Френция рядко е засегната от земетресения, но политическите сътресения не липсват. Седем години след покоряването на политическия връх от Еманюел Макрон, парламентарните избори от миналата седмица отново променят ландшафта.
Над хедлайновете като „края на крайната десница“ и „възраждането на левицата“, френската политика се връща към познатия ляво-дясно модел. В близък план Националното събрание остава без ясно доминиращо малцинство за първи път от седемдесетте на петата република.
Френските граждани изглежда ще се научат да се справят като белгийци, германци или швейцарци и да формират коалиции.
Едно важно запитване изниква: дали поражението на крайната десница на Марин Льо Пен (за трети път в седемгодишен период) е просто още една загуба? Или, след като френците я отхвърлиха като антиевропейски и проруски настроена за трети път (или може би четвърти, ако се брои слабото й представяне през 2012 г.), има ли вероятност усилията й някога да бъдат успешни?
Първо, това може да не се разглежда като поражение, а като стъпка към пътя към победата. Блокът на крайната десница в Националното събрание нарасна от шест места през 2017 г. до 88 през 2022 г. и 143 през изминалия уикенд.
Френската система за финансиране на политическите партии се основава на подкрепата в гласове и печалбите от места в парламента. С успеха на „Национален сбор“ на Льо Пен, партията спечели финансов jackpot, който обикновено отиваше за по-големите партии. Това означава, че паричните средства няма да са проблем.
Все пак, Франция отхвърли Льо Пен на втория тур от изборите, след като я подкрепи на първия тур, което стана за трети път от 2017 г. насам.
Този отказ може да се окаже по-вреден от предишните. „Национален сбор“ се яви на изборите като трансформирана и професионална партия, с повече депутати в парламента и по-гъвкави в плана за изключване на членове с радикални възгледи.
Кампанията беше водена от младото и популярно лице Джордан Бардела, което се превърна в звезда на TikTok и водещ на новинарски канали. Партията загуби, защото над 200 кандидата от ляво- и центристки партии се оттеглиха, за да позволят тактическо гласуване срещу крайнодесни кандидати на втория тур. Но загубата също се дължи на разкриването на истинското лице на партията – много от нейните кандидати бяха разкрити като расисти, антисемити, почитатели на Путин, които отричат пандемията от COVID-19. Един дори беше осъден за въоръжен обир.
Освен това, Бардела и Льо Пен редовно се противоречеха, като се опитваха да се визуализират като социалисти пред по-бедните и либерали пред бизнеса и средната класа. Репутацията на Бардела като политическо чудо беше нарушена от странни изказвания в медиите.
Сега те и Льо Пен имат три години (и доста пари) за възстановяване. Страната ще влезе в криза или основните партии ще направят компромис, за да формират правителство измежду три почти равни блока в Народното събрание.
Този ландшафт предпочита както крайнодесния, така и крайнолевия популизъм.
Има основания да се вярва, че Марин Льо Пен ще се изправи пред предизвикателство на президентските избори през 2027 г.
Резултатите от миналата неделя показват, че трипосочният раздел във френската политика след 2017 г. – радикална левица, макронистичен център и твърда крайна десница – продължава. Все пак има признаци, че старата реформистка, проевропейска ляво-центристка левица се стопанисва.
Социалистите успяха да удвоят броя на своите депутати в Националното събрание (от 31 на 65), макар и да не разполагат с силен национален лидер. Десноцентристката партия Les Républicains също се представи добре, след като се отказа от недостойното партньорство с крайната десница. Те избраха 68 депутати – няколко повече от преди.
Може би това е началото на възстановяването на десния електорат от преемниците на големите десни лидери на Франция. Те все още не разполагат със силен лидер за президентските избори през 2027 г., но след Макрон централът има много кандидати, включително бившия премиер Едуар Филип и настоящия премиер Габриел Атал.
До последната неделя медиите, особено чуждестранните, бяха убедени, че Льо Пен е фаворит за президент през 2027 г. Но тази трета позиция в изборите се оказа удар за нея. Но това е факт, а предизборната кампания предстои. Френската система на два тура предпочита консенсуса пред крайностите. Срещу Льо Пен и „почти всеки“ (с изключение на крайната левица) тя вероятно отново ще бъде отхвърлена. Франция е по-икономически устойчива, отколкото повечето френци си мислят, и демокрацията й е по-здравословна, отколкото се предполага.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
