Илиян Василев е магистър по международни отношения от Университета за национално и световно стопанство. През 1981–1990 г. по времето на комунистическия режим е сътрудник в Международния отдел на БЗНС. След 1990 година е резидент-мениджър, консултант по международно строителство и развитие във фирма „Дж. Джоунс и Ко“ и представител на фирмата в България, а през 1994–1997 г. е изпълнителен директор на ДОО „Хоум сервиз“; изпълнителен директор и вицепрезидент на Българската международна стопанска асоциация.
– Г-н Василев, в последните три години на политическа нестабилност, обществото е разделено по две основни оси – едната статукво-промяна, а другата – Изток-Запад или проевропейска-проруска. Ще се наложи ли в един момент българинът да бъде изправен пред избора дали да гласува за проевропейски политически сили, макар и корумпирани, но да не сменя посоката на изток?
– Отделянето на геополитиката от темата за корупцията е изкуствено. Те всъщност са интимно свързани. Корупцията, която беше главна черта на модела, по който България се управляваше – това е внесен от Русия модел. Ние повтаряме всичките институционални, включително и идеологически и други форми, които оправдават съществуването на корупцията и в Русия, и в България.
Ако ние не разбираме, въпроса за геополитическата ориентация и възстановяването на върховенството на правото, няма вариант, при който хората да бъдат убедени, че едното върви с доза допустима корупция. Първо, защото тази доза допустима корупция, автоматически означава социална несправедливост и блокирана съдебна система, тоест – правораздаването, което е в основата на усещането, че живеем в справедлив свят.
В този смисъл, тези които защитават и отказа от западен път, те всъщност са част от цялата тази схема за оправдаване на корупционната база на съвременната българска демокрация.
– Тези гласове, за които говорите, звучат доста силно. Виждаме какво се случи и при конструирането на новия Европарламент. У нас чуваме „Възраждане“ да говорят за излизане от ЕС, НАТО…
– Не е проблем, че „Възраждане“ има своите избиратели. Това го има в цяла Европа, особено в България е нормално да го има, тъй като при нас преходът, който започна през 1989 година, тръгна върху една база на непреодоляно и системно налагано говорене срещу Запада – недоверие към Запада и необяснима или поне неоправдана от рациото любов към Русия.
В момента това, което се случва, е, че „Възраждане“ получават медийно внимание, което е непропорционално на тяхното влияние. Но това не се обяснява по друг начин освен отново с логиката, по която тези, които държат модела в България първоначално ги подкрепиха, за да консолидират върху базата на русофилията и национализма политическото представителство на тази група.
Защото държателите на модела – приемаме, че най-известните лица са Борисов, Пеевски и Радев, те имаха и продължават да имат изгода от „Възраждане“ и стресирането на обществото. А през стресирането на обществото и стресирането на западните ни съюзници, продават своята версия на управляем атлантизъм или атлантизъм с доза корупция.
Оттук вече тръгват проблемите. Вие да сте видели в парламента ярки фигури да оборват очевидно абсурдните тези на „Възраждане“, които никога не стигат до край да кажат каква е алтернативата? Тяхната теза е винаги в едно измерение – колко е лош Западът, колко е лошо еврото, но те не могат да предложат алтернатива.
И тук е проблемът. За видните лица в ГЕРБ „Възраждане“ не е тема, по причината, която вече ви казах. От друга страна пък на реден план със знамето на атлантизма изпъква медийно основно Пеевски, който, от време на време, много рядко, но все пак се появява като носител. Той повече громи другият представител на линията, която „Възраждане“ прокарва – това е президентът Румен Радев.
И имаме една относително плаха до този момент, надявам се, че ще бъде много по-остра, реакция от страна на ПП-ДБ, които някак високомерно казват: „Ние няма какво толкова да говорим и да оборваме „Възраждане“, защото техните тези са абсурдни“.
Да, те са абсурдни.
Ето, например, излиза Костадин Костадинов пред медиите и прави една абсурдна връзка между БТР-ите, които са дадени на Украйна и тяхната липса в условията на пожари. Всеки човек би трябвало да се запита тези БТР-и с какво биха помогнали. Те не са нито тежка техника, която да прокарва просеки, нито пък са способ за безопасно придвижване в пожароопасна област на пожарникари, тъй като те биха били просто печка, те са опасни.
Но когато оставите тези неща без отговор, тези глупости – защото хибридната тежест на казаното от „Възраждане“, не е много голяма, те просто изискват навременна реакция.
Но за голямо съжаление дори от ПП-ДБ невинаги реагират навреме. Те си мислеха, че основният противник са ГЕРБ и ДПС, а „Възраждане“ е второстепенна тема.
И това е грешка, защото зад „Възраждане“ прозира много по-големият проект и там е реалната опасност. Те загряват на терена в момента и обират всичко екстремно, което има в българския политически пейзаж, но опасността е да влезе вече по-голямата партия на Радев или пък на обединените радевисти, или хора, които изповядват близки възгледи, и тогава вече разделението в обществото ще бъде действително мащабно.
Отново от едната страна ще имаме едностранна критика, отрицание и призиви да излизаме от ЕС и НАТО, но никога не могат да спретнат дори елементарно обяснение какво предлагат в замяна.
Защото, очевидно, дори и Орбан, и Вучич – те са най-близките примери за възможна алтернатива – Вучич каза в Лондон недвусмислено, че Сърбия няма друг път освен Европейския съюз. По същия начин Орбан не излиза от ЕС и НАТО, защото Русия е в руини като икономика и като алтернативен център на икономическо развитие.
Дори най-отчаяният русофил няма да тръгне към Русия като перспектива за собственото си благоденствие, а Китай е далеч.
– Възможно ли е в България да се консолидират сили, които да обърнат геостратегическия или европейския избор на страната ни?
– Дори и плановете на Кремъл, който много добре познавам по времето, когато бях посланик в Москва, те не бяха други освен да сключат сделка с България при влизането ѝ в ЕС и НАТО, Москва да си запази своя периметър на влияние и да си защити интересите.
Затова и тогавашният президент Първанов, заедно с тогавашното правителство на тройната коалиция, направиха т.нар. Голям шлем в енергетиката. Тоест – вие си влизайте в ЕС и НАТО, но запазете нашия периметър, така че ние да можем да си реализираме своите приходи.
До днес Русия си запазва периметъра на интересите, от което реализира огромни приходи. И не са само „Лукойл“ и рафинерията. Всъщност през България в момента се генерират от газ най-големите финансови потоци, които Русия генерира изобщо от природен газ. А те са съществени за способността ѝ за водене на война.
Това, което казвам, е, че Русия няма положителен дневен ред за България. Още преди 10-12 години, когато не успя да реализира проекта Южен поток, тя тръгна по пътя да играе за блокиране на България – за спъването ѝ, за разединението ѝ, за противопоставянето на едни групи на други, тоест, за сриването на нетната стойност на България като член ЕС и НАТО. От актив тя да стане пасив. Това е техният дневен ред, друг няма. Русия нито може да ни вкара в тотална криза със смяна на геополитиката.
Максималното, което може да постигне, дори на фона на примерите, които могат да се използват, като репер за движението в геополитическата посока, това са максимум Фицо, максимум Орбан, максимум Вучич, но никой от тези примери не може да си позволи да напусне гравитацията на Европа.
– Процесите, които се случват в ДПС, как ще повлияят на изхода на изборите, към които очевидно отиваме и как ще се преформатира българската политическа система?
– ДПС ще отслабне. Аз не вярвам Пеевски да се прибере в хотел „Берлин“ и да няма политическа представителност. Същото не вярвам и за Доган, защото, все пак, каквото и да прави Пеевски, избирателите, електоратът вярват на Доган, не на Пеевски.
Говоря за основната част, разбира се, че има една номенклатура, която Пеевски изгради със стимули за отделни хора от номенклатурата на ДПС.
Но това, което според мен ще стане, е че ще има вероятно още по-голямо раздбробяване. „Величие“ отпадна нейната способност да влезне отново, може да бъде сериозно компрометирана, но вероятно на нейно място може да влезе някой друг.
Защото формулата, която Русия през местните проксита – да блокира, обездвижва България в нейното историческо развитие, е много проста. От една страна имате основната партия, която, трябва да признаем, е на Борисов – това е партия, за която хората като гласуват, трябва да се убедят вече, че тази партия не произвежда управление. За това има дълбоки причини. Не е само, защото избирателят на ѝ дава повече от 70 депутати. Причината е именно в това тежко историческо наследство от 12-те години управление, в което партията повече се оценяват личните потребности на нейния лидер, отколкото потребностите за развитието на България.
Тоест, когато имате силен играч, който не може да направи управление, това вече е симптом на институционална и политическа криза.
Много играчи имат по-голяма негативна сила. Те могат да спрат другия да направи нещо позитивно. По тази причина, ето сега всички очакваме решението на Конституционния съд, което се очаква да бъде още един удар в полза на тържеството на хората, които искат да ни върнат назад, да няма развитие, да занулим всичко онова, което е направено.
И третото е тази, според мен най-важна черта на модела – той зависи от това голямата маса, основната маса от избирателите да не гласува. През 1990-те години те дезактивираха тази активна избирателна маса, като прокудиха над 2 млн. българи в чужбина. От тях гласуват над 100 и няколко хиляди, което е нищожна част. След това – владеейки информацията и медиите, те могат да налагат наратива на разочарованието от всеки, който поеме мисията да бъде представител на порреформистките сили и да иска промяна. Всеки, който дойде с тази претенция, буквално за дни започва да свети като грешник от последна инстанция. Тоест, много лесно се продава разочарованието. Самите политици, когато не осъзнават, че каквото и да говориш за реформи и промяна, ако ти не можеш да спечелиш избирателите, това остава факултативно занятие.
– На прага сме на третия проучвателен мандат. Ще успее ли този парламент да намери сили и мнозинство за формиране на правителство?
– В този парламент нещата са изчерпани. Той не може да произведе правителство, каквито и опитни политици да има. Трябва да се преучреди неговата легитимност.
