Иван Хиновски
Иван Хиновски е председател на Българския енергиен и Минен Форум и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия.
Заемал е редица отговорни държавни постове: член на държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй”, директор на ядрена дирекция в „Енергопроект” (1998-2001) изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на Борда на АЕЦ “Козлодуй”(1999-2001)
Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ и Япония.
Работил е като консултант за световни компании като „Уестнгхаус”, „Сименс”, „Фраматом”, „Газ дьо Франс” и ЕБВР.

 

Защо Народното събрание, с такова единодушие реши да се запазят ТЕЦ-овете, при положение, че това означава да плащаме и потребителите, и бизнесът по-скъп ток?

Това е голямото недоразумение, което за голяма жалост, е резултат от некомпетентността на народните представители по темата. Всички ние живеем с илюзията, че те знаят всичко и могат всичко, но се оказа, че те са некомпетентни. Най-страшното в случая е нарушаването на Конституцията, защото управлението на отрасъла енергетика е в пълномощията на Министерски съвет, и в частност – на министерството на енергетиката.  Пренасянето на такива важни решения в НС е абсолютно неправомерно и представлява криене от отговорност на изпълнителната власт.

Защо беше взето така единодушно?

Заради този популизъм, който масово вирее в страната и пазят всички народни представители преди избори. Никой от тях не иска да се идентифицира като противник на българската енергетика  – мини „Марица Изток“ и на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“. Всички смятат, че това е добро решение, но аз съм говорил с голяма част от тях и всички те осъзнаха каква глупост са направили. Това е едно социалистичесско решение, което ще доведе до повишаване на цената на електроенергията, тъй като ще натовари таксата за задължение към обществото. Изключително недалновидно и некомпетентно решение.

Ясно е, че решението е популистко и е взето под натиска на синдикатите и депутатите предпочитат да не се конфронтират с тях. Разбира се, бизнесът, който плаща сметката, както и потребителите, реагираха рязко. Как ще завърши този спор между реалисти и популисти?

Не мисля, че това решение е взето под натиска на синдикатите, защото знам, кои са му основните „активисти“ и пропагандатори. Това са една група депутати от БСП, начело с Таско Ерменков и Желю Бойчев, които са народни представители от този район, т. е. те са решили да направят актив пред своите избиратели. Няма лошо, но ако е нещо разумно. Защо не предложиха някакви интелигентни програми за развитие на този регион, както ние, на 11-и, във вторник, ще предложим редица модерни неща, които прави светът за тези региони. Не правим отново соцсхеми на субсидиране и товарене на крайния потребител. Това е просто некомпетентността на някои хора от Народното събрание.

Стана ясно, че плащаме за студен резерв 300-400 млн. на година, но когато се наложи тези два въпросни ТЕЦ-а да помогнат, те не можаха да се включат и се наложи да внасяме енергия. Изобщо нужен ли е този студен резерв, след като на европейския пазар има изобилие от ток, който веднага можем да внесем?

И е вярно, и не е вярно това. Става дума за голямата криза отпреди 2 години, когато имаше период на замръзване на въглища и на ТЕЦ-ове и трябваше няколко централи, които са „студен резерв“, да бъдат активирани. При такава зима и такъв сняг това е нормално да се случи с всяка една централа, но разбира се, не е типично.

Понятието „Студен резерв“ трябва постепенно да бъде заменено с понятието „капацитет“. В новата европейска политика понятието „резерви“ – горещ и студен – се замества с „капацитети“ – необходимите капацитети,  които при определени условия, и избирани на търга при ясна схема за ценообразуване,  да покриват нуждите от мощности в енергийната система. Пак казвам – това е много различно от модела на „студен“ и „горещ“ резерв, който вече е анахронизъм.

Колко струва електроенергията в момента на европейските борси и колко е средната цена на тока у нас?

Вижте, нашите цени средностатистически не са толкова по-високи от европейските. Специално ние следим румънската борса, но има периоди, в които тя надскача европейските цени по простата причина, че при нас редица сделки бяха изтъргувани бих казал спекулативно, което води до липса на предлагане на борсите и цените се повишиха. Не че няма мощности – просто евтината енергия се изнася от България и остана скъпата енергия.

Според Вас, какви реформи трябва да се направят, за да се намалят милиардните загуби на БЕХ, които рано или късно ще се стоварят върху главата на българските власти?

От 2010 година предлагаме планове за реформи и за оздравяване на дружеството – десетки са, много повече, отколкото можем да опишем в рамките на едно предаване. Основните и най-тежките, от които всички бягат, защото се страхуват: двата оператора трябва да излязат от БЕХ, защото това представлява конфликт на интереси; НЕК трябва да бъде преструктурирана основно, защото в нея има 5 вида дейности, които си пресубсидират разходи. Тя може да бъде печеливша, ако дейностите се отделят и на всяка се видят нейните разходи. Има огромен, подчертавам огромен, излишък на кадри във всички държавни дружества. Ясно е едва ли не на всички, че един мегаватчас енергия се произвежда с 6 пъти по-малко щатен състав в частните ТЕЦ-ове, отколкото в държавните. Това на никого не прави впечатление, още повече, че, виждате, политически се говори за повишаване на дела на държавата в енергетиката, като че ли това води до по-сериозен контрол и по-големи икономии. Точно обратното – разхищенията и неефективността се повишават.

Има ли добри новини около възобновяемата енергия и става ли нейната цена конкурентна на въглищната енергия?

Ние представяме данни от последните инвестиционни банки като „Лазард“, които показват, че в близките няколко години вече ще е изключително изгодно изграждането на възобновяеми. Има нещо друго, което в България се подценява, че най-модерната тенденция за заместване на ТЕЦ – това са т. нар. бинарни парогазови цикли, при които себестойността на електроенергията е 2 пъти по-ниска, отколкото в нашите ТЕЦ-ове, с 40% по-ниски емисии и инвестициите са повече от 2 пъти по-ниски. Това е бъдещето – заместване на въглищните производства с парогазови цикли, което ще повиши ефективността, ще запази работни места и ще понижи цената на електроенергията.