Гласуването на недоверие в политическия живот е мощен инструмент, който дава възможност на депутатите да изразят несъгласието си със заетите от правителството политики и решения. Това е едно отличително демократично действие, предоставено от конституцията.
Обаче, какво се случва в момента?
Нашият парламент все по-често се сблъсква с гласувания за недоверие, което е в разрез с духа на конституцията и логиката. Тези действия отнемат много време на парламента, като губят и времето на правителството, което се налага да се справя с множество излишни обяснения. Но в реалността, опозицията, ръководена от Тошко и Копейкин, няма сериозно намерение да упражнява законодателна власт или да формулира политики. Тя не цели дори да свали правителството, тъй като това понастоящем е технически невъзможно. Нейната основна цел е да унищожава лидерите на управляващите с обидни наименования, които не отговарят на парламентарния език, а по-скоро показват безкрайната им простота.
„Пропаднали субекти“, „доносническа България“, „парламентарна утайка“, „омерзени избиратели“, „джендъри“, „фашисти“ и много други подобни изрази се приплъзват от парламентарната трибуна. Дори не трябва да споменаваме опитите за физическа конфронтация, раздраскани очила, разкъсани ризи и наплюване на колеги.
Тези постъпки се наблюдават от цялото българско общество, а хората остават с впечатлението, че ги управляват дегенерати – дори от такива, които те сами са избрали.
Трябва да се отбележи и друг аспект на политическата сцена през последните години. Вече е абсолютно нормално депутатите да изнасят явни лъжи от парламентарната трибуна, които моментално могат да бъдат разкрити и отхвърлени. Например, изявлението, че България се сблъсква с фалит, а външният дълг наследилите ни е заробил и внуците им.
Също като всеки компетентен гражданин може лесно да провери, че резервите на държавата ни са над 10 млрд. лева и външният дълг, който се емитира, предимно служи за погасяване на стари задължения. Той не превишава 22-23% от БВП, което е изключително ниско и здравословно ниво на външен дълг.
Тогава защо се разпространяват тези необосновани твърдения?
Изглежда депутатите не са толкова безгозни, че да не разбират ситуацията. Те целенасочено изнасят лъжи с цел да заплашат и опозоват онези българи, които им вярват, за да намразят управляващите и да се притесняват от тяхната политика. Според нашия Национален статистически институт и Евростат, икономиката на България се развива добре, с по-висок ръст от средния за ЕС, а българите стават все по-богати. През последните две години пенсиите на над 2 милиона пенсионери бяха увеличени два пъти, което е факт.
Новият вот на недоверие е предложен от БСП, Възраждане и ИТН, относно политиките за отбрана. Пътинските партии в България очевидно са разстроени от факта, че след 20 години бездействие най-после решим да инвестираме в отбранителни системи, с които да се защитим от външна агресия. Тъй като през последните две десетилетия армията ни беше доведена до състояние на пълна беззащитност, както по отношение на въоръжението, така и на личния състав. Това не може да е било случайно.
Въпреки честите гласувания, правителството няма да бъде свалено и пак ще бъде подкрепено от ГЕРБ (не съвсем ясно за обществото причини). Все повече се изливат обиди и лъжи върху правителството и премиера, както от опозицията, така и от ГЕРБ. Смисълът на тези действия понякога не е да се получат отговори за сигурността, а да се извоюва парламентарно и медийно време за омаловажаване на правителството и партиите на Промяната, така че да бъдат свалени без специална съпротива и да се върнат тези, които управляваха последните 15 години.
А всички тези отрицания и обиди, които ще се появят, дълбоко депресират българското общество. Партиите трябва да осъзнаят, че тези постъпки деморализират нацията и представляват опасност за бъдещето на България. Опозиционните партии използват демократични процедури като вот на недоверие, за да воюват с хибридна война, която не вещае добро за обществото и гражданите.
