Начало Свят Защо повечето украинци в Германия не работят?

Защо повечето украинци в Германия не работят?

114
Украинка по време на консултация в Кьолн
Украинка по време на консултация в Кьолн
Снимка: Jens Krick/Flashpic/picture alliance

Наталия Тритениченко на 39 години вече се справя отлично с немския – когато дава насоки на учениците си в йога училище в Бон. Тя учи там два пъти седмично – превърнала е своето бивше хоби в стъпала към германския трудов пазар, разказва АРД.

Желанието й е да продължи напред – затова посещава езиков курс пет пъти седмично. „Искам да подобря уменията си по немски“, споделя Тритениченко. В Украйна тя е била счетоводителка и иска и в Германия да се занимава със същата професия. Обаче за сега тя е зависима от социалната помощ, тъй като не печели достатъчно от йога училището.

Над една четвърт са безработни

Не само Наталия – повечето украински бежанци, пристигнали в Германия, все още нямат работа, която да им осигури доход. Според данните на Агенцията по заетостта, днес в Германия има 725 000 украинци в работоспособна възраст, което е повече от февруари 2022 г. – преди започването на войната. Само 114 000 украинци работят и си осигуряват средства за съществуване. Това означава, че около 15,7% от украинците, пристигнали в Германия, имат работа, която им осигурява социално обезпечение, посочва АРД.

Към тези цифри се добавят още 36 000 души (или около 5%), които имат ограничена заетост. 194 000 са безработните, което представлява около четвърт от тях. Много други не работят, тъй като посещават езикови курсове.

Всъщност тези статистики не са напълно точни, защото има промени в заетостта на украинците, които вече са живели в Германия преди 2022 г. Въпреки това може с доста сигурност да се каже, че само малка част от украинските бежанци са намерили работа досега.

Първо ученето на езика, после търсенето на работа

По думите на Мариела Фалкенхайн от Института за изследване на пазара на труда, основната причина за това е фокусирането върху умението да се говори немски в Германия. Тя обобщава това с израза „първо да се научи немски, после да се търси работа“. Повечето украинци в Германия преминават през този процес, посочва АРД.

„Логичният резултат от това е, че ефектите върху пазара на труда се проявяват по-късно“, казва Фалкенхайн. Това се потвърждава и при сравнението с други държави, които са предприели усилия за по-бързата интеграция на бежанците на пазара на труда.

Преди около шест месеца федералният министър на труда Хубертус Хайл обяви за цел по-бързата интеграция на украинските бежанци в германския трудов пазар. С цел това, бюрата по труда трябваше да поддържат по-чести контакти с бежанците. Освен това министърът призова фирмите да наемат хора, дори да имат само основни познания по немски, съобщава АРД.

Компаниите активно търсят бежанци

Примерът с фирмата за енергийни услуги „Westenergie“ показва как това може да се осъществи – те активно търсят бежанци с висока квалификация. По този начин бе назначен Олександър Орлов – електроинженер, който пристигна преди две години със семейството си от Украйна в Германия. След няколко курса по немски, той започна да работи за фирмата преди половин година.

Орлов споделя, че в началото му беше трудно, но с напредване в работата си подобри познанията си, а и колегите му го подкрепяха. „Когато говоря с някой колега, мога да попитам дали казвам нещо правилно или трябва да го изразя по-друг начин“, обяснява Орлов.

Квалифицирани кадри за германския трудов пазар

В „Westenergie“ са разработили специална програма за бежанците. През две години новите служители се запознават с работата и получават подкрепа, включително специализирани курсове по немски. След това трябва да работят самостоятелно, без допълнителна помощ.

Тези усилия са в съответствие с целите на министър Хайл и за тях фирмата е номинирана за правителствена награда за интеграция на бежанците. Програмата започна с десетима участници, петима от които са украинци. В момента броят на работните места за бежанци е удвоен. „Бяхме впечатлени от потенциала, който те носеха със себе си“, споделя ръководителката на отдел „Кадри“ Ана Флигел за германските медии. Фирмата намери точно такива специалисти, от които имаше нужда.

Наталия Тритениченко също се надява, че нейната квалификация ще бъде ценена. Дипломата й от Украйна е в процес на признаване. За сега тя е наясно ориентирана към ученето на немски, вместо да работи на цял работен ден. Тя се надява по този начин скоро да намери работа, която да отговаря на нейните умения.

Публикацията е на Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.