На заседанието на Европейския съвет през декември, Северна Македония отново ще бъде подканена да извърши необходимите изменения в конституцията, за да напредне в преговорния процес, сочат проектозаключенията относно разширяването.
В текста се признава ангажираността на страната към европейската интеграция и я „насърчава да поднови усилията си за напредък в реформите“.
„Съветът подчертава, че Северна Македония все още не е завършила конституционните изменения, задължение, което е приела. Съветът е готов да свика нова междуправителствена конференция незабавно, щом Северна Македония изпълни това задължение, съобразно собствените си вътрешни процедури“, гласи документът.
Документът добавя: „Съветът е готов да отвори първата преговорна глава своевременно при необходимите условия, съгласно Преговорната рамка.“
Очаква се страните членки на ЕС да одобрят окончателни проектозаключения на 16 декември в Брюксел, базирани на докладите на Европейската комисия, публикувани по-рано през ноември за напредъка на страните.
В допълнение към Северна Македония, текстът касае и другите 5 държави от Западните Балкани (Албания, Черна гора, Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина), както и Украйна, Молдова и Грузия.
През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички страни членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да могат да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българските граждани трябва да бъдат споменати в преамбюла на македонската конституция и в частите, касаещи общностите. Страната трябва също да следва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г. и двата протокола свързани с него.
В контекста на заключенията, относно Северна Македония, проектодокументът ще акцентира на необходимостта от бързи и решителни действия за изпълнение на критериите от първия клъстер „Основни ценности“.
Според документа страната е длъжна да усилва усилията си и да провежда реформи, „особено в областта на върховенството на закона“, особено след заключението на Европейската комисия, че през последната година няма значителен напредък.
„Северна Македония трябва да гарантира независимостта и цялостта на съдебната власт“, се казва в заключенията.
Това включва реформи и укрепване на Съдебния съвет, в синхрон с препоръките от 2023 г. и становището на Венецианската комисия.
Както ЕК, така и Съветът ще настояват за развитие на мерките срещу корупцията и организираната престъпност, за подобряване на резултатите чрез ефективни разследвания, осъдителни присъди и конфискации при случаи на корупция на високи нива.
„Съветът призовава Северна Македония да приеме нов Наказателен кодекс, в съответствие с регулациите на ЕС и международните стандарти“, споменават проектозаключенията.
Очаква се новият Наказателен кодекс, който РСЕ анонсира многократно в последно време, да бъде приет от правителството и внесен в парламента до края на годината. Освен това се предвижда той да „коригира“ измененията от септември 2023 г., когато бяха намалени наказанията за злоупотреба с власт, което доведе до изтичане на давността за много съдебни случаи.
В проектозаключенията, които ще бъдат одобрени през декември, Съветът се очаква да приветства синхронизацията на страната с ЕС по въпросите на външната политика и санкциите. Очаква се и да бъде оценено сътрудничеството и управлението на границите със службата Фронтекс.
В други области проектът отбелязва напредък в реформата на публичната администрация, но подчертава необходимостта от продължаване на модернизацията и осигуряване на нужните капацитети.
Също така трябва да бъде отправен призив за „допълнително укрепване на основните права, включително правата на малцинствата, свободата на медиите и свободата на изразяване“.
Европейският съвет ще акцентира на геостратегическото значение на разширяване на Съюза, но също така подчертава, че напредъкът трябва да се основава на заслуги и надежден процес.
„Съветът призовава всички партньори да се възползват от текущия момент и да предприемат нужните стъпки, за да ускорят своето развитие към ЕС. В контекста на растяща геополитическа нестабилност, след руската агресия срещу Украйна, ЕС остава стожер на мира, процъфтяването и сигурността“, подчертава проектозаключенията.
Същевременно, текстът намеква, че освен страните, желаещи да се присъединят към ЕС, и самият Съюз трябва да осъществи радиомни реформи.
Способността на ЕС да приема нови членове, като в същото време запазва ефективността на функционирането и развитието си, е важен фактор за общото благо как на Съюза, така и на кандидатките, се изтъква в проекта.
Документът с предложените проектозаключения заявява, че Украйна и Молдова ще бъдат освободени от роуминг такси от 1 януари 2026 г., като подчертава, че Западните Балкани следва да получат същото право през 2026 г.
„Украйна и Молдова ще се присъединят към програмата ‘Роуминг като у дома’ от 1 януари 2026 г., позволявайки на своите граждани да водят разговори до, от и в рамките на ЕС и Европейското икономическо пространство без допълнителни разходи. Партньорите от Западните Балкани също ще направят същото през 2026 г. Съветът призовава Комисията да ускори процеса за постигане на тази цел“, гласи текста.
Отказът на роуминг с ЕС беше анонсиран отдавна. Министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Мучунски обяви такава мярка за началото на 2026 г. по време на разговори с европейския комисар по разширяването Марта Кос през август.
Агенция БГНЕС съобщава, че в навечерието на приемането на документа в РСМ се наблюдава активна антиевропейска кампания. В нея участват членове на правителството и вицепремиери, включително президентът Гордана Силяновска-Давкова, която предизвика подигравки с председателя на Европейската комисия в интервю.
На форум в Черна гора само преди два дни, Силяновска направи объркващо изказване за европейската интеграция на Северна Македония, забележимо коментирайки българската конституция и отново критично споменавайки ЕС за непочитане на ценностите и двойни стандарти. Много медии, близки до режима в Скопие, също публикуват негативни статии за Европа.
