Начало Любопитно Защо в Япония светофарите са сини? Причината ще ви изуми

Защо в Япония светофарите са сини? Причината ще ви изуми

913
Сподели

Спираш на червено, потегляш на зелено: този принцип от първите светофари е вече толкова наложен в главите ни, че се прилага и във всякакви други области на живота. Ако случайно се озовете в Япония обаче, има да чакате да светне зелено. Повечето светофари в Страната на изгряващото слънце ползват червено, жълто и… синьо. Или по-точно десетина най-различни оттенъка на синьото, от аквамарин от тюркоазено, пише Automedia.bg.

Причината Япония да се отличава от останалия свят силно напомня прословутия филм на София Копола „Изгубени в превода“. Оригиналната идея на японците при въвеждането на светофарите е била най-долният цвят да е зелен, като в международните стандарти. Проблемът е само, че японският език няма изначална дума за „зелено“.

В старинния японски са съществували думи само за четири основни цвята: черно, бяло, червено и синьо. Когато се налагало да нарекат нещо „зелено“, японците просто ползвали думата за „синьо“ – ao. Някъде в зората на миналото хилядолетие постепенно започнала да се налага отделна дума за зелено – midori (което по принцип значи филиз, кълн). Но заради вековното смесване на двата цвята хората започнали да възприемат зеленото просто като отсянка на синьото. И до днес, както свидетелства Atlas Obscura, в Япония наричат зелените ябълки ao-ringo (тоест сини ябълки).

Това ни отвежда до светофарите. По силата на навика в първите закони за движение по пътищата цветът за потегляне бил описан не като midori, а като ao. Японски лингвисти възразили, че това е неточно и противоречи на международния стандарт. През 1973 г. правителството решило да оправи проблема – но не като промени думата, а като промени целия закон. Било прието, че светофарите трябва да използвал „възможно най-сините оттенъци“ на зеленото – така че използването на думата ao да е оправдано. Така че днес японците пресичат на синьо, защото правителството им ги е уверило, че то всъщност е зелено.

Коментари