Заради неизвършени реформи у нас сериозна част от второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост са под въпрос. Става въпрос за нерешените от парламента въпроси с реформата в антикорупционната комисия, подобряването на работата на Инспектората към ВСС, както и поредиците от инициативи за насърчаване на енергопроизводството от възобновяеми енергийни източници и решаването на съдбата на въглищните централи.
От приета предварителна оценка на Европейската комисия (ЕК) на искането на България за второто плащане по плана става ясно, че то е под риск, заради неизпълнение в задоволителна степен на осем етапа и една цел, повечето от които се отнасят до ключови реформи. България поиска второ плащане от 653 млн. евро преди 14 месеца.
България има право на 5.69 млрд. евро безвъзмездни средства, от които досега е получила 1.37 млрд.
Комисията отчита, че от заложените 62 етапи и цели 53 са изпълнени, а към настоящия момент
осем етапа и една цел не са изпълнени в задоволителна степен,
което би могло да доведе до спиране на цялата сума по плащането в съответствие с методологията на ЕК, пише в съобщението, цитирано от БТА.
Повечето от тях се отнасят до ключови реформи, които адресират предизвикателства, идентифицирани в специфичните препоръки към страната ни, и са били основополагащи за одобрението на първоначалния български ПВУ, посочват от пресцентъра на финансовото министерство.
Съгласно чл. 24(6) от Регламент (ЕС) 2021/241, в случай на неизпълнение на ключови етапи и цели, ЕК може да предложи частично или пълно спиране на плащания. Тази процедура дава на съответната държава членка допълнително време от един месец, в който може да изложи своите коментари и да предприеме действия за коригиране на незадоволителното изпълнение.
Съответно до 29.12.2024 г. България следва да изложи своите коментари и аргументи и ЕК ще приеме окончателното си решение в срок до четири седмици след отговора на българската страна, пише в съобщението.
От финансовото министерство посочват, че от този момент, след окончателното приемане на оценката от ЕК, България има до 6 месеца да изпълни поетите ангажименти, свързани с второто плащане по Плана. В края на този период ЕК ще направи повторна оценка на изпълнението на осемте етапа и едната цел, и в случай на положително становище ще разреши отпускането на спрения ресурс.
От ЕК отчитат, че за българската държава е от изключителна важност да продължи интензивно да полага усилия и да приключи и останалите ангажименти, за да използва по най-добрия начин ресурса, отпускан по ПВУ, и от своя страна изразяват готовността си да оказват подкрепа за успешното изпълнение на Плана, се посочва в съобщението.
Темата коментира българският еврокомисар
по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Илиана Иванова.
От много месеци предупреждавах и продължавам да предупреждавам, че България е в опасност да изгуби пари по плана за възстановяване. Надявам се мъдростта да победи един ден и се надявам този ден да е по-скоро, каза тя в интервю за БТА.
Според Брюксел, страната ни трябва да положи усилия по изпълнение на следните мерки:
1. Влизане в сила на измененията към закона за електроенергията и реформата на пазарите на електричество. Либерализиране на пазара на едро е трябвало да бъде факт до 30 септември 2022 г. Либерализирането на балансиращия пазар е било с краен срок 31 декември 2022 г. А първата стъпка от либерализирането на пазара на дребно е трябвало да бъде направена през 2023 г.;
2. Влизане в сила на изменената законодателната рамка за насърчаване на електропроизводство от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Става дума за премахване на пречките за свързване на ВЕИ към мрежата, опростяване на процедурите за разрешение, както и премахване на пречките за развиване на самодостатъчност и създаването на енергийни общности;
3. Одобряване от Народното събрание на пътна карта към климатична неутралност. Българското правителство е трябвало да изготви доклад и препоръки за декарбонизиране на системата за производство на електроенергия и постепенно изваждане от употреба на въглищните ТЕЦ;
4. Влизането в сила на изменена правна рамка за разобличителите в съответствие на директивата на ЕС. По-специално става дума за поверителни вътрешни и външни канали, защита на лицата, подаващи сигнали, и публичност на резултатите и инспекциите по подадените сигнали;
5. Реформа на борбата с корупцията и КПКОНПИ. Антикорупционната комисия трябва да е политически независима. Ръководството трябва да бъде назначено при прозрачен процес;
6. Подобряване на ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) в предотвратяването и борбата с корупцията в съдебната власт.
7. Влизане в сила на на правна рамка за задължителна съдебна медиация;
8. Влизане в сила на закона за личния фалит.
Неизпълнената цел засяга намаляването на процента на случаите, когато кандидатът за възлагане на обществени поръчки е само един.
Пари за батерии ще има
В същото време ЕК съобщи, че одобрява изплащането на 590 милиона евро в подкрепа на инвестициите в съоръжения за съхранение на електроенергия в България.
Схемата ще бъде изцяло финансирана по НПВУ след положителната оценка на плана от страна на ЕК и приемането му от Съвета на ЕС.
Целта е да се добавят поне три гигаватчаса нови съоръжения за съхранение на електроенергия към българската електроенергийна система, което да помогне за включването на по-висок дял на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс.
Помощта ще бъде безвъзмездна и отворена за всички технологии за съхранение, се допълва в съобщението.
Предвижда се средствата да бъдат предоставени не по-късно от 31 декември 2025 г.
