Историята с искането на Бойко Борисов към представителите на ГЕРБ в ОИК–Варна да гласуват против отстраняването на кмета Благомир Коцев повдига един въпрос, който в демократична държава би трябвало да е изключен по презумпция: как така политически лидер може да влияе директно на независим изборен орган? И още по-важно – какво казва това за начина, по който функционират институциите в България?
Да започнем от очевидното. ОИК е орган, който трябва да работи по закон и само по закон. Членовете му формално са предложени от партии, но когато положат клетва, те не би трябвало да бъдат партийни войници.
Те трябва да бъдат независими, подчинени единствено на нормативната уредба и фактите по казуса. Затова, когато лидер на партия публично казва на своите представители как да гласуват, това звучи като признание, че „независимостта“ на изборните комисии е по-скоро теоретична конструкция и повдига въпроса в колко други случаи е имало подобни разпореждания – та дори и доброномерени, от политически лидери към избирателни комисии във връзка с решенията, които те трябва да вземат?
Аргументът на Борисов, че ГЕРБ не искат „служебна победа“, звучи благоприлично. Но зад гръмките политически жестове стои друг, по-дълбок проблем – нормалността, с която политиците приемат, че могат да дават указания на институции, чието предназначение е да бъдат безпристрастни.
Нещо повече – говори се за „квота на ГЕРБ“, която очевидно трябва да действа като механично продължение на волята на партийното ръководство, а не като независим орган.
Парадоксът е, че ОИК–Варна от своя страна усеща необходимост да се оправдава публично – че заседанието е законно, че информацията е качена, че сроковете са спазени. Това също е симптом. Институция, която е спокойна в собствената си легитимност, не би трябвало да влиза в обяснителен режим заради политически туитове и партийни прессъобщения. Но когато политически фигури започнат да коментират как и кога трябва да заседава независим орган, неизбежно изглежда като натиск – независимо дали е в посока „за“ или „против“ отстраняването на кмета.
А ситуацията с кмета Благомир Коцев само добавя допълнителен абсурд: прокуратурата държи човек месеци в ареста, но не иска отстраняване по съдебен ред, което е законовата процедура.
Вместо това ОИК е поставена в ролята на институцията, която трябва да решава казус, свързан с управление на община, докато съдът се бави. Така изборната комисия, която няма нищо общо с наказателния процес, изведнъж се оказва инструмент за решаване на политическа криза.
В крайна сметка, не става дума за това дали ГЕРБ ще подкрепят или няма да подкрепят отстраняването на Коцев. Става дума за принципа – че не може политически лидер да дава указания на изборен орган. Не може председатели на комисии да бъдат гледани като партийни активисти. И не може демократични процедури да бъдат оставени да се решават в коридорите на партийни централи.
Дори когато политиците твърдят, че го правят „за доброто на демокрацията“.
Защото демокрация няма, когато институциите са декор, а политическите лидери са режисьорите, които разпределят ролите.
