Ивайло Иванов е роден в София през 1979 г. Експерт по международни отношения, европейска и евроатлантическа сигурност, външна политика и политика за сигурност на САЩ. Преди това е работил като репортер. Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура по национална сигурност и отбрана във Военна академия „Г.С. Раковски“.
– Г-н Иванов, т.нар. план за мир за Украйна, който се разпространява апокрифно през последните дни – защо научаваме за него по този начин? Той не е оповестен до момента официално…
– Когато обикновено се правят дипломатически усилия за решаване на много тежки конфликти, не за първи път имаме някаква тайна част, преди да бъдат постигнати някакви договорки. Проблемът тук, при тази част на плана е, че той не е консултиран нито с Украйна, нито с европейските съюзници. Това е най-огромният проблем на този план. В резултат на това виждаме в този план повторени до голяма степен, руските искания, които знаем от началото на войната.
Една от точките казва, че до 100 дни трябва да бъдат проведени избори. Помним, че това беше всъщност руско настояване и руската страна не признава президента Володимир Зеленски за легитимен. Има една точка, в която се казва, че ще се работи за премахването на нацисткото влияние и идеология – позиция, която идва единствено от Русия. Никой друг не е говорил – дори тези, които поддържат Русия и нейната политика, никога не са говорили за нацистка идеология, влияние и режим в Украйна. Само руските представители използват този наратив, тази терминология и речник.
Гледайки плана, той изглежда изключително хаотичен и непоследователен. Изглежда сякаш има група хора, при която всеки е нахвърлял някакви идеи и те са оформени като точки. Има вътре една икономическа част, която не е много ясна – че Русия и САЩ ще работят за продължаване на договора за контрол върху стратегическите ядрени оръжия. Това няма никакво отношение към уреждането на войната в Украйна и не е ясно защо тази точка е попаднала там и какъв е нейният смисъл.
Правейки аналогия с плана за Газа – определено американската администрация се опитва да повтори този модел. За съжаление обаче мисля, че няма да е толкова успешно.
Към момента най-големият успех на плана за Газа е прекратяването на военните действия, но проблемът, който и тук виждаме – че след тази първа фаза, която е сравнително ясна за това какво трябва да се случи след прекратяването на огъня, всички останали неща са доста неясни, доста условни, което означава, че този процес може много лесно да катастрофира, както между другото наблюдаваме в Газа.
Колкото повече се говори за бъдещи действия, освен непосредствените неща, толкова повече това е доста неясно и условно, което отваря възможността във всеки един момент един такъв план да се провали.
Едно от нещата, за да видим успешен напредък в преговорния процес по отношение прекратяване на войната в Украйна, е свързано с три неща: оказване на масивен икономически натиск върху Русия, предоставянето на Украйна на достатъчно въоръжение, при това – далекобойно, за да може да поразява военни цели в Русия и на трето място – смяната на преговарящия Стивън Утикоф, който може да е чудесен предприемач, но няма представа от международни отношения и въпроси на сигурността. Другият проблем е, че още от самото начало този човек възприе руската реторика и руската гледна точка, което за пореден път виждаме отразено и в този план.
– Прави впечатление, че това предложение се появява не на нивото на Държавния департамент. Това не принизява ли по някакъв начин отношението на САЩ към конфликта в Украйна?
– Говорейки за напрежението между САЩ и Европа – в този документ аз видях една изключително притеснителна точка, в която се казва, че след прекратяването на военните действия ще започнат преговори между НАТО и Русия с посредничеството на САЩ. Наблягам на това, защото, написано по този начин, всъщност САЩ вече не се възприема като част от НАТО, а като някаква трета страна, която ще бъде медиатори между двете противостоящи си страни. Което за мен е изключително притеснително, защото дава знак за начина, по който тази администрация възприема своето участие по отношение на европейската сигурност.
Не че ние не го знаем и не го видяхме, включително и с решението, макар и символично, да бъдат изтеглени американски войски от източния фланг на НАТО.
Всичко това върви с повишаването на амбициите на руската страна, че сега е моментът да продължи да оказва влияние и върху НАТО, и върху европейските съюзници. При тази администрация това е историческия шанс Русия да реализира своите цели такива, каквито ги е декларирала.
Говорейки за нивото, на което са проведени разговорите за този план, от началото на тази администрация, самото ѝ изграждане не е базирано на законността и институциите, а на това колко си близък и лоялен на Доналд Тръмп. В това отношение Стивън Уиткоф има много по-голямо влияние и по-лесен достъп до Доналд Тръмп, отколкото Марко Рубио.
Неслучайно заради това Уиткоф отговаря и за прекратяването на войната в Украйна, прекратяването на войната в Газа и разрешаването на Иранската ядрена програма. Водещият там винаги е Уиткоф и възниква въпросът къде всъщност е държавният секретар.
Видяхме, че в един от много редките случаи, когато водещата позиция беше дадена на Държавния департамент в лицето на Марко Рубио, който, след като беше отстранен предишния секретар по националната сигурност, за първи път имаме човек от времето на Хенри Кисинджър, който едновременно съвместява двете длъжности, нещата тръгват в съвсем друга посока. Да припомним разговора между Рубио и Лавров, в резултат, на който беше отменена срещата в Будапеща, защото Рубио е човек, който идва от сенатската комисия по външни отношения. Той е много наясно със системата на международните отношения, има опит, има експертиза, много добре познава включително и руската страна. След разговора си с Лавров според мен той е бил човекът, който е отишъл при Тръмп и като съветник по националната сигурност е казал: С Русия няма да постигнем нищо, руската страна не мръдва нито на милиметър от своята позиция, няма нужда от подобна среща, за да излезе от нея американският президент отново унижен, така както беше и след срещата в Аляска.
Сега отново виждаме, когато воденето на преговорния процес отива в лагера на Уиткоф, който е склонен да възприеме руската позиция, отново виждаме движението в тази посока, докато лагерът около Марко Рубио има малко по-различни възгледи, които се доближават до тези на Украйна и на европейските страни.
Показателен е и фактът, който се появи почти едновременно с информацията за този план, за това, че специалният представител Кийт Келог, който първоначално беше определен да движи този процес и който, заради настояване от руска страна, че е бил пристрастен и подкрепял Украйна, неговата функция беше снижена, всъщност ще напусне този пост, който заемаше, като специален представител. Той беше част от тази група, които симпатизираха на украинската позиция и на европейските интереси.
Това ще отслаби възможностите за влияние върху американската администрация в посока тя да чува притесненията на Украйна и на Европа по отношение на преговорите с Русия.
– Стана ясно, че Европа подготвя свой ответен вариант на подобен мирен план. Какво може да направи Европа, за да не бъде изключена от този процес по разговорите за мир?
– Причината за изолирането на Европа от този процес е във възприятието на тази администрация. Няколко пъти директно ни беше казвано, още по времето на първия мандат на Доналд Тръмп, а и във втория си мандат той го повтори, че за него ЕС е дори по-голям проблем, от гледна точка на икономиката, отколкото държави като Китай. Така че това е политика на настройка на тази администрация към ЕС.
Либерална Европа със своите принципи, норми и идеали, навлиза в рязък сблъсък с тази администрация, която има съвсем друга ценностна система.
Това отразява визията на самия президент Тръмп, който възприема международните отношения и международната политика изключително личностно – тип сделка, при която се срещаме и си стискаме ръцете. И на следващо място това възприятие на Доналд Тръмп за международната политика е каквото е било в края на 19 и началото на 20 век: „Аз съм лидерът на най-голямата държава, сядам и говоря с другия лидер и така се утвърждавам като силния, аз към центърът на вниманието“. Така има приближаване до Путин и до сферите на влияние – това тук е мое, това там е ваше. Аз правя тук каквото искам, вие правите там каквото искате.
За съжаление при тази администрация трябва да свикнем с този подход, и за да гарантираме нашата сигурност и за да бъдем възприемаме насериозно от американската страна, е именно като имаме единна позиция и я отстояваме.
Така че се съм изненадан от появата на такава позиция и очаквам в следващите няколко дни да видим контрапредложение и контраплан на европейските страни който да отразява нашите, европейските интереси. Които до голяма степен съвпадат с интересите на Украйна.
