Израелски изтребители изстреляха ракети по иранското консулство в столицата на Сирия Дамаск по-рано тази седмица, убивайки няколко висши военни командири. Техеран заяви, че ще отмъсти, а експерти твърдят, че има възможност конфликтът да се разпространи. Защо Израел продължава да нанася въздушни удари срещу суверенна държава и какво ще се случи от сега нататък?
Кога започнаха атаките?
Израелската армия атакува Сирия вече повече от десетилетие, възползвайки се от хаоса в страната след гражданската война там, която започна през 2011 г. Тя до голяма степен приключи, но продължилата години наред иранска и руска подкрепа за управлението на сирийския президент Башар ал-Асад, му осигуриха власт над по-голямата част от страната. Въпреки това, Сирия остава разкъсана, като различни фракции контролират отделни части на страната. Това предоставя на Израел лесна възможност да нанася въздушни удари.
Тъй като санкционираното от Запада правителство на Ал-Асад е изправено срещу подкрепяните от САЩ кюрдски сили, опозиционни сили, турски военни операции на север и ИДИЛ (ISIS), Израел често използва окупираните Голански възвишения, за да атакува Сирия и Ливан. И режимът на Асад не може да го спре.
От 2017 г. насам атаките се засилиха към нарастващото присъствие и влияние на Иран и Хизбула в Сирия. Припомняме,че Иран, ливанската Хизбула, Сирия и въоръжени и политически групи в Ирак и Йемен, са съюзници срещу Израел и САЩ в така наречената „ос на съпротивата“.
Защо последните атаки са важни?
Израел нанесе два от своите най-мащабни и смъртоносни удари срещу Сирия през последната седмица и значително увеличи честотата и интензивността на атаките си след началото на войната в Газа, особено около столицата Дамаск.
Въздушният удар в понеделник напълно изравни сградата на иранското консулство в Дамаск, убивайки седем от членовете на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), сред които и двама генерали, ръководили елитните сили Кудс в Сирия и Ливан.
Бригаден генерал Мохамад Реза Захеди в продължение на десетилетия беше ключова връзка между IRGC и Хизбула, работел с лидери на Хизбула като Хасан Насрала и Имад Мугниех, който беше убит от Израел. Това е най-високопоставеното убийство, откакто командирът на силите Кудс, генерал-майор Касем Солеймани, бе убит от САЩ в Ирак през януари 2020 г.
Ударът върху IRGC идва, след като интересите на Корпуса бяха многократно засегнати в Сирия, а в края на декември бе убит Рази Мусави, друг техен висш командир.
Само дни преди атаката срещу иранското консулство израелската армия нанесе масирани удари по северната сирийска провинция Алепо, убивайки най-малко 40 души, повечето от които войници. Беше поразен оръжеен склад, което доведе до поредица от експлозии, убили и шестима бойци на Хизбула.
Ще има ли още атаки срещу Сирия?
Очаква се засилените израелски въздушни атаки срещу Сирия да продължат, тъй като войната в Газа, която е настоящият основен двигател на изострените конфликти в региона, не показва признаци за спиране, въпреки смъртта на повече от 33 000 палестинци и огромният международен отзвук.
Сирийската армия се ангажира и прихваща някои от атаките срещу страната, но не успява да ги спре напълно. Русия категорично осъди последните израелски въздушни атаки, но не предприе действия срещу тях.
Арон Лунд, сътрудник в базирания в САЩ мозъчен тръст Century International, казва, че по-смелите израелски атаки са до известна степен отговор на вероятно увеличените доставки на иранско оръжие за Хизбула през Сирия.
Очаква ли се разрастване на конфликта?
Техеран е подложен на натиск да отговори на последната израелска атака, но се опитва да балансира това с желанието си войната в Газа да не се разпространи в целия регион.
Лунд смята, че отговорът на Иран може да варира от удар върху кораб, свързан с Израел, атаки в кюрдския регион на Ирак, нападения на израелски дипломатически мисии в чужбина, повече атаки от оста на съпротивата или дори пряка атака срещу Израел.
„Но има ограничения за това колко щети Иран може да причини на Израел, без да се нарушат баланса на конфликта и без да се стига до ескалация и риск от разрастване. Например, директна атака срещу Израел от Иран вероятно ще предизвика израелски удар на иранска земя, докато ескалация чрез Хизбула може да усложни рисковете от регионална война“, допълва Лунд.
„Иран може да започне да оказва по-голям натиск върху американските войски в региона. Това би било начин да се стимулират усилията на САЩ да удържат Израел. Но има граници на това колко далеч ще искат да стигнат срещу американците“, каза още той.
И все пак Джулиен Барнс-Дейси, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка към Европейския съвет за външни отношения, смята, че ескалация от страна на Израел ще принуди Техеран към по-сериозно отмъщение.
„През последните месеци видяхме желанието на Иран да държи ситуацията под контрол и да предотврати разширяване на конфликта, но Техеран може да се почувства принуден да отговори със сила, за да защити надеждността на възпиращата си позиция“, каза той пред „Ал Джазира“.
„Малко вероятно е Иран да се довери на западните публични изявления, осъждащи атаката, предвид продължаващата силна подкрепа за Израел и предоставянето на оръжия, които Израел използва в Газа и региона.“
*Текстът е публикуван в „Ал Джазира“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
