Начало Анализ Защо Италия се противопоставя на Европа?

Защо Италия се противопоставя на Европа?

179
Сподели
Антоний Гълъбов

Правителството в Италия призовава за солидарност, която то самото отказва да сподели

Сложната управляваща коалиция в Италия изглежда обединена само по отношение на противопоставянето си срещу Европейския съюз. Двете политически линии, представлявани от Северната Лига и Движението Пет звезди, могат да формират единна позиция само срещу европейската регулация и чрез  насърчаване на националния протекционизъм. Чрез противопоставянето си срещу европейската регулация, правителството успява да демонстрира едновременно единство и да продължи, поне още за кратко, популистката реторика от предизборната кампания.

Темата за нелегалната миграция определи в огромна степен възможността за изборна победа на двете политически тенденции, които определят немислимата само до преди няколко години смесица от крайно десен консерватизъм и социален популизъм. Лигата представляваща богатия италиански Север, винаги е търсила възможности да се дистанцира от бедния Юг. Движението Пет звезди, на свой ред се възползва от антиглобалистките протести и банковата криза, за да спечели на своя страна част от онези групи, в чиято полза Европа продължи все повече и по-тежко да налага регулации, но които първи се обърнаха срещу европейския процес.

Когато започна натискът на нелегалната имиграция през Средиземно море, още през 2014 година, стана ясно, че това не е криза, а нова тенденция, която ще продължи да се разраства при отсъствието на обща европейска миграционна политика. Тогава Италия не получи необходимата й подкрепа. Преобладаващата част от останалите страни не разпознаха симптомите на дълбоката трансформация, нито необходимостта от изработването на общи европейски решения. Нещо повече – общините в Южна Италия, които понесоха и продължават да носят тежестта на миграционния натиск не бяха подкрепени дори в рамките на самата страна. Местната власт бе оставена да се справя както може, с надеждата че става въпрос за криза, която ще отмине с намаляването на бежанския поток.

"Дичоти"

Мигрантите от Африка достигат до италианския бряг под закрилата на хуманитарния си статут. Трафикантите ги оставят да бедстват в морето, след което италианските и европейски институции са принудени да осигурят оцеляването им. Зад човешката трагедия стоят мощни престъпни интереси. Миграционният натиск насърчи международната и местна организираната престъпност. Възобновиха се стари и се появиха нови форми на престъпна злоупотеба с трагедията на трафикираните групи от Африка – от „предприемачи”, които започнаха да се възползват от държавните помощи до мрежи от организирана престъпност, които координираха действията си трафикантите от Африка и Близкия Изток.

корабът "Дичоти"
корабът „Дичоти“

В този контекст стана възможно срастването на консервативната десница със социалния популизъм на Пет звезди. Те намериха общ враг в лицето на Европейския съюз, който им позволява да удържат крехкото равновесие помежду си и едновременно с това, да прикриват липсата на управленска компетентност. Последният пример в това отношение бе трагедията, разиграла се в Генуа, но оттук нататък, за всеки проблем в управлението, Лигата и Пет звезди ще търсят оправдание чрез противопоставяне срещу „Брюксел”.

Преодоляването на кризата с Гърция направи по-видими рисковете, свързани с третата по големина икономика на Европейския съюз – Италия. Дългът на Италия представлява сериозен риск, който правителството отказва да управлява. В същото време, Лигата изглежда готова да използва всяка хуманитарна ситуация, за да търси оправдание за желанието си да се противопостави на общите европейски правила. След предишния случай с кораб с нелегални имигранти, който Италия отказа да приеме, в момента на дневен ред е кризата с италианския кораб „Убалдо Дичоти” в пристанището на Катания, мигрантите от който лично Матео Салвини отказва да допусне на италианска териториа. Прдприетите действия от страна на италианската прокуратура срещу Салвини като че ли дават известна надежда за това, че съдебната власт има воля да се противопостави на произвола, но това не решава общия проблем, свързан с ролята на сегашна Италия в европейския процес.

Правителствената пропаганда, която разчита на елементарното обяснение, че Италия „дава на Европа повече отколкото получава”, може да постигне само вътрешно-политически резултат. Мини-срещата на представителите на десет европейски страни, за решаване на проблема не доведе до конкретен резултат. Настояването други страни да приемат нелегалните мигранти, намиращи се на кораба в Катания, не може да бъде прието като сериозна заявка от страна на Италия. Това отдалечава все повече страни от Европейския съюз от възможното постигане на съгласие. В началото на кампанията за европейските избори и пред риска от разгарянето на подобна на италианския сговор политика в други европейски страни, Италия не може да разчита на едностранна проява на солидарност.

Рисковете, свързани с нелегалната миграция бяха инструментализирани като средство за противопоставяне между националните държави и Европейския съюз. Това е затворено пристанише, в което всеки кораб може да потъне. Нелагалната миграция е моногопосочен кофликт, който трябва да бъде управляван и решен чрез обща миграционна политика на Европейския съюз. Всеки опит за изолирано национално решение обслужва интересите на организираната престъпност и дестабилизира европейските страни.

Коментари