деликатеси от САЩ в рамките на новото споразумение за свободна търговия?

Как ще бъде защитена целостта на външната граница на ЕС и нейния единен пазар? Какво ще бъде направено от ирландското правителство, за да защити границата и да спре вноса на продукти, които нарушават европейските стандарти?

Британците твърдят, че никога не биха внасяли подобни продукти, но кой знае какво ще им хрумне в бъдеще? Как може да се очаква, че Европейският съюз ще остави задната си врата отворена и да се надява на най-доброто?

Ако ирландците изразят нежелание да поставят нови бариери пред свободата на движение на хора или птици, това е напълно разбираемо. Никой не им го пожелава. Но ще се лее кръв. Канцлерът на Германия изслуша внимателно историите на хора от север и около границата. Нейният собствен опит като дете, израснало в Източна Германия, обостря чувството й за силата на бариерите.

Но какъв е разумният отговор на разумните въпрос, които европейските партньори на Ирландия задават, относно бъдещите споразумения за границите? Те не могат да бъдат избегнати – те съществуват. За сравнение може да посочим следните примери – Швеция (ЕС) – Норвегия (извън ЕС), България (ЕС) – Турция (извън ЕС).

Ако речем, че ирландците просто отказват да поставят някакъв граничен контрол, тогава какво трябва да направи ЕС? Трудно е да си представим многонационална гранична сила на Европейския съюз, която патрулира по алеите и полетата, разпитва хората за тяхната дейност. А Великобритания и Ирландия трябва да имат свободна зона за пътувания, нещо, което съществува от 100 години.

Очакванията са, че работниците, туристите, учениците, превозните средства, животните и стоките от всякакъв вид ще могат да преминават безпрепятствено.

В действителност, тогава Европейският съюз трябва да се насочи към варианта да няма „твърда граница” и макар че може да ги разгневи, те никога няма да успеят да постигнат споразумение с Великобритания.

А такова трябва да бъде постигнато, дори ако това отнеме много време. Ирландската границата е толкова голям проблем за французите и германците, колкото за ирландците и британците – главоблъсканица без отговор.

Тоест твърда граница и следователно Брекзит без сделка в действително е немислимо. Във всеки център на властта – Уестминстър, Дъблин, Лондон, Париж, Берлин, Брюксел – мисълта, че Брекзит без сделка е само теоретична възможност, бавно започва изкристализира.

Британците са го забранили, а европейците не могат да преодолеят възраженията на Ирландия.

Без възможността за Брекзит без сделка, това оставя само две възможности, които са равни на едно и също – с Брекзит е свършено.

Първият е, че ЕС предоставя на Обединеното кралство безкрайна поредица от удължаване на срока по напускането, от което нито една страна няма да спечели.

Втората опция е Великобритания да отмени чл. 50 и най-накрая да признае, че проектът Брекзит се срива под тежестта на собствените им противоречия. Предстои да разберем.