Начало Водещи Емил Стоянов: Правителството успокои хората и прогони продавачите на страхове

Емил Стоянов: Правителството успокои хората и прогони продавачите на страхове

174
Емил Стоянов

Емил Стоянов е роден през 1959 г. в град Пловдив. . Основател е на фондация „Пигмалион“, първата новинарска телевизия в България ТВ „Европа“, както и на онлайн медията ДЕБАТИ.БГ.

Емил Стоянов е бил член на Европейския парламент и е първият български пълноправен член на Комисията за култура и медии.

Как оценявате изминалата 2023 година за България? Какво ще запомните от нея и какво бихте искали да забравите?

Хората възприемат различно политическите събития, макар че фактите са еднакви за всички. Аз мисля, че изминалата година беше добра за България. Страната ни постигна невиждан досега Брутен вътрешен продукт, който е значително над 100 млрд. евро. Така българинът стана по-богат от руснака, турчина и сърбина по доход на глава от населението, а това е успех, с който трябва да се гордеем. В предишните периоди винаги сме били по-бедни от изброените народи.

Ако към безспорния икономически растеж добавим и частичното влизане в Шенген / между другото преди 30 години Австрия влиза в Шенген по същия начин/, мисля че би трябвало да бъдем доволни от изминалата 2023 година.

А относно това, което бих искал да забравя, най-неприятна и изненадваща за мен беше появата на открито проруски партии ,за които интересите на Русия са по-важни от тези на България, и които вече не се срамуват да агитират за излизане на България от Европейския съюз. Това проруско и антиевропейско говорене е ново за България. Досега и най-праволинейните комунисти винаги се изказваха в подкрепа на еврочленството ни. Очевидно в момента са повлияни от войната на Путин в Украйна. Надявам се, през идващата година гласовете им да се чуват по-малко.

Как се справи правителството? В парламента и извън него имаше много критики и голямо недоверие, както от страна на президента и опозицията, така и от страна на подкрепящите правителство парламентарни партии.

Свидетели сме на политически феномен или аномалия, в която най-яростните критици на правителството са партиите, които с гласовете си го подкрепят. ГЕРБ и ДПС се постараха правителството да не може да работи спокойно нито седмица и го вкарваха непрекъснато в измислени скандали, които станаха толкова много, че вече никой не ги помни. Формалната опозиция от БСП, ИТН и „Възраждане“ сама се набута в пропутинската и проруска ниша, от която няма да може вече да излезе и да предлага нормални европейски политики.

Но за мен най-учудващото е, че и партиите ПП и ДБ  също не защитаваха активно правителството на акад. Николай Денков, при положение, че точно те са мотора на правителството и то изпълнява тяхната програма и техните политически цели. И ако досега партиите на промяната внимаваха да не дразнят ГЕРБ и ДПС заради промените в конституцията, то сега няма никакви разумни причини да не бъдат критични, най-малко към оставеното им политическо и икономическо наследство от ГЕРБ. Опасявам се, че ако не го направят ще изгубят избирателите си, защото „Продължаваме промяната“ е партия възникнала от настроенията срещу ГЕРБ.

Какво всъщност свърши правителството за тези около 7 месеца? Като че ли никое правителство през годините не е било толкова шумно атакувано, мразено и харесвано.

Правителството е малко неопитно и често пъти несръчно. Но за сметка на това е много добре образовано и изглежда съвсем европейски. Вместо учил в Свищов финансов министър – имаме министър от Харвард. Вместо военен министър историк – имаме за министър професор по военно дело. Вместо предишните премиери – имаме премиер академик и т.н.

В Европа много бързо припознаха това правителство, защото то говори, действа и изглежда като другите европейци. С други думи, то е различно от правителствата на отминалото политическо статукво и това е основната причина да бъде нападано така яростно. Толкова атакувано беше само правителството на Филип Димитров, което докарваше до истерия бившите комунисти, защото беше различно и реформаторско . По същество и настоящото правителство на акад. Денков е реформаторско в много сфери.

А иначе за половин година правителството подготви и гласува два много добри бюджета в полза на гражданите. Направи промените в Конституцията. Осигури енергийната независимост на България от Русия като постепенно елиминира зависимостите от „Газпром“ и „Лукойл“. Това е смела реформа която беше отлагана от десетилетия. Правителството свърши и добра работа за Шенген, за който се борим вече 12 години. Но най-важно за мен е, че правителството успокои българите и показа на хората, че нито ще фалираме, нито ще има хаос, както ни убеждаваха от всички посоки продавачите на страхове.

С какво ние българите ще запомним това правителство и какво за него няма да искаме да си спомняме?

Ще спомена няколко съвсем прагматични неща. Пенсиите, които при първото правителство на Промяната почти бяха удвоени, тази година бяха увеличени с още 11%. Това засяга над 2 млн. българи. Минималната заплата беше увеличена с над 15%, а това засяга пряко половин милион българи и непряко още толкова, чиито доходи са обвързани с минималната работна заплата. Бяха увеличени социалните плащания, парите за здраве, образование и инвестиции. Спокойно може да се каже, че това е най-щедрото и най-социално правителство управлявало България. Изобщо ние българите преминаваме в момента от режима на постната пица и досадните обяснения, че пари няма,  към един нов вид режим на растящи доходи, което е новост в нашата политика. Надявам се, че това ще се запомни. Най-малкото защото се случва без увеличване на държавните заеми спрямо БВП, а и защото приближи доходите на българите по-близо до средноевропейските.

А това, което няма да искаме да си спомняме, е безпринципната уговорка между партиите на промяната и партиите на статуквото, наречена сполучливо „сглобка“. Но е много спорно дали вината за тази срамна женитба е на политиците или на избирателите. Защото избирателите отказаха да дадат достатъчно гласове за самстоятелно правителство на промяната и показаха устойчива любов към ГЕРБ и ДПС. Така че тези, които сега мрънкат срещу сглобката трябва да насочат гнева си по-скоро към избирателите, а не към политиците .

Ще оценят ли българските граждани тези усилия при евентуални и следващи избори? Ще припознаят ли политиките на правителството и на Промяната като свои политики или винаги ще се обръщат към миналото?

Не, българските избиратели няма да припознаят това правителство по две основни причини. Първата е социокултурна. Тези министри не приличат на повечето българи. Те са успели, образовани и граждани на света. А повечето българи не са такива.

Втората причина е, че партиите на статуквото имат огромен финансов и медиен ресурс. За тях е жизнено важно да руинират правителството и водещите политици в него. Като опитни политически брокери го правят успешно чрез организиране на безкрайни протести, стачки и измислени скандали.

Така че аз съм убеден, че партиите на Промяната няма да спечелят следващите избори. Вероятно ще се превърнат в регресираща политическа сила. Но това не значи че няма да се появи нова партия, която да представлява по-модерната и напредничева част от обществото.

Разбира се, утехата е, че вече наложените проевропейски практики и политики трудно ще могат да бъдат загърбвани от партиите, които ще управляват България в следващия политически цикъл.

предишна статияДа крадеш от здравната каса е същото, като да откраднеш пенсията на един пенсионер
следваща статияПървата българска въздушна линейка излетя към страната ни тази сутрин