Бюджет 2026 — първият, който трябва да бъде представен изцяло в евро — изправя управляващата коалиция и обществото пред екзистенциален фискален тест. Основното предизвикателство е как да се вместят растящите, егоистични коалиционни интереси в рамките на балансиран и отговорен бюджет, и едновременно с това да се държи инфлацията под контрол, особено когато стратегическата визия и реформите липсват.
Признанието на Бойко Борисов, че министерствата са дадени „на концесия“ (без да уточни концесионера, който всички знаем), само подчертава, че политическите приоритети доминират над фискалната дисциплина. И че ГЕРБ вече не карат влака.
Управляващите нямат лесни опции за балансиране на сметките, тъй като основните лостове за съкращения са блокирани от политически зависимости и обещания – разходите по издръжка на модела нарастват. Колкото по-паразитен е той, толкова повече пари трябват. Държавната администрация, която е основата на властта се раздува.
Орязване на капиталовата програма не е опция, тъй като това е основният корупционен ресурс, върху който почива стабилността на това управление. Тези средства са жизненоважни за поддържането на коалиционните мрежи.
Заплати в Сектор „Сигурност“ – Свещена крава: Обещанието за нови 12% увеличение на заплатите в МВР и службите представлява неотменим разход, който натоварва бюджета и няма да бъде орязан. При това обърнете тези 12 процента допълнителни са върху милиарди.
Вероятният ход е замразяване на заплатите в нересурсните министерства и в държавната администрация, която не ги интересува. Какъв е фискалния ефект от замразяването на и без това ниските възнаграждения на млади дипломати в МВнР, например, които министърът Георг ще „забрави“? Спестяванията са нищожни.
Двата изхода от фискалния капан
При невъзможност за орязване на разходите, правителството остава с две основни, но рискови възможности:
1. Заеми, Заеми, Заеми (Дългово обременяване)
Продължаващото интензивно теглене на нови държавни заеми е май единствения реален път. Основният проблем тук е, че новите емисии дълг ще се сключват при по-високи лихви (доходност). Това автоматично означава, че плащанията по обслужването на дълга ще заемат все по-голям и по-голям дял в следващите бюджети, намалявайки фискалното пространство за инвестиции и социални програми в бъдеще.
2. Увеличение на Данъците (Политическа Бомба)
Вторият изход е увеличение на данъците. Това е фискална „бомба“, но управляващите разчитат на обществената апатия да не доведе до масови протести. Тук влиза в сила и политическата тактика: общественото недоволство ще бъде насочено срещу Правителството на ГЕРБ (от което Борисов публично се разграничава), докато действителният концесионер на властта остава настрана от прякото обществено порицание.
Най-лошият аспект на предстоящия бюджет е, че той ще бъде продукт на кризисно реагиране и пълнене на дупки, а не на стратегическа визия и приоритети. Липсата на дълбоки реформи, особено в неефективните държавни сектори, означава, че икономиката и държавата се оставят да „се оправят сами“, докато политическият елит усвоява ресурсите в краткосрочен план. Този подход генерира системна нестабилност и прави животът в еврозоната (за което този бюджет е подготвен) още по-рисков.
Това ще бъде голямата тема на следващите месеци. Бюджетът ще бъде наложен силово, и по стар Пеевски обичай опозицията няма да има думата.
