Снимката на президента на Северна Македония Гордана Силяновска с Доналд и Мелания Тръмп по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк предизвика повече въпроси, отколкото отговори. Спорът дали това е била истинска среща, или просто постановъчна фотография с восъчни фигури обиколи световните медии. (Подобни съмнение се появиха и за снимката на българския премиер Росен Желязков с Тръмп на същия форум).
Един детайл обаче остана почти незабелязан: липсата на македонското знаме. Именно това буди особен интерес, защото само преди месеци в Скопие избухна огромна политическа буря заради идентичен казус, но с България.
София: когато флагът стана скандал
През септември 2024 г. Силяновска бе в София по културен повод. Междувременно мина и през президентството, където позира за снимка с Румен Радев. На кадрите се виждат българският и европейският флаг, но не и македонският.
Последва лавина от реакции в Северна Македония: обвинения в неуважение, настоявания за извинение, остри коментари в медиите.
„Безрецедентно потъпкване и унижение на достойнството на македонската държава и нейните граждани“ – така председателят на опозиционната СДСМ Венко Филипче определи в своя фейсбук срещата.
Българската страна обясни, че визитата е неофициална и протоколът не изисква поставяне на чужд флаг. Радев също уточни, че при официално посещение символиката би била спазена изцяло.
Но щетата вече беше нанесена – флагът се превърна в политическо оръжие, с което отново се нанесоха удари и обвинения срещу страната ни.
Ню Йорк: когато мълчанието казва повече от думите
В случая със снимката с Тръмп ситуацията изглежда сходна – отново липсва македонско знаме. Разликата е, че този път няма раздухан скандал. Няма искания за извинения, няма обвинения в унижение. Защо?
Самата автентичност на срещата е поставена под съмнение, а спор около знамето би означавал да се легитимира спорната фотография.
Освен това, политическата логика диктува, че скандалът със съседна България носи вътрешнополитически дивиденти, докато конфликт с Тръмп и САЩ не би бил изгоден.
В крайна сметка, случаите в София и Ню Йорк показват едно и също явление – флагът е удобен инструмент в политическата игра. Когато шумът около него носи дивиденти, той бързо се превръща в „национална драма“. Когато обаче липсата му засяга силен международен фактор като САЩ, темата удобно се премълчава. Така се разкрива не толкова значението на символите, колкото двойният аршин в тяхното тълкуване.
