Според изследване на агенция „Тренд“, поръчано от в. „24 часа“, над 80% от българите смятат четенето на книги за значимо. Проучването анализира какви книги и в какво количество четат българите.
Социологическото проучване е осъществено между 12 и 18 май 2025 г. чрез полустандартизирани интервюта „лице в лице“ с 1001 участници на възраст над 18 години.
Данните от „Тренд“ показват, че 42% от запитаните смятат четенето на книги за крайно важно, докато 41% го считат за по-скоро важно. Осем процента не го смятат за важно, 6% изобщо не считат, а 4% не могат да вземат решение.
В същото време, почти четирима от десет – 43%, споделят, че не са прочели нито една книга през последната година. Процентът на нечетящите нараства с възрастта, достигайки половината сред хората над 70 години. При висшистите този дял е значително по-нисък.
Двадесет и четири процента от участниците са прочели между една и три книги през годината, 16% между четири и шест, 7% между седем и десет, а 9% над десет книги.
Основната причина за нечетенето сред анкетираните е страхотен интерес – 43%, следвана от недостатъчно време – 34%. За 7% причината е физически проблеми, а 4% посочват финансови ограничения. 11% от запитаните не могат да решат.
Липсата на интерес е особено явна сред младите под 30 години, показват данните на „Тренд“.
Четенето на хартиени книги остава най-популярният вариант сред българите – 61%. Над 20% – 21 на сто, предпочитат електронните формати. Влиянието на възрастта е видимо: сред най-младите двата формата са почти равни, докато с увеличаването на възрастта хартиените книги стават все по-предпочитани, а интересът към дигиталните издания намалява. Аудиокниги слушат едва 4% от българите, добавят социолозите.
Приблизително 30% от анкетираните заявяват, че не четат книги изобщо. Това е особено характерно за по-възрастни, по-малко образовани и живеещи в селски местности.
Най-предпочитаните жанрове са криминалните романи и трилъри – 24%, съвременна художествена литература – 23%, исторически романи – 22%, класическа литература – 22%, и любовни романи – 20%.
При избора на книга, 49% от възрастните българи се водят от препоръки на познати, приятели или роднини. Около 26% избират на базата на заглавия, видяни в книжарниците, а почти 19% се доверяват на информация от социалните мрежи. Специализирани източници, като рецензии и литературни блогове, се споменават от 13%, а 11% разчитат на медийната информация. 7% следват препоръки от учебната среда или работа.
