Начало Анализ Ето кои са основните задачи на България за европредседателството

Ето кои са основните задачи на България за европредседателството

328
Сподели

В чевъртък на официална церемония България официално пое 6-месечното ротационно председателство на Съвета на ЕС.

Какво остана от председателството на Естония и пред какви предизвикателства изпитания ще бъде изправена страната ни?

  • Трите ключови думи на естонското председателство бяха „Дигитално, дигитално, дигитално”. България има три приоритета, т.нар „трите К” – консенсус, конкурентоспособност и кохезия.
  • Срещите по време на естонското председателство се провеждаха предимно в Брюксел, но страната използва възможността да се рекламира като цифровия шампион на Европа и съдейки по отзивите и организацията на председателството ѝ – успя да укрепи и излъска имиджа си.
  • Малката балтийска държава хвърли усилия в приемането на трите най-важни законодателни пакета в тази област – геоблокирането, трансграничните продажби и разпространението на аудио-визуално съдържание в ЕС. По първите две бе постигнат консенсус, но Директивата за аудио-визуалните медийни услуги остава за България.
  • Естонците не успяха да сближат позициите на останалите държави от ЕС и по отношение на бежанската криза, така че преговорите по повечето законодателни инициативи в тази област също ще бъдат водени от София.

България ще трябва да се справи с няколко основни теми:

Правилата за убежище – България трябва да придвижи напред реформата на Дъблинската регулация, системата Eurodac за взимане на пръстови отпечатъци и облекчаването на бюрократичните процедури.

Търговски преговори с Австралия и Нова Зеландия – председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи тази идея в последната си реч „За състоянието за съюза“. Сега 27-те държави трябва да разрешат официално стартирането на такива преговори (да дадат мандат на ЕС), целта на Юнкер е те да започнат през есента и да приключат до края на мандата му.

Директивата за авторското право в единния цифров пазар и Директивата за аудио-визуалните медийни услуги – които целят да улеснят преноса на цифрово и аудио-визуално съдържание през граница, като едновременно с това защитава авторските му права.

Директивата за дигиталното съдържание – тя определя нови правила за договорите между предприятия и потребители за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги.

Директивата за дистационни продажби на стоки – която цели да улесни трансграничната онлайн търговия.

Промените в Общата селскостопанска политика и Бъдещето на прехраната и селското стопанство – водещата инициатива е държавите членки да поемат по-голяма отговорност, когато решават как и къде да инвестират средствата си след 2020 г.

Реформа на банковия сектор – пакетът реформи за снижаване на риска за банките в ЕС остава в ръцете на България, след като по време на естонското председателство бе постигнато съгласие само по два пункта от него.

Система за ДДС – пакет мерки, които ограничават възможностите за измами с този вид данък при трансграничните продажби и за създаване на единно европейско пространство по отношение на ДДС.

ДДС за електронните книги и публикации – Съветът обсъжда да даде на държавите членки възможността да предложат намалено ДДС за електронни книги и периодични издания.

Задължителни правила за прозрачност за данъчните посредници – те ще обхващат данъчни консултанти, счетоводители, банки и адвокати, които изготвят и предлагат схеми за данъчно планиране за своите клиенти.

Промяната на регулацията на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) – тя съдейства на националните регулаторни органи при изпълнението на техните функции на европейско равнище и координира усилията им, когато това е необходимо.

Пакетът за услугите – мерки, улесняващи доставчиците на услуги, да действат в различни държави от ЕС, премахвайки административните формалности. Сред тях е работата по създаването на Европейска електронна карта за услуги. Тя ще позволява на доставчиците на бизнес услуги да поддържат връзка само с една институция в собствената си държава, която да снабдява с необходимата информация органите на други страни.

Директива за криминализиране на изпирането на пари – целта е правната рамка срещу прането на пари да се подчини на общи принципи, за да затрудни съответно и финансирането на терористични организации, които разчитат на тази практика.

Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие – трябва да се установи работна група, която да проучи прогреса на програмата досега.

Реформата на механизма ATHENA – това е инструментът, използван за финансиране на общите разходи за военните мисии и операции на ЕС.

Борбата с хибридните заплахи и засилване на устойчивостта на обществата – предложението за ответни действия срещу хибридните заплахи бе направено от еврокомисията през 2016 г. и още е обсъждано от трите основни институции на ЕС.

Реформата на ЕНИСА (Агенцията на Европейския съюз за мрежова иинформационна сигурност ENISA) – за която се предвижда да стане агенция за киберсигурност с повече правомощия.

Директивата за баланс между работата и личния живот – целта е родителите и други лица, полагащи грижи, да могат по-лесно да съвместят трудовите си задължения със семейните. Тя предвижда минимални отпуски за гледане на дете (включително и за мъжете) и правото на гъвкаво работно време.

Пакетът инициативи „Европа в движение“ – който ще реформира сферата на транспорта.

Коментари