Доц. Иво Инджов е медиен изследовател и политически наблюдател. Има докторат по медийни науки от Европейския университет „Виадрина“, Германия (2005). Преподавал е журналистика и политически комуникации във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2015-2023). Автор е на три монографии и десетки научни публикации.
– Трябва ли хората от ГЕРБ да подкрепят евентуално втори мандат за правителство? Лена Бориславова заяви, че когато мандатът дойде при тях, ще поканят и ГЕРБ.
– Не виждам логика ГЕРБ да подкрепи отново правителствен формат с втория мандат, на „Продължаваме промяната – Демократична България“, както стана през 2023 г.
Тогава имаше много по-влиятелни геополитически и вътрешно-политически фактори (Украйна, „Възраждане“, служебните правителства на Радев), които стимулираха създаването на „Сглобка-1“. И най-важното – ПП-ДБ взеха само с 50 000 гласа по-малко от ГЕРБ.
На изборите на 27 октомври т.г. ПП-ДБ изостанаха на цели 300 000 гласа след партията победител. Те нямат онази електорална тежест, съизмерима с позиционирането им след изборите на 2 април 2023 г. Тогава вторият мандат беше един вид разновидност на първия.
Но най-вече трябва да се има предвид, че ГЕРБ даде категорични сигнали, че след като ПП-ДБ не приемат Борисов за премиер (според същата формула Атанас Атанасов трябва да стане председател на НС), няма как да има партньорство за управление между двете сили.
Разбира се, по-добре би било България да има редовно правителство в условията на задълбочаваща се политическа криза. Но за съжаление ПП-ДБ – партиите на протеста и на промяната, проиграха голяма част от електоралния си и символен капитал при първата, безпринципна сглобка с ГЕРБ и ДПС. Затова сега, дори добре аргументираната им позиция за санитарен кордон срещу Пеевски и ДПС-Ново начало като едно от условията да направят коалиция с ГЕРБ, се оказа безрезултатна.
– Съгласен ли сте позицията на „Да България“ да не подкрепят Силви Кирилов, понеже и „Възраждане“ го подкрепят?
– От тази позиция лъха на силен морален патос. В същото време тя предизвиква логичния въпрос какво би станало, ако парламентът заработи, сформира се правителство с участието на ПП-ДБ и има гласуване за важен законопроект, при което ДБ се въздържа, защото той се подкрепя и от ДПС-Ново начало.
Водени от идеалистични подбуди, ДБ пропуснаха да допринесат за нареждане на пъзела с избора на председател на НС, който да не е от ГЕРБ.
– Кой може да бъде равно отдалечен премиер? Реалистично ли е това предложение, или е политическа наивност или политически трик?
Мисля, че ПП-ДБ са искрени в това свое настояване. Но дори да са подбрали двама-трима души за въпросната роля, формулата за равноотдалечен премиер надали може да бъде решена.
В България, която е прекалено малка страна и мрежовите зависимости в политиката са прекалено силни, не е възможно да бъде намерена такава фигура. В момента, в който тя бъде предложена от дадена партия, ще й бъде лепнат етикетът за партийна близост.
Примерът с финансиста Марио Драги в Италия, оглавил експертно правителство в условията на криза, не е подходящ. Малцина знаят, че преди няколко години Драги беше подкрепен от нещо като коалиционен формат от основните политически сили в парламента, с изключение на крайнодясната партия „Италиански братя“ на Мелони.
Готови ли са партиите в българския парламент за нещо като много широка коалиция, ако все пак бъде намерен „равноотдалечен премиер“? А и да не забравяме, че в Италия правителството на Драги отиде сравнително бързо в историята, след като част от подкрепящите го партии оттеглиха доверието си от него. Последваха предсрочни избори и на власт дойде крайнодясната Мелони.
– БСП стана ли сателит на Пеевски, както бившият председател на партията Корнелия Нинова прогнозира?
– Нямам такива наблюдения, поне на този етап. На реторично ниво БСП се разграничава както от ГЕРБ, така и от ДПС-Ново начало на Пеевски. Тези партии не бяха поканени на консултациите, организирани от БСП.
В същото време се набива на очи, че първите хора в соцпартията не смеят да критикуват персонално Пеевски. Има няколко човека в ръководството на партията, които минават за изразители на неговата линия.
– Как очаквате да продължи развитието на АСП на Ахмед Доган и каква очаквате да бъде ролята им в парламента занапред?
– Бях изненадан, че въпреки специфичния образ на Доган в съзнанието на етническите турци в България, въпреки че Пеевски е етнически българин ДПС на Доган получи много по-слаб резултат.
Бъдещето на тази формация зависи вече не толкова от политическите ѝ качества, вкл. тези на амортизирания й почетен председател, а от съдбата на Пеевски. Ако той залезе по-бързо по обективни и субективни причини, „старото“ ДПС ще продължи да бъде още известно време някакъв фактор под слънцето.
Ако залезът на Пеевски се забави, АСП на Доган ще започне да се маргиниализира много по-бързо от очакваното.
