Иван Хиновски
Иван Хиновски е председател на Българския енергиен и Минен Форум и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия.
Заемал е редица отговорни държавни постове: член на държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй”, директор на ядрена дирекция в „Енергопроект” (1998-2001) изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на Борда на АЕЦ “Козлодуй”(1999-2001)
Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ и Япония.
Работил е като консултант за световни компании като „Уестнгхаус”, „Сименс”, „Фраматом”, „Газ дьо Франс” и ЕБВР.

Гледаме закона за енергетиката и прословутите надвзети и върнати от „Газпром“ 150 милиона лева. Къде трябва да отидат тези 150 милиона лева? Трябва ли да останат в държавата или трябва да се върнат на гражданите и фирмите, потребители на газ?

Първото становище по темата, което разработихме, беше да се приложи принципът да не се връщат ретроактивно надвзети суми, а да се приспадат от бъдещи дължими плащания. Това обаче не беше отчетено. Единствената страна от 8-те държави, които получиха обратни плащания от „Газпром“, която не приложи този принцип е България. Всички други приложиха по-простия модел за прихващане от бъдещи дължими плащания.

Вие също предложихте промени в Закона за енергетиката. Те ще бъдат ли припознати от политическите партии по време на второто четене на закона?

Най-вероятно част от нашите предложения ще бъдат припознати от ДПС. Но сигурно няма да бъдат отчетени, тъй като в момента вирее един популизъм. Това, че има политическо решение да се връщат парите на хората, неутрализира всички други алтернативни модели, които са по-разумни и които са приложени от всички други страни. Знаете ли какъв административен хаос предстои в момента. Ако ви разкажа от процедурите, които предстоят на „Булгаргаз“ да преподпише анекси в срок от 20 дни с всички 198 клиенти, да се определи помесечно цената за балансиране, която да бъде извадена от тези суми. Изобщо целият този процес на изчисления, който крие риск от завеждане на дела във ВАС за претенции на тези потребители.

Представете си, че всички газоразпределителни дружества получат оценка за надвзетите суми, които стават дължими. Ще последват искове на техни клиенти. Например, метанови станции и потребителите на газ, които ще се появят с документи и ще поискат от тях възстановяването.

Има трети ред претенции за връщане на суми. Аз лично очаквам страхотен хаос в енергетиката, знаейки технологията на продажбите и цялата верига от борсата до крайните клиенти. Ще се появят колбасарски цехове, ще се появят оранжерии, хлебопекарни, които имат фактури за платен газ. Тези фактури ще отидат при газоразпределителното дружество, което може да е миксирало природния си газ – купувало е от „Булгаргаз“ или от алтернативен доставчик. Следват сложни регулаторни оценки и аз не вижда кой може да ги изпълни в този срок.

Очаквате ли най-после и газовият пазар в България да се либерализира и българинът да купува на цената на европейските борси или пак държавата ще мами потребителите чрез разни търговски фокуси?

По принцип, пазарът е либерализиран, има газова борса, на която участват всички газоразпределителни дружества, които купуват газ от борсата и от алтернативни доставчици. „Булгаргаз“ вече няма такъв монопол, както към края на миналата година, така че практически е либерализиран пазарът. Това, че някои потребители имат ограничен избор на газоразпределителното дружество, е отделен въпрос. Това е посоката, в която трябва да се работи, но тук трябва да се въведат промени в регулациите, за да може газоразпределителните дружества да оперират като електроразпределителните. Тоест, мрежите да бъдат общодостъпни за  всички доставчици на газ. И това е най-трудното, защото всички мрежи до момента са изградени от газоразпределителните дружества и това е основната пречка пред либерализацията на пазара на природен газ.

Докъде стигна прословутият интерконектор с Гърция, който правим с европейска помощ вече повече от 11 години? Очаквате ли да тръгне по него алтернативен природен газ през тази година или пак ще бъдат измислени някакви непреодолими пречки?

Много е сложен този проект, защото той има много противници и организации, които тайно го торпилират, пречат той да бъде завършен. Те са с геополитически интереси за запазване на техния монополен интерес в региона. Този проект по начало беше сбъркан. Той трябваше да бъде направен не като търговски проект. Той в момента е корпоративен търговски проект, който, за да работи добре, трябва да има от двете страни офериращи доставчици на природен газ и купувачи от другата страна.

Ако той беше разработен като междусистема връзка, както е с Румъния и Турция, щеше да има съвсем друго бъдеще този проект. Той ще бъде в бюджета на „Булгартрансгаз“ и пазарните рискове пред него нямаше да бъдат такива, каквито са в момента.

В момента много субекти се опитват да го забавят. Аз смятам, че още дълго ще се мъчим да го завършим. А той безспорно е един много полезен проект. Той ще представлява единствената реална диверсификация на трасе и газ.

Като заговорихме за алтернативен природен газ, как стои цената на американския втечнен газ в момента, спрямо традиционния европейски и руски газ?

В момента цената на американския газ е малко по-висока от тази на руския тръбен газ. Но руският тръбен газ няма пазарна цена, той има политическа цена. Просто, взима се решение по високите етажи на властта в руската държава „Газпром“ да запази монопола си, свалят се цени, дори под пазарните, само и само да бъде запазен монополът. Това не бива да бъде основен критерий и оценка на конкурентоспособността. Още повече, че „Газпром“ беше принуден да си редактира цената спрямо европейските газови спот пазари, на които цените на природния газ от пролетта до есента са по-ниски, отколкото на тръбния газ. Така че, ние в момента имаме следния парадокс – имаме сравнително евтин руски тръбен газ и малко по-скъп американски газ, и много нисък спот пазар на европейските борси. Така че, ние до есента сме в по-благоприятна обстановка относно нашия газ, отколкото преди.

В условията на тежка икономическа криза, причинена от коронавируса и при положение, че българинът плаща скъпа газ спрямо доходите си, какво бихте препоръчали на правителството да направи веднага, така че да облекчи българските фирми и граждани по отношение на енергията?

Би трябвало една част от 150-те милиона, ако държавата имаше идеи за устойчиво икономическо развитие на българската енергетика, тя трябваше да инвестира в развитието на газоразпределителните мрежи. В момента ние сме на най-ниското ниво на газификация в Европа, защото спрямо стандарта на българина, цената на природния газ идва скъпа. Ако част от получените пари от „Газпром“ бяха инвестиране в развитие на газовите мрежи, това ще даде много сериозен тласък на битовата газификация, а оттам спадане на потреблението на електроенергия и едно балансиране на нашата енергетика. Това се прави във всички страни, само ние не го умеем.