от Франк Гарднър
Смъртоносната атака с нож от миналия уикенд в Рединг, западно от Лондон, беше неприятно напомняне, че заплахата от тероризъм не е отминала.
Но какво да кажем за така наречената война срещу терора, обявена от американския президент Джордж Буш през 2001 г.? Все още ли продължава? И ако не, това беше ли триумф или мащабна загуба на пари?
Близо 19 години от деня, в който Америка беше нападната на 11 септември 2001 г., хиляди американски военнослужещи остават разположени в Афганистан, Ирак, Персийския залив и Африканския рог. Ударите с дронове в отдалечени региони на света продължават да са насочени към заподозрени терористични лидери; Бюджетите за борба с тероризма в целия свят се раздуха до астрономически размери, за да посрещнат безброй текущи заплахи.
Саша Хавлилек, изпълнителен директор на Института за стратегически диалог, следи тази война от самото й създаване. Тя настоява, че има разлика между реториката и реалността:
„Реториката беше прекратена от момента, в който президентът Обама пое поста, но в действителност имаше много повече приемственост, отколкото разрив в тактиката на войната срещу тероризма. Добре известно е, че по време на администрацията на Обама те масово засилиха атаките с дронове например, в Афганистан и Пакистан. И с всички разговори за „Америка на първо място” сега … мисля, че съществува широкото схващане, че това е ликвидирано … всъщност видяхме продължаващо разрастване на САЩ антитерористични операции.”
Това мнение до голяма степен се потвърждава от човека, назначен от президента Доналд Тръмп за координатор на Държавния департамент на САЩ за борба с тероризма, посланик Нейтън Сейлс. Попитах го дали тази война – както първоначално е замислена от администрацията на Буш – е приключила?
„Не, битката в голяма степен продължава. Ние печелим битката, но продължаваме да се борим срещу решителен враг или трябва да кажа решителна група врагове.“
Той посочва примера с Ислямска държава, при който обширна многонационална коалиция успешно елиминира последния от физическия халифат на джихадистите в Багуз в Сирия миналата година, както и неговия лидер Абу Бакр Ал Багдади. Въпреки това, признава той, филиалите и мрежите по ИД все още са много активни по целия свят.
В сряда Държавният департамент публикува своите годишни доклади за тероризма на държавите.
За някои от Вашингтон това трябва да е изглеждало ясно очертано в момента след атаките на 11 септември срещу САЩ.
Обявявайки началото на „войната срещу терора“, президентът Буш заяви, че сте „или с нас, или срещу нас“. Нямаше средно положение, не се допускаха фини нюанси в Близкия изток с неговите непрекъснато променящи се съюзи и привързаности. В Ирак, в който САЩ и Великобритания нахлуха през 2003 г., тази безкомпромисна позиция превръща потенциалните съюзници във врагове, поставяйки основите на продължаващото днес глобално джихадистко движение.
Мина Ал Ораби е редактор на вестник ОАЕ The National. Тя е от Мосул, вторият град в Ирак, който беше опустошен по време на битката за изтласкване на ИД от улиците му.
“ В Ирак“, казва тя, „имаше ясни случаи, когато САЩ подрязват иракската държава. Разбира се, през 2003 г. решението за разпускане на полицията и военните, решението да се поставят без работа десетки хиляди, ако не и стотици хиляди млади мъже … с идеята, че те трябва да бъдат напълно изключени от страната, които се превърнаха в ядрото на Ал Кайда в Ирак . „
Далеч от края
В тази война бяха допуснати и други политически грешки, които, макар и по-късно обърнати от президента Обама, продължават да имат последствия и днес.
Задържането на стотици заподозрени без съдебен процес в залива Гуантанамо, практиката на „извънредно предаване“ – завързване на очите на заподозрени в терор и пренасянето им със самолети по целия свят към „черните места“ на ЦРУ, където те бяха подлагани на продължително и „засилени разпити“.
Всичко това беше използвано от критиците на Запада, за да подкопаят моралния му авторитет. Посланик Сейлс от държавния департамент на САЩ казва, че „светът е научил много уроци за това какво работи, а какво не, и ние сме използваме тези уроци в нашите настоящи подходи“.
Той е особено раздразнен от онези критици на залива Гуантанамо, включително западните партньори на Вашингтон, които сега изоставиха гражданите си в запустели лагери, пръснати в Сирия и Ирак. Той казва, че тези страни трябва да ги приберат обратно.
Война за 1 трилион долара
Невъзможно е да се определи точно колко струва „Войната срещу терора“, но повечето оценки надхвърлят 1 трилион щатски долара.
По-голямата част от тези средства е изразходвана за „кинетични“ военни действия, както и за събиране на разузнавателна информация и удари с дронове. Само една малка част е насочена към превенцията – насочва хората към пътя на екстремизма.
Шираз Махер от лондонския Институт за изследване на радикализацията на Кралския колеж вярва, че тази война е помогнала довела до много други проблеми в обществото днес. Сред тях е насаждане на ксенофобия и враждебност към мюсюлманите и неприязън към бежанците.
Така че ще има ли някога край тази аморфна кампания? Ще има ли решителен момент „Мисията изпълнена“, който да сложи край на така наречената война срещу терора? Малко вероятно е. Защото подобно на престъпността, тероризмът може да бъде сведен само до това, което служителите наричат „управляеми нива“.
И днес вече съществува нововъзникваща заплаха, тази на крайно десния екстремизъм, нещо, което вероятно ще вдъхне нов живот на това, което изглежда е война без край.
Коментарът е публикуван в Би Би Си
