Антиоксидантите ни защитават от вредното въздействие на околната среда и по тази причина широко се използват в козметиката и медицината. С тях е свързана надеждата за намаляване на смъртността от инфаркти и инсулти – заболяванията, които отнемат най-много човешки животи.
През 70-те години на ХХ век химикът Лайнус Полинг заяви, че големите дози витамин С оказват добро въздействие върху организма, помагат срещу простуда и много други недъзи, включително рак. Въпросът е в това, че аскорбиновата киселина е силен антиоксидант, т.е. вещество, което се противопоставя на опасните последици от утилизацията на кислорода от клетките на нашия организъм. Въпреки че не всички твърдения на Полинг се потвърдиха, интересът към антиоксидантите рязко се увеличи. Сега те се изучават в цял свят, търсят ги в природата, опитват се да ги синтезират и на тяхна основа да произведат лекарства.
Антиоксидантите вътре в нас
„Преди милиарди години, когато в атмосферата на Земята се е появил кислородът, живите организми са се възползвали от това за по-ефективното получаване на енергия от органични субстракти. Но кислородът не само окислява органите с отделянето на голямо количество енергия, но и поврежда ключовите молекули на клетките. Освен това, от него при определени условия, например в присъствието на метали с преходна валентност, се образуват далеч по-силни окислители, активни форми на кислорода: водороден пероксид, супероксиден анион и хидроксилен радикал. Това е цената за повишеното използване на енергия“, заяви пред РИА „Новости“ докторът на биологическите науки Юрий Користов, завеждащ лабораторията в Института за теоретична и експериментална биофизика на РАН.
Кислородът се използва от особени органи на клетките – митохондриите. Те произвеждат от него молекули аденозинтрифосфат, които са източник на енергия за организма. Там в митохондриите се образуват като страничен продукт – активните форми на кислорода /АФК/. Те имат свободен електрон, по тази причина търсят агресивно с кого да влязат в реакция. Излишъкът от АФК е способен буквално да убие клетката /учените наричат това окислителен стрес/. АФК помага за стареенето, развитието на атеросклерозата и свързаните с тях сърдечно-съдови заболявания, ревматоиден артрит, катаракта, някои видове онкологични заболявания. За да не влязат в окислителен стрес, организмът в процеса на еволюция е изобретил антиоксидантната защита, неутрализираща АФК. Освен това, кислородните радикали задействани в борбата с чуждите инфекции, нападащи организма, работят като посредници в междуклетъчните и вътрешноклетъчните комуникации, помагат да се избавим от различните продукти на метаболизма и ксенобиотиците.
„Антиоксидантната защита е образувана от нискомолекулярни съединения, реагиращи с АФК както във водната фаза на клетките, така и в мембраните. За главен нискомолякулярен антиоксидант се смята глутатионът. Освен него, това са витамините от група Е /токофероли/, витамините от група А /ретиноли/ и провитамините от група А /α-, β-, γ-каротини/, витамините от група D /калцифероли/, К /филохинони и менахинон/, липоевата киселина, някои стероидни хормони, мелатонин“, заяви Користов.
Как да свалим окислителния стрес
По принцип здравите клетки не са заплашени при нормалните условия на окислителния стрес. Рискът нараства, ако човекът е болен, например, от диабет. Или е подложен на облъчване, дори ултравиолетово, когато прави тен на слънце. Или когато е дишал замърсен въздух. Антиоксидантната защита на организма може да не се справи и да се нуждае от външна помощ.
„Напълно резонно е да приемаме антиоксиданти, тъй като често се оказваме в стресови ситуации и боледуваме. Те се съдържат в много храни, като соковете, плодовете и зеленчуците. Много добре е изучено антиоксидантното въздействие на витамините от групата Е и D”, разказва кандидатът на химическите науки Максим Абакумов, който завежда лаборатория, разработваща ефективни способи за доставката на антиоксиданти до болния участък от организма.
Ние консумираме растителна храна, продукти, богати на цинк и селен, или поглъщаме таблетка витамин, и антиоксидантите се транспортират по целия организъм с помощта на кръвта. Това е напълно достатъчно за здравия човек. Друг въпрос е, когато организмът е болен. Тогава кръвният поток е нарушен, появява се кислороден глад, а излишъкът от АФК унищожава клетките. За да се справи с кислородните радикали организмът се нуждае незабавно от антиоксиданти, които да бъдат доставени до патологичното огнище, което, като правило, се намира в мускулите, сърцето, мозъка, дробовете или бъбреците, т.е. там където е повишен метаболизмът.
„Възниква въпросът: как? За синтетичните оксиданти пътят през хранопровода често е неизползваем. Тогава те се вкарват чрез системи или инжекции. Начинът на доставка зависи много от химичната структура на веществата. Но антиоксидантите в този случай имат ролята на спомагателна терапия в арсенала с бърза помощ. Те само намаляват тежестта на последствията от окислителния стрес“, заключава Абакумов.
