54 произведения от портретното изкуство на Бистра Винарова-Радева – една от най-изтънчените и ярки фигури в българското модерно изкуство и съпруга на дипломата, историк и публицист Симеон Радев, ще бъдат изложени от 7 до 30 ноември 2025 г. в Национална галерия „Двореца“ в столицата.
Изложбата, озаглавена „Отвъд портрета“, ще покаже живописни и графични произведения на художничката, както и писма и фотографии от архива на семейство Радеви, който се съхранява в Националния архивен фонд на Централния държавен „Архив“. Сред тях са снимки на семейството на художничката – нейните родители, генерал Върбан и Елисавета (Елиза) Винарови, както и портрети на братята ѝ.
Представени са и нейни фотографии от детството, младежките години и периода, когато е съпруга на писателя, историка и дипломата Симеон Радев.
Снимките проследяват артистичното ѝ присъствие – от ателиетата на фотографа Иван Карастоянов, през портретите, заснети от нейните учители проф. Ф. Дорш и проф. Х. Хофман, до кадри от дипломатическите мисии на съпруга ѝ във Вашингтон и Париж.
Сред документите се открояват венчалното свидетелство на Бистра и Симеон Радеви (Цариград, 1924) и две писма от Райнер Мария Рилке и Никос Казандзакис, които свидетелстват за международното ѝ признание и духовното ѝ сродство с видни интелектуалци на XX век.
Бистра Винарова–Радева – една от най-изтънчените и ярки фигури в българското модерно изкуство. Художничката се утвърждава като носител на фин психологизъм и емоционална дълбочина, отвъд повърхностния образ.
В ранното си творчество Бистра Винарова усвоява експресивната сила на формата, повлияна от немския експресионизъм и кубизма, които овладява по време на обучението си в Дрезден и Мюнхен. В портретите от този период човешкият образ е изграден чрез геометризирани обеми, ярки цветови контрасти и психологическа напрегнатост.
С времето портретното ѝ изкуство се насочва към интимното. В композициите от 1940-те до 1970-те години – особено в портретите на Симеон Радев – доминират топли, земни тонове, приглушена светлина и вътрешна духовна хармония. Така Винарова преминава от авангардната експресия към вътрешната съзерцателност, от образа като израз на модерното време към образа като духовен портрет.
„Отвъд портрета“ разкрива света на Бистра Винарова чрез лицата, които я заобикалят – хората, които рисува, и онези, които вдъхновяват художествения ѝ поглед.
Изложбата показва как животът се превръща в изкуство – как образът отвъд портрета разказва историята на една изключителна жена, оставила следа в българската култура.
Бистра Винарова е родена през 1890 година в София в семейството на генерал Върбан Винаров и Елисавета (Елиза) д-р Вълкович-Винарова – представители на изтъкнати възрожденски и следосвобожденски фамилии. Културната среда, в която израства, формира у нея силно чувство за духовна свобода, независимост и стремеж към знание.
Първите ѝ уроци по рисуване са при художничката Виктория (Вета) Георгова, а по-
късно – при Елисавета Консулова-Вазова, една от първите българки, завършили Държавното рисувално училище. Техният пример утвърждава избора ѝ да се посвети на живописта.
След завършване на Софийската държавна девическа гимназия през 1910 г. тя заминава за Германия заедно с братята си Борис и Александър. Това е началото на нейния път към голямата европейска култура.
Учи в училището на проф. Фердинанд Дорш в Дрезден, където се формира
интересът ѝ към модерното изкуство и експресионизма. Там се запознава с художника
Конрад Феликс Мюлер (Феликсмюлер) – бъдещ представител на германския
експресионизъм.
По-късно в Мюнхен учи при проф. Хайнрих Книр, а по-късно – в частното училище на проф. Ханс Хофман, един от пионерите на модерното изкуство.
20-те години на 20 век са свързани с близките ѝ връзки с европейските художествени и литературни среди.
Съдбата я среща със Симеон Радев, с когото през 1924 година сключват брак в Цариград.
Като съпруга на дипломат, Бистра Винарова придружава съпруга си по неговите мисии в Париж, Женева, Брюксел и Вашингтон. Макар временно да прекъсва активната си художествена дейност, тя поддържа контакти с художествените и литературните среди в страните, където живее. Духовната връзка с европейската култура обогатява нейната мисъл и по-късно намира отражение в зрелия ѝ стил.
След завръщането на семейството в България през 1940 година започва нов етап в творчеството ѝ.
Изолирана от официалния художествен живот, тя се обръща към интимния и духовен
портрет. Създава едни от най-въздействащите си произведения – портретите на Симеон Радев, на сина ѝ Траян и на майка ѝ Елиза Винарова. Творбите ѝ се отличават с мекост, вътрешна светлина и психологическа дълбочина.
В годините след 1944 г. тя продължава да рисува, но картините ѝ не са излагани по официални изложби. Художничката си отива от този свят през 1977 година.
Творчеството на Бистра Винарова се възприема като съществено звено в историята на
българския модернизъм и като свидетелство за пътя на жената художник – от личната
еманципация до духовното осъществяване. Нейният живот и изкуство очертават един
от най-ярките мостове между българската и европейската културна традиция.
През 2010 г. богатият ѝ архив – рисунки, живопис, документи, писма и фотографии – е
дарен от сина ѝ Траян Радев на Централния държавен архив, където се съхранява във
фонд № 77К „Семеен фонд Радеви, Симеон и Бистра (1879–2010)“.
Куратор на изложбата „Отвъд портрета“ е Пламена Димитрова – Рачева, а откриването ще се проведе на 7 ноември от 18.00 часа.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
