Излезе вторият том на „Опера и природа“, написан от акад. Пламен Карталов, съобщават от издателство „Изток Запад“.
Сборникът „Опера и природа“ ще бъде тритомен и съдържа подбрани оперни представления на режисьора, осъществени в разнообразни природни и исторически места, като обществени площади, крепости, антични театри и архитектурни резерви, през изминалите над четиридесет години.
Вторият том обхваща спектакли на уникални локации като Белоградчишките скали, пещерата Магура, крайбрежната алея на Видин, крепостта „Баба Вида“, Панчаревското езеро, римския площад в киноцентъра „Бояна“ и късноантичната крепост „Цари Мали град“.
Премиерата на първите два тома ще се състои днес, 14 октомври, в БАН, където ще бъдат показани и видеоматериали от спектаклите.
„Превръщането на известната пещера Магура, известна с рисунки, датиращи преди 7 хиляди години, в атракция за почитателите на Вагнер е дело единствено на Пламен Карталов. Няма невъзможни места за него, които да не могат да бъдат трансформирани в сцени за опера – и то с успех. Постановката на „Летящият холандец“ бе триумф в интерпретацията на Вагнер с иновации и силни ефекти. Софийската опера е сред първите, които представиха свои спектакли на живо през лятото на 2020 г., по време на пандемията. “Янините девет братя“ и „Кармен“ оставиха незабравими спомени в красивия горски пейзаж близо до Белчин“, споделя Клаус Биланд, Online Merker Die internationale Kulturplattform, Виена.
„Природата и музиката се свързват. Това е сливане между творческия глас на човека и вечността на скалите“, подчертава акад. Карталов.
„Пламен Карталов не е само творец, а и културен двигател, който преобразява и вдъхновява. Чрез своята работа в оперната режисура, мениджмънт и педагогика той изгражда цялостна визия за културата в България, не като украшение на обществото, а като негов духовен стожер. За него, операта не е застинал ритуал, а живо изразяване на духа, сцена за обществена дискусия и вдъхновение за бъдещето. Той доказва, че върховете на изкуствата могат да бъдат достигнати чрез труд, талант, визия и честност“, пише Юлия Кръстева.
Според нея, сред значимите културни проекти на Пламен Карталов са спектаклите на открито в уникални среди: „В тях той предлага нови пространства за опера, които отразяват бъдещото развитие на културата. Идеите му за оперни постановки на открито се превръщат в символи за избраните градове. Той им дава нов и значим културен импулс. Тези събития не са само културни прояви, а концепции за сцени в опера и балет. Открити пространства, където природната красота се среща с историята чрез изкуство. Постановките на открито придават нова символика на операта – тя не е само затворена форма, а живо преживяване, което е достъпно и вълнуващо“, добавя тя.
Кръстева подчертава, че с невероятна смелост и артистичен усет акад. проф. Пламен Карталов е сред най-влиятелните имена в съвременната оперна режисура в България, Европа, САЩ, Япония, Австралия, Африка, Бразилия. Той е доказал своите способности в международни проекти и е изградил нов модел на културна среда в България, създавайки уникален формат – „Опера на върховете – Белоградчишки скали“, фестивал, който съчетава класическото сценично изкуство с природната красота на България. Проектът не е само художествен, а също така представя нова философия на културен туризъм в Северозападна България, привлича международна публика и медийно внимание, активира местната икономика“, повтаря Кръстева.
Тя напомня, че през 2016 г. Карталов реализира визия, която мнозина считат за непостижима – съчетава спектакли на открито с драматургичната сила на оперната музика и визуалната поетичност на природата. За общата организация на структурите, като сцена, трибуна и осветление, отговорен е Пламен Карталов, който успява да привлече различни спонсори от София и страната. Общината на Белоградчик осигурява единствено охрана и санитарни условия, без допълнителни разходи. Така, от 2016 до 2024 г., Софийската опера остава основен продуцент на фестивала, посочва Кръстева.
Сцената е изградена в двора на крепостта. Първоначално е осигурена трибуна за 640 посетители, а скалите служат за естествен декор, придаващ уникално усещане за древност и свещеност. Под звездното небе звучат „Аида“, „Турандот“, „Набуко“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Медея“, „Пепеляшка“, „Кармина Бурана“, „Лебедово езеро“, „Mamma Mia!“.
„През пролетта на 2025 година, по обективни причини, Софийската опера с официално писмо уведомява кмета на община Белоградчик, че спира своето участие в фестивала „Опера на върховете – Белоградчишки скали“. Въпреки че фестивалът показа нов културен импулс в град с недостатъчни традиции в оперното изкуство, Софийската опера създаде добра основа за традиция“, пише Юлия Кръстева.
„Фестивалът потвърди потенциала на откритите сцени да бъдат не само културни, но също и икономически и социални катализатори за целия регион“, заявява акад. Пламен Карталов.
Първият том „Опера и природа“ излезе през април тази година. Той проследява развитието на идеята за синергията между операта и природата и включва снимки, професионални рецензии и множество разнообразни материали за всички постановки, представени на четири места: хълма „Царевец“, площад „Александър Батенберг“, парка на Военна академия „Георги Сава Раковски“ и площада пред храм-паметник „Св. Александър Невски“. Историята и реализацията на постановките от 1972 до 2024 г. е подробно описана.
/ДД
