„Е к’во да мисля, нема к’во да мисля, трябва да се спасяваме!“. Това подвиква троснато през рамо жена, която излиза през портала на най-голямото предприятие в област Враца – заводът за кабелни системи за автомобили в Мездра, който скоро затваря. Не ѝ е до приказки. “СЕ Борднетце – България” ЕООД, част от японската компания “Сумитомо Електрик Борднетце” (SEBN), приключва с дейността си в Мездра и заетите там 950 човека ще трябва да търсят работа другаде. Във втория завод на компанията в Карнобат ще съкратят сто души от работещите там хиляда.
Нарастващи разходи за труд
Производствените линии се местят в Румъния и Молдова, причината – “високите производствени разходи в България, особено нарастващите разходи за труд”, обясняват от компанията в съобщение до БТА. Не са уведомили официално нито община Мездра, нито Министерството на иновациите и растежа.
С неохота говорят хората, които си тръгват от завода в Мездра: “Не знам какво ще правя, в града нищо друго не работи, “Сънитекс” (текстилната фабрика, б.а.) е на скрап, в кариерите (за врачански варовик, б.а.) няма как да идем”. “Преди 8-9 години не можехме да се съберем, толкова много бяхме, а сега…” Повечето работят тук дълги години – заводът отваря през 2008 г., не им е лесно да приемат случващото се и са разстроени.
Някои са решени да останат до края и не са съгласни да си тръгнат “по взаимно съгласие”, което означава няколко заплати накуп и после 4 месеца да получават минимално парично обезщетение за безработица, което е 18 лева на ден. Мъж с документи в ръка, който всеки ден пътува от Бяла Слатина в продължение на 8 години, сега напуска с шест брутни заплати. На въпрос на Дойче Веле колко е брутното му възнаграждение, отговорът е: “Около 1700 лева (869 евро)”.
Какви заплати взимат в българския Северозапад и в Молдова
Тази сума е под средната заплата за Северозападния район, която, по данни на националната статистика за второто тримесечие, е 1827 лева (934 евро). А за област Враца, част от която е и Мездра, е дори по-висока – 2123 лева (1085 евро). В Молдова средната заплата, определена с решение на правителството, е 13 700 леи (около 712 евро), а минималната варира между 4000 и 5000 леи (208-260 eвро).
В завода в Мездра работят хора от селища в три области – Врачанска, Монтанска и Плевенска. Пътуват от Търнава, Галиче, Хайредин, Борован, Бутан, Роман, Враца, Червен бряг, Златна Панега, с личен автомобил или с бусове, наети от завода. А в Плевен до края на тази година затваря друго голямо предприятие, също производител на автомобилни кабелни системи – собственост на германската компания Leoni, в което работят близо 1300 души.
“Производителите на компоненти с ниска добавена стойност търсят локации, в които оперативните разходи, включително разходите за труд, са възможно най-ниски”, отговориха от Министерството на иновациите и растежа (МИР) на въпроси на Дойче Веле. От МИР обясняват случващото се с промените, пред които е изправена индустрията за автомобилни части – намаляване на растежа; свиване на пазара и на възможностите за финансиране на доставчиците на масови части за автомобили (commoditized suppliers); конкуренцията на нови производители и необходимостта от инвестиции в нови технологии.
Какво да се прави в Северозапада
Кметът на Мездра Иван Аспарухов, който кара шестия си мандат начело на общината, смята, че за Мездра няма да има проблем да поеме освободените от завода, но в района ще е по-трудно. Оптимист е. “Това са хора с опит, ще си намерят някъде работа, дори и да пътуват”, казва пред Дойче Веле.
За август обаче безработицата в област Враца е 10,12%, почти два пъти по-висока от средната за страната (5,32%) и то още преди да са отчели освободените от кабелния завод. А Борован и Хайредин са общините с най-много безработни – съответно 27,87% и 34,77% от трудоспособното население.
Самият Аспарухов е съдействал като кмет на германските инвеститори, дошли преди повече от 15 години. Базата, която наемат, е била на “Балканкар”, съвсем нова, приватизирана, но без акт 16. От общината действали бързо, за да отстранят бюрократичните спънки и да помогнат, за да тръгне производството.
Липса на местно самоуправление
За кмета на Мездра по-големите проблеми са другаде – в липсата на децентрализация, на реално местно самоуправление и смислена регионална политика. “Създадохме една чиновническа държава, а възможностите на регионите не се използват”, казва Аспарухов, който отбелязва, че на фона на политическата криза единствено местната власт стои стабилно.
Но местната власт, макар и стабилна, не може да направи много при затварянето на завод с хиляда работни места, което буквално “затваря” още много селища в най-бедния регион в ЕС, какъвто е Северозападът. “Реиндустриализация”, “1 милиард инвестиции”, “Приоритетно финaнcиpaнe зa Ceвepoзaпaдeн и Ceвepeн цeнтpaлeн paйoн” – не остана нищо, което политиците да не са обещали на местните хора. Повече и не може да се обещава, защото нищо не е изпълнено.
Безсилието на централната власт
От над 3360 км републикански пътища в Северозападна България само ⅓ са в относително добро състояние. А властта и с едни 33 км път не може да се справи – толкова е дълга отсечката Мездра-Ботевград, част от международния път Е-79 и коридор 4, която се строи четвърта година. Този скоростен път е много важен за тежкотоварния трафик, идващ от Дунав мост 2 и движението към София, а и свързва Северозапада с останалата част от страната. От пътната агенция уверяват, че участъкът Мездра-Ботевград ще е готов до края на годината, но никой не вярва – и не само заради свлачищата, появили се по трасето, просто в България сроковете никога не се спазват.
Но дори и да бъде готов, за работниците, които всяка сутрин пътуват по обиколни пътища до завода в Мездра, вече няма значение. Заводът затваря, а те са принудени да поемат по нов път – този на оцеляването.
Репортажът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
