Преди 15 години партия ГЕРБ се появи на политическата сцена като алтернатива на БСП и ДПС. Затова на парламентарните избори през 2009 година тя успя да получи подкрепата на повече от половината демократична общност в България. Партията беше нова, програмата й беше прозападна и евроатлантическа, освен това, извади на политическата сцена много млади хора. Това бяха и причините ГЕРБ да спечели изборите убедително ( с близо 40%).
Но в последвалите години, в които реално се изредиха да управляват три правителства на ГЕРБ, те три пъти бяха сваляни от власт с протести, последните от които, през 2020 година, бяха изключително многобройни и изпълнени с насилие от страна на полицията, предимно срещу млади хора. А през 2013 година младият мъж Пламен Горанов дори се самозапали пред сградата на община Варна в знак на протест срещу управляващите.
Прави впечатление, че от 2021 година насам, заради честите предсрочни избори, ГЕРБ имаха цели седем възможности да съставят правителство, но така и не успяха нито веднъж. Бойко Борисов върна общо пет неизпълнени мандата, а два пъти ГЕРБ предложи, умишлено или не, неприемлив състав на правителство, което не успя да събере подкрепа в парламента.
Така стана и последният път, когато на парламентарните избори, проведени на 9 юни, партия ГЕРБ получи най-много депутатски места от всички партии и 68 депутати в 240 членния парламент на България. Макар да беше първа политическа сила, ГЕРБ е твърде далече от парламентарно мнозинство и трябваше да преговаря с останалите политически сили, за да получи подкрепата им на базата на някаква своя програма и представа за управлението на страната. Така се прави в демократичния свят. ГЕРБ дължаха това на българите не само защото са първа политическа сила, а защото усърдно работиха за свалянето на предното редовно правителство на акад. Николай Денков, което водеше проевропейска политика и имаше обявена ясна програма. Нищо такова не се случи, макар че ДПС и отделните други депутати подсказаха, че ще подкрепят ГЕРБ за съставяне на правителство.
И вместо партията на Борисов да представи програма за управление и да се опита да сформира приемливо правителство, беше предложен възможно най-политическият кабинет, съставен от компрометирани активисти на ГЕРБ и без каквато и да е управленска програма. Това арогантно политическо поведение доведе до отхвърлянето на въпросния кабинет в парламента. Тези политически действия водят до извода, че партия ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов нямат политическа воля за да управляват България.
И не само че ГЕРБ практически отказа да работи за съставянето на правителство, но изключи и възможността някоя от другите партии да се опита да направи кабинет, като веднага заговориха за нови избори, от които България няма нужда.
И всичко това, на фона на изказванията на различни говорители и функционери на партията, в смисъл че всички други са виновни за всичко и само ГЕРБ винаги е невинен.
Няма как да не се запитаме – нужна ли е партия ГЕРБ на българския парламент и има ли място в политическото бъдеще на България? Защото очевидно е, че партията отказва да генерира управленски идеи и капацитет за управлението на страната. По този начин партията не само не подпомага, но и пречи на развитието на България в посока към Европа, Шенген и еврозоната. С това си поведение е ясно, че партия ГЕРБ вече не обслужва интереса на обществото, а работи само за добруването на своята собствена партийна номенклатура.
