Ивайло Иванов е роден в София през 1979 г. Главен асистент във Военна академия „Г.С. Раковски“. Експерт по международни отношения, европейска и евроатлантическа сигурност, външна политика и политика за сигурност на САЩ. Преди това е работил като репортер. Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура по национална сигурност и отбрана във Военна академия „Г.С. Раковски“.
– Г-н Иванов, в доклад на Института за изследване на войната в САЩ се твърди, че Русия се подготвя за дълга война. Имаме ли основания да очакваме една дълга и изтощителна война, която да излезе от Украйна и да се разпростре в границите на ЕС и НАТО?
– За съжаление трябва да кажем, че виждаме такива индикации. От една страна Русия не се е отказала от своята цел, а тя е да ликвидира Украйна като суверенна държава.
За щастие виждаме, че тя повече от три години и половина не може да постигне това и нямаме основание да видим решителен пробив на руските войски на фронта, който да доведе до това състояние, което руският президент желае.
От друга страна, руският президент е заложил своята политическа биография, дори живота си, в буквалния смисъл на думата, върху това да постигне тази цел. Така че той няма обратен път назад.
След няколко месеца това ще бъде най-дългата война, която Русия е водила в своята история, по-дълга дори от Втората световна война. Ако вземем само войната в Европа, тя продължава от 1941 до май 1945 година, това са по-малко от четири години. Но дори като вземем капитулацията на Япония, която се случва в средата на август, са малко повече от четири години. А през пролетта на следващата година ние ще имаме по-дълъг период на време, в който тече войната в Украйна.
Всички мерки, които бяха предприети през последните години, от гледна точка на създаването военни способности, разбирано като увеличаване на числеността на руската армия, показва, че тя не се готви просто за нуждите на войната в Украйна, а се готви за дългосрочна конфронтация с, най-общо казано, Западния свят и в частност – с Европа.
Това беше потвърдено през последните година, година и половина от множество заключения на западни разузнавателни служби. При това на страни, които по никакъв случай не можем да кажем, че представляват страните, които са скептични към Русия, като например скандинавските държави, като Германия, които обявиха, че при това темпо Русия ще бъде готова към 2028 година на конфронтация в Европа. Последните изказвания на европейските лидери, които виждаме, в някакъв смисъл подсказват това.
Аз се притеснявам, че тези провокации, които виждаме през последните седмици, подсказват една променена стратегия на Русия във войната в Украйна и тя е търсене на ескалация на напрежението със Западна Европа и страните членки на НАТО, за да тества решимостта на НАТО. Целта е, за да се покаже, че НАТО не е готов да защитава своите страни членки и съюзът да бъде политически разединен и в последствие разрушен. Начинът това да бъде показано е, като се докаже, че чл. 5 от Северноатлантическия договор не работи.
Русия, правилно според мен, е стигнала до заключението, че докато НАТО и ЕС са единни и Украйна е подпомагана във военно отношение, Русия не може да постигне целта, за която вече стана.
Затова руският президент ще се движи в посока на повишаване на ескалацията, което ни изправя пред много неприятна дилема как ние трябва да отговорим на тези провокации. Ако продължаваме да бъдем тласкани към тези провокации, ние ще бъдем оставени без правилен отговор.
В единия случай, ако не отговорим решително на тези руски провокации, което включва и свалянето на руски дронове или самолети, навлезли във въздушното пространство на ЕС и НАТО, ще бъде постигната целта – да бъдат разколебани страните членки, че могат да гарантират своята сигурност, което ще има сериозни последици за единството и самото съществуване на НАТО.
Ако отговорим твърдо, както би трябвало да постъпим, това ще бъде използвано от руския президент във вътрешнополитически план, като продължаване на войната. Ще бъдат повторени лъжите, че Западът води чрез Украйна война срещу Русия с цел нейното унищожаване.
– Доколко отсъствието на ангажираност на САЩ дава увереност на Русия да прави тези провокации и да тества готовността на НАТО? Ако те се бяха случили в друг президентски мандат, нещата може би нямаше да изглеждат по този начин…
– Определено, недостатъчно твърдата реакция на американския президент Доналд Тръмп бива тълкувано от руската страна, като някаква надежда, че наистина организацията няма да сработи по начина, по който трябва да действа. Според мен това ще насърчава Русия да тества къде са тези граници, в които организацията е готова да действа.
Американският президент, въпреки че заяви, че страните членки на НАТО трябва да свалят руски самолети, които са навлезли във въздушното пространство, в отговор на журналистически въпрос дали би подкрепил такива действия, той отговори: „Зависи“.
Това може да бъде тълкувано двойнствено и дава несигурност на партньорите на САЩ в НАТО как САЩ биха реагирали на една такава ситуация. От друга страна това дава надежди на руската страна, че всъщност американската реакция може да не бъде толкова силна и категорична и това да се използва от Русия, за да заплашва европейските съюзници, които пък да не предприемат крайни действия.
Виждаме тази реторика, която идва от руска страна – че всяко подобно действие ще означава обявяване на война. Между другото, това е целта на всички тези изказвания – да блокират и да парализират политическото вземане на решение за предприемането на такива действия, от една страна, а от друга страна, да създадат усещането, особено в обществата на западните страни, че всеки един подобен акт на сваляне на руски дронове и изтребители, навлезли във въздушното пространство на страна член на НАТО, ще доведе до пряк военен конфликт.
Руската страна се стреми чрез тези информационни операции ние да останем пасивни и да продължи тестването на границите.
По отношение на способността на НАТО да отговори на тези руски провокации – няма никакво съмнение, че страните членки разполагат с нужните средства, особено когато говорим за класически военни способности – самолети и ракети. За дроновете – там видяхме, че има по-голям проблем от гледна точка на ефективността. Многократно беше коментирано, че да бъдат използвани ракети и изобщо средства, които струват по няколкостотин хиляди до милион долара, не е икономически ефективно и това не може да бъде устойчива стратегия. Но дори в тези случаи НАТО може да реагира. Ние имаме всичко необходимо да реагираме на тези руски провокации и да ги неутрализираме.
Друг е въпросът за политическата воля – имаме ли готовност, имаме ли единно решение в рамките на НАТО.
– Когато говорите за политическата воля – въпросът за европейската сигурност и отбрана и създаването на европейски сили за отбрана дълги години беше обект на дискусии, които обаче оставаха с отворен край. Европа обира ли в момента плодовете на дългите години нерешителност по този въпрос?
– Определено – дълги години след края на Студената война до анексирането на Крим от Русия, Европа не виждаше голяма традиционна конвенционална военна заплаха за своята сигурност, което доведе до това, че Европа рязко съкрати разходите за отбрана, сериозно съкрати своите въоръжени сили. Ние плащаме, за съжаление, тежък данък.
Сигурността продължава да бъде ключов елемент и водещо начало по отношение на защита на националните интереси и, както виждаме, без да си гарантирал собствената си сигурност, всичко друго в един момент може да бъде загубено. Този дълг го изплащаме в неподходящ момент.
След края на Втората световна война ние буквално живяхме на кредит, който ни беше предоставен от САЩ. Виждаме, че сега, образно казано, САЩ казват, че е време да си платим кредита.
В същото време Русия се възползва от това, че сега Европа наваксва с въоръжаването и вдигането на разходите за отбрана, като заявява, че Европа се милитаризира. Това го чуваме да се преповтаря вътре в самите страни членки на НАТО и в рамките на ЕС – различни политически партии в крайно-дясното пространство на спектъра. Но тогава възниква въпросът как Европа с 5%, които ще отделя за отбрана и то до 2035 година, се милитаризира, а една Русия, която в момента харчи почти 7% от своя БВП – официално, а според някои изследователи тези разходи варират между 8 и 10 процента, тъй като част от средствата минават по други пера в бюджета, на пръв поглед – несвързани с отбраната, не се милитаризира?
Русия използва това, за да настройва обществените настроения в страните членки на ЕС и НАТО и създава спънки за реализирането на политика, която да ни гарантира сигурност и да позволява Русия да прави нещата, които прави в момента.
– Предстои България да актуализира старата си или да напише нова стратегия за национална сигурност. Настоящата е с хоризонт до 2025 година. Работи ли се по такъв документ и какво трябва да бъде ревизирано, в сравнение със старите стратегически документи?
– Това, което имаме като стратегически документи, не подлежи повече на ревизиране. Трябва да приемем изцяло нова стратегия за национална сигурност, където, първо, да отчетем всички настъпили промени в средата за сигурност – в това число и руските намерения в 10-15 години напред и на базата на това, което виждаме като факти.
На второ място, този път трябва много ясно да фокусираме и да отделим нашите жизненоважни национални интереси, за да можем да концентрираме и ресурсите към развитие на способности, които да ни помогнат да се справим с тези заплахи.
Към момента нямам представа дали се работи по нов вариант на стратегия за национална сигурност, но със сигурност трябва във възможно най-кратки срокове да направим това, защото това е стратегически документ. Той определя и задава политиките и посоките на действие на институциите и как те трябва да реагират в тази среда за сигурност, в която се намираме в момента.
