„Несигурност” и „търговско напрежение” са двете думи, белязали най-силно икономическите новини през 2025 г. и зад тях стои един фактор – решимостта на американския президент Доналд Тръмп да регулира с мита за достъп до американския пазар икономически, а и дипломатически отношения с всички партньори – от доскорошни безспорни съюзници като Европейския съюз до „архиврага” Китай.
В годината, когато Световната търговска организация (СТО) отбеляза 30-годишен юбилей, Тръмп разтърси системата на глобалната търговия, налагайки мита на близо 200 страни – от базови 10-процентови ставки до тарифи в трицифрени стойности. Американският президент заложи, че по този начин ще намали трайно високия търговски дефицит, ще стимулира американското производство и ще създаде работни места, насърчавайки компаниите да връщат или откриват нови производства на американска територия. Администрацията във Вашингтон се надяваше също така на увеличаване на приходите в хазната, стимулиране на потребителите да купуват повече стоки „произведени в Америка” и засилване на инвестициите.
С мита бяха обложени освен страни и отделни сектори, в които според Тръмп американските производства са ощетявани от нелоялна чуждестранна конкуренция – производство на стомана и алуминий, на автомобили и фармацевтични продукти, мебели и дигитални стоки, филми, продуцирани в чужбина и др.
Митата обаче бяха използвани за постигане на цели не само в областта на икономиката, но и в сферите на националната сигурност и външната политика. Например, да бъдат принудени Китай, Мексико и Канада да полагат повече усилия за спирането на потока от незаконни имигранти, както и за навлизането в САЩ на незаконното вещество фентанил. При въоръжения конфликт между Тайланд и Камбоджа Вашингтон заплаши страните с мита, ако не обявят примирие, бразилски продукти като говеждо месо, кафе, какао и плодове бяха обложени с 40-процентови ставки заради съдебното преследване и осъждане на бившия президент и съюзник на Тръмп Жаир Болсонаро, с вторични мита бяха заплашени и търговски партньори на Русия в опит да бъде оказан натиск за постигане на мир в Украйна, както и страни, работещи с Венецуела и Иран.
Политиката на Белия дом повиши ставките до най-високото им ниво от Голямата депресия насам, до средно 17 процента спрямо по-малко от 3 процента в края на 2024 г., според данни на изследователския център „Йейл бъджет лаб“ (Yale Budget Lab).
Шокът от „Деня на освобождението” – 2 април – когато за почти всички страни по света бяха обявени различни по размер мита в зависимост от вредата, които те (според Тръмп и неговата администрация) нанасят на американската икономика, включително ставка от 60 процента за малката африканска държава Лесото, бе последван от стичане на световни лидери към Вашингтон в търсене на споразумения за по-ниски ставки, често в замяна на обещания за милиарди долари инвестиции в САЩ, покупки на американски стоки (включително енергийни суровини) и други отстъпки. Рамкови споразумения бяха сключени с редица големи търговски партньори, включително Европейския съюз, Великобритания, Швейцария, Япония, Южна Корея, Виетнам и др.
Mита за отделни страни
Преди началото на втория си мандат Тръмп заплаши да наложи мита на Европейския съюз, ако той не намали търговския си излишък чрез увеличаване на вноса на американски автомобили, селскостопански продукти, петрол и газ. Европейската комисия посочи, че макар САЩ да имат търговски дефицит с ЕС по отношение на стоките, той се компенсира от търговски излишък в областта на услугите.
Европейският съюз първоначално обяви намерения да отговори с ответни мита на наложените му общи ставки от 20 процента и секторни тарифи, а разгара на напрежението Вашингтон заплаши да вдигне ставките за европейски стоки до 50 процента. След среща между Тръмп и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през юли обаче бяха договорени общи мита от 15 процента за европейските стоки, влизащи на американския пазар, закупуване на американски енергийни суровини за 750 млрд. д. и ангажимент за 600 млрд. д. инвестиции.
Великобритания е сред страните, които успяха да получат най-благоприятни условия от американския президент – 10 процента или значително по-малко, отколкото на повечето други американски партньори. За производителите на автомобили, които изнасят за САЩ, митата бяха понижени до 10 процента спрямо първоначално обявените 27,5 процента, а за авиокосмическия сектор ставката от 10 на сто напълно отпадна, макар митата за стоманата да останаха на ниво от 25 процента, вместо да станат нулеви, както беше договорено първоначално.
След неуспеха на търговските преговори между Берн и Вашингтон на Швейцария бяха наложени едни от най-високите ставки – 39 процента. В средата на ноември все пак бе постигнато споразумение за облагане на швейцарските стоки с 15 процента, но швейцарската икономика, която е силно зависима от износа, все пак понесе осезаем удар от американските мита.
Преговорите с редица страни, включително с трите най-големи търговски партньори на Америка, все още продължават.
Китай и САЩ взаимно заплашиха с мита върху стоките си от над 100 процента в месеците след встъпването в длъжност на Тръмп, но след няколко вълни на подобряване и ново изостряне на отношенията си постигнаха временно примирие. На 30 октомври, след среща с президента Си Цзинпин, Тръмп заяви, че двете страни ще подпишат търговско споразумение „много скоро“. В резултат на преговорите САЩ намалиха с 10 процента 20-процентната митническа тарифа, наложена върху всички китайски стоки в отговор на продажбата на химикали, използвани в производството на фентанил, като по този начин общата ставка бе намалена от 57 на 47 процента. Китай се съгласи да закупи соя и други селскостопански продукти и да улесни достъпа до редкоземни елементи. Очакваше се също така САЩ да отменят разширяването на контрола върху износа. Все още обаче не е ясно кои други мита ще останат в сила и на какво ниво.
Канада е изправена пред 35-процентови ставки върху стоките си, въпреки че повечето от тях са освободени от мита съгласно съществуващото споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико (USMCA). Канада е засегната от общата ставка от 50 процента върху вноса на метали и 25 процента върху автомобили, произведени извън САЩ. На 25 октомври Тръмп заяви, че прекратява търговските преговори и ще увеличи тарифите за Канада „с 10 процента над това, което плащат сега“ заради реклама насочена срещу митата, финансирана от провинциалното правителство на Онтарио. Канадският премиер Марк Карни заяви, че страната ще възобнови търговските преговори със САЩ, „когато е уместно“ и допълни, че няма належащ въпрос за обсъждане с Тръмп. Канада бе сред малкото страни, които въведоха ответни мита за американските стоки, макар в последствие повечето да бяха отменени и в сила да остават ставките само за американски стомана, алуминий и авточасти.
Мексико е изправено пред 30 процента мита върху стоките си, плюс ставките за отделните сектори и 25 процента мито върху фентанила. Въпреки това, подобно на Канада, повечето от стоките му са освободени от мита по силата на тристранното споразумение. Митата бяха отложени до края на октомври, за да се даде време за сключване на споразумение. На 27 октомври мексиканският президент Клаудия Шейнбаум заяви, че тя и Тръмп са се договорили да удължат този срок с „още няколко седмици“.
Законни ли са митата на Тръмп?
Митата на Тръмп многократно бяха оспорвани по правен път заради начина, по който бяха въведени.
Вместо да получи одобрение от Конгреса, администрацията на Тръмп се позова на Закона за международни извънредни икономически правомощия от 1977 година. Обявяването на извънредно положение съгласно този закон позволи на Тръмп да издава укази с незабавно действие и да заобиколи установената процедура.
През август апелативен съд в САЩ постанови, че повечето от митата на Тръмп са незаконни, но ги остави в сила. Белият дом поиска от Върховния съд на САЩ да отмени това решение и на 5 ноември започна разглеждането на аргументите по делото. Окончателният резултат се очаква след няколко месеца.
Загуба във Върховния съд може да доведе до предоговаряне на сключените досега споразумения или да провокира нов период на несигурност относно тарифите. Възможно е да се наложи и на компаниите да бъдат върнати събраните от мита суми.
Ефекти от митата
Белият дом съобщи миналата седмица, че от януари насам САЩ са събрали над 235 млрд. долара като приходи от митата, въведени като част от търговската политика на Тръмп. Въпреки това резултатът остава под предварителните очаквания – през юли министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт прогнозираше, че приходите от мита могат да достигнат 300 млрд. долара до края на годината. Тръмп бе обявил дори, че приходите от тарифите ще бъдат достатъчни, за да заменят федералния подоходен данък – според експерти обаче за тази цел те трябва да са много по-големи, приблизително 2,4 трлн. долара.
Усилията на Тръмп да съживи производствените работни места в САЩ също доведоха до разочароващи резултати, отбелязва Ройтерс. Повишаването на митата върху вноса на суровини доведе до увеличаване на разходите за американските производители, особено в отраслите, които използват много стомана. Въпреки че производството на стомана добави около 2300 нови работни места, отраслите, които използват стомана и алуминий, загубиха 75 000.
Американската икономика претърпя леко свиване през първото тримесечие на фона на бързата реакция за внос на стоки преди влизането в сила на митата, но бързо се възстанови и продължава да расте с темпове над тенденцията благодарение на масивен бум на инвестициите в изкуствен интелект и устойчиви потребителски разходи.
Не се оправдаха обаче и страховете от тотална глобална търговска война, предвид че със собствени мита отговориха само малък брой страни като Канада и Китай, световната икономика се оказа много по-устойчива от очакваното, както посочи управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, не настъпи и инфлационен шок, от какъвто мнозина се опасяваха.
Въпреки това МВФ предупреди, че се очаква значителна промяна в световната икономика – „нова ера“, характеризираща се с по-бавен растеж, дължащ се до голяма степен на хаоса с митата, предизвикан от американския президент. В неотдавнашна публикация в блога си МВФ подчерта, че установената световна икономическа рамка, която съществува от 80 години, претърпява съществена промяна поради ескалиращите мита и произтичащата от тях несигурност.
Според Фонда увеличените тарифи не само допринасят за икономическата непредвидимост, но и влияят върху прогнозите за глобалния растеж. Въпреки това през октомври перспективите за световния растеж бяха леко повишени спрямо оповестеното през април благодарение на по-добрата от очакваното способност на световната система да поеме шоковете.
Несигурността обаче „е тук, за да остане“, а рисковете остават високи, както предупреди Георгиева.
Междувременно търговският излишък на Китай преодоля ефекта от тарифите на Тръмп и надхвърли 1 трилион долара, тъй като страната успя да диверсифицира търговията си, насочвайки износа към други дестинации, премести производствения си сектор нагоре по веригата на стойността и използва влиянието си в сферата на редкоземните минерали, за да отблъсне натиска от САЩ или Европа.
Очаквания за 2026 г.
Голямата неизвестна за 2026 г. е дали много от митата на Тръмп ще бъдат потвърдени, а освен изхода на делото във Върховния съд, през идващата 2026 г. също така се очаква резултат от усилията за окончателно сключване на споразумение между САЩ и Китай. Нестабилното примирие, постигнато по време на тазгодишните преговори, ще изтече през втората половина на 2026 г., а Тръмп и Си Цзинпин предварително са насрочили две срещи през годината.
Споразумението за свободна търговия с двамата най-големи търговски партньори на САЩ – Канада и Мексико – също предстои да бъде преразгледано през 2026 г. на фона на несигурността дали Тръмп ще позволи то да изтече или ще се опита да го преработи по свой вкус.
