Новата Система за влизане и излизане (EES) на Европейския съюз представлява съществена стъпка напред в дигитализацията и модернизацията на граничния контрол. Тя заменя традиционния метод на подписване с печати в паспортите с автоматизирано регистриране на биометрични данни – пръстови отпечатъци и снимка, което значително повишава сигурността и улеснява проследяването на престоя на граждани от трети страни в Шенгенското пространство. Въвеждането на тази система е част от стремежа на ЕС да предотврати нелегалната миграция, да открие измами с документи и да гарантира ефективен контрол по границите си, като същевременно облекчи и ускори процеса на преминаване за законно пътуващите.
Новата система влезе в сила на 12 октомври 2025 г. и ще бъде поетапно внедрявана до април 2026 г. Тази система въвежда нови протоколи, които заменят досегашното подписване с печати в паспортите.
Основното при нея е, че при влизане на граждани на трети страни в Шенгенското пространство ще се регистрират биометрични данни: сканиране на паспорта, както и вземане на пръстови отпечатъци и снимка. Тези данни ще се използват за улесняване на проверките при излизане и за по-добро проследяване на лицата, които престояват извън разрешения срок или използват фалшиви документи.
Мерките гарантират по-голяма сигурност, като улесняват откриването на нелегални мигранти, както и разбиването на схеми с фалшиви документи. Хартиените документи и печатите ще бъдат заменени с електронна автоматизирана система, която ще гарантира по-виоко ниво на проверките.
Системата ще се прилага във всички държави от Шенген, с изключение на Ирландия и Кипър.
Събирането на биометрична информация обаче предизвиква дискусии за защита на личните данни и възможни злоупотреби. Според скептиците на някои гранични пунктове може да се образуват по-дълги опашки заради по-бавни и дълги процедури, докато бъде усвоена работата с новата система.
Системата също така се възприема като прекалено сурова или дискриминационна от някои мигрантски общности и правозащитни организации.
Новата система на ЕС за граничен контрол е логична стъпка към дигитализация и модернизиране на граничната политика и борбата с нелегалната миграция. Тя носи ползи за сигурността и по-ефективното функциониране на шенгенското пространство.
В същото време обаче поставя сериозни предизвикателства пред гаранциите за лична неприкосновеност и изисква баланс между сигурността и свободното мобилно пътуване.
Как ще се отрази тя на човешките права, на потока на легалната миграция и на удобството за гражданите зависи от прозрачността на прилагането ѝ и от ефективния контрол над системата.
От гледна точка на България и други страни членки, тези мерки могат да затегнат контрола, но е важно да се следи процесът за предотвратяване на злоупотреби и за гарантиране на справедлив и достъпен граничен контрол.
Въпреки явните преимущества, новата система породи и сериозни опасения – възможни са злоупотреби с лични данни, по-дълги опашки и забавяния на граничните пунктове през началния период на въвеждането. Засиленият контрол може да се възприеме като прекалено строг или дискриминационен от мигрантски общности и правозащитни организации, което налага внимателен баланс между необходимостта от сигурност и защитата на човешките права и свободата на придвижване. Този преходен период ще бъде критичен за успеха на системата и за доверието на гражданите в способността на Европейския съюз да осигури сигурност без нарушаване на основни права.
