Нахлуването на Русия в Украйна поднови разговора за разширяването на ЕС като императив.
Години наред „разширяването“ е с нисък приоритет – Хърватия беше последната страна, която се присъедини към клуба преди повече от 10 години.
Но нещата се промениха. На форум в Блед, Словения, Урсула фон дер Лайен каза, че сигурността на Европа зависи от повторното разширяване на 27-членния съюз.
Благодарение на Владимир Путин, както каза албанският премиер Еди Рама, разширяването отново е на дневен ред.
Фактът, че разширяването е стратегически приоритет, прави възможно приемането на нови членове. Но това не го прави сигурно.
Изминаха около 20 години, откакто на шест държави от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Косово) беше обещана надежда за членство, но оттогава е постигнат малък напредък.
Балканските страни не се нуждаят от ЕС за гаранции за сигурност. Албания, Черна гора и Северна Македония са членове на НАТО, докато Босна и Косово имат голямо присъствие на НАТО.
Това е много различен сценарий от източната част на Европа, където липсата на щит на НАТО за защита на Украйна, Молдова и Кавказ означава, че тези страни гледат на членството в ЕС като на сурогатна гаранция за сигурност.
Но по-специално стремежът на Украйна към членство в ЕС създаде осезаем страх в Западните Балкани, че ще бъдат изоставени. Сърбия не иска да има нищо общо с НАТО и близките ѝ отношения с Москва усложниха кандидатурата на Белград за влизане в ЕС, още повече след широкомащабното нахлуване на Русия в Украйна.
И все пак по важни начини последният импулс около разширяването на ЕС помага на балканските страни, които се стремят да се присъединят.
Ако не беше нахлуването в Украйна, преговорите за присъединяване с Албания и Северна Македония със сигурност все още щяха да бъдат блокирани, а Босна и Херцеговина нямаше да бъде призната за кандидат за ЕС.
Може би ЕС също нямаше да одобри бюджета от 6 млрд. евро за Западните Балкани, като част от новия план за растеж. Планът поставя европейските инвестиции в зависимост от реформите на Балканите, но ако бъде реализиран пълният му потенциал, страните в региона биха могли да получат на глава от населението почти толкова пари, колкото пълноправните членки имат право по Кохезионния фонд на ЕС, който е предназначен да помогне на по-бедните региони да уловят нагоре.
Това за първи път би направило икономическото сближаване между ЕС и Западните Балкани повече от просто мечта.
В процес на подготовка са редица проекти за вграждане на плът в костите на постепенната европейска интеграция на региона, като например включването на тези страни в европейската единна зона за плащания в евро.
Следващият комисар на Фон дер Лайен за разширяването трябва да повиши нивото на амбиция за това какво всъщност може да постигне постепенната интеграция, като се вземат предвид моркови като включването в Шенгенското пространство.
Преговорите за следващия седемгодишен бюджет на ЕС, които започват в началото на следващата година и обхващат периода 2028-2034 г., също трябва да се занимават с финансовите последици от включването на нови членове.
Най-важното е, че трябва да се предприемат стъпки за премахване на основната отрова от съществуващата политика на разширяване.
Твърде дълго разширяването беше забавяно от капризите на настоящите членове на съюза, които се стремяха да насърчават своите национални интереси.
Независимо дали става въпрос за Кипър и Гърция за Турция, Гърция и България за Северна Македония, Франция (в миналото) и Гърция за Албания или Унгария за Украйна, използването на политиката на присъединяване от различни членове за прокарване на техните (легитимни или други) интереси драстично попречи на доверието в него, като постоянно местеше гредите на страните кандидатки.
Основният път, по който се разпространява тази отрова, е даването на възможност на правителствата на ЕС да блокират процеса на всеки етап.
Унгария на Виктор Орбан вече дори не се опитва да скрие това намерение.
И все пак няма нищо в законодателството на ЕС, което да изисква такава намеса от страна на държавите членки, от които се иска само да дадат зелена светлина за началото и края на процеса.
В предишните кръгове на разширяване междинните стъпки бяха правилно третирани като технически въпроси в ръцете на Комисията. Възможно е политически и юридически да се върнем към този метод.
Това, което изисква, е първи човек, който да предизвика критична маса. Германия и Словения вече предложиха начини за облекчаване на процеса. Други държави членки, подкрепящи идеята Европа да интегрира Западните Балкани, като Австрия, Хърватия, Чехия, Италия и Словакия, трябва да последват примера.
Държави като Полша и Балтийските страни, които имат интерес от членството на Украйна и Молдова в ЕС, както и наскоро приели разширяване като Франция, всички трябва да изразят гласа си.
Ще има и несъгласни страни като Унгария и може би България, Гърция и Кипър. Но както историята на европейската интеграция доказва отново и отново, когато се натрупа критична маса в полза на дадено решение, за непокорните членове е много трудно да устоят дълго време.
Ако привържениците на разширения ЕС са истински вярващи, крайно време е да го покажат чрез конкретни политически действия, а не само с думи, по-малко все още съмнителни двустранни споразумения за миграцията, като постигнатото между Италия и Албания.
Коментарът на авторката Натали Точи е публикуван в The Guardian.
