Над стогодишното използване на въглища, нефт и газ предизвиква интензивни горещи вълни, продължителни суши, по-проливни дъждове и опустошителни наводнения. За да се предотвратят още по-сериозни въздействия върху околната среда, глобалната среща на върха за климата на ООН – Cop29, трябва да доведе до осезаеми резултати. Целта е да се задържи покачването на глобалната температура под 2 градуса – граница, която беше определена в Парижкото споразумение от 2015 г. Постигането на тази цел означава, че човешките общества могат да отделят определено количество въглероден диоксид, което може да бъде изхвърлено в околната среда за даден период от време, наречено още „въглероден бюджет“.
Развитите нации са надхвърлили въглеродните си бюджети, докато развиващите се страни остават в рамките на своите. Въглеродният диоксид се задържа в атмосферата в продължение на векове, превръщайки неконтролираното използване на изкопаеми горива в миналото в скъпа планетарна сметка, която плащат следващите поколения. Според базирания в Делхи Център за наука и Околна среда, между 1870 г. и 2019 г. САЩ, ЕС, Русия, Обединеното кралство, Япония, Канада и Австралия, които са дом само на 15% от световното население, отделят над 60% от атмосферния въглероден диоксид.
Това подчертава климатичния дълг, който богатите нации в глобалния север дължат на по-бедните нации в глобалния юг. Реалността показва, че вместо петролно и газово лобиране, на срещата Cop29 в Азербайджан лидерите трябва да създадат нов глобален план за климата. Икономистите изчисляват, че за да постигнат това развиващите се нации се нуждаят от 1 трилион долара годишно до 2030 г., цифра, която отразява мащаба на климатичната криза. И все пак налице са няколко признаци, че богатият свят ще даде своя справедлив дял.
Необходим е по-силен, по-единен подход.
Много от екологичните неправителствени организации в Африка твърдят, че континентът е бил изоставен, докато са настъпвали глобалните индустриални промени. Това личи най-много в екологичната индустриализация, поради липсата на стабилна производствена база и ролята на Африка като доставчик на суровини. Докато напредналите икономики доминират в зелените иновации, Африка е изправена пред значителни пречки, включително ограничен трансфер на технологии, скъпо финансиране и слабо управление.
Икономистът Фадел Кабуб, който съветва кенийския мозъчен тръст Power Shift Africa, вижда Cop29 като възможност за постигане на трансформираща сделка – глобалният юг може да се обедини и да преговаря за технологиите и ресурсите, от които се нуждае, и да се препозиционира в световната икономика. Професор Кабуб описва настоящия модел на финансиране на климата като „икономически капан“. Доказателствата са категорични: Африка притежава 40% от световните възобновяеми енергийни ресурси, но привлича само 2% от глобалните инвестиции. Тъй като 20 от 38 африкански нации с ниски доходи са в или близо до дългови затруднения, високите разходи по заеми и свиващата се производствена база оставят континента зависим от вноса за жизненоважни продукти.
Тези предизвикателства обхващат развиващия се свят, като изискват безвъзмездни средства, трансфер на технологии и анулиране на дългове. Професор Кабуб казва, че завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом може да бъде шанс за страните от глобалния юг да си сътрудничат и да сключат смела сделка: да удвоят индустриалния си отпечатък със зелен растеж, захранван от западни технологии, в замяна на важни минерали, които са от съществено значение за енергийния преход на богатия свят. Африка, която държи от 20% до 90% от световните запаси за 11 изключително важни суровини, може да доведе до тази промяна. Резултатът? По-зелен и по-богат свят, в който развиващите се нации се превръщат в ключови пазари за чуждестранни стоки и услуги.
Освен САЩ, ЕС или Китай може също да са готови да приемат подобно предложение. Cop29 трябва да отбележи повратна точка, в която развиващите се нации изискват справедливо и трансформиращо глобално партньорство за устойчиво бъдеще с по-бедните такива. Залозите не биха могли да бъдат по-високи, както и възможността за прекрояване на бъдещето.
Източник: „Гардиън“
