Сподели
На снимката: Борислав Сандов
Борислав Сандов е завършил Софийски университет “Св. Климент Охридски” в специалност География, със специализация по “Изменение на климата и управление на водите”. Съпредседател на ПП „Зелените“. Един от организаторите на граждански кампании и протести за опазване на околната среда и демокрацията в България, както и активен участник в международни инициативи и организации в сферата на климатичните промени и енергийната независимост.

 

Проблемът с мръсния въздух отново е на дневен ред. И Столичната община едва преди няколко дни се сети, че може би мръсните улици също имат вина за това. Защо улиците не се мият по-често?

През последните години забелязваме, че въздухът на София е много мръсен. Защо чак сега СО предприема половинчати мерки? Защото съдът ги принуди да започнат да прилагат тези мерки и чрез експертизата, която беше представена в съда, миенето на улиците беше една от мерките. Защо това не го прави Столична община, е въпрос, който трябва да се зададе по-скоро на тях. Всеки един модерен град следва да си мие улиците, не само, защото въздухът е мръсен.

Чистота на въздуха е пряко следствие на няколко фактора. Единият от тях е инфраструктурата, в това число тротоарите, улиците, строителните площадки, техниката, която се използва в строителството. От друга страна това е автомобилният трафик. Той е целогодишен проблем за чистотата на въздуха, особено предвид факта, че в България сме с най-стария автопарк в целия ЕС. Това означава, че има по-цапащи автомобили, а и някои си позволяват да махат катализаторите, в нарушение на закона.

На трето място, може би най-важната част, особено през зимата, когато нивата на замърсяване на въздуха в София са най-високи, е отоплението на града и по-скоро отоплението на онези квартали в периферията на София, в които се отопляват на въглища, дърва и отпадъци (стари домакински шкафове, стари дрехи).

Инфраструктурата и почистването на тротоари и улици, транспортът и трафикът, както и отоплението – това са трите източника на замърсяване на въздуха.

Време ли в центъра на София, както се направи в много западноевропейски столици, да се забрани влизането на стари автомобили?

Това е една от по-крутите мерки. Те не са популярни в популистка държава като нашата, защото наистина не се прилагат адекватните политики в полза на обществото, а онези, които биват харесвани от определени кръгове. Това е една мярка, която може да се приложи за София, но цената за нея ще е висока.

Освен това е важно да имаме предвид не само възрастта на автомобила, но и неговият евро стандарт и колко време се използва. Затова политиката, която в момента СО предприема, не е адекватна. Тя, например, облага с по-ниски данъци един тежкотоварен автомобил, който цапа много повече, спрямо един лек автомобил, който е с висок стандарт, но е по-стар.

В този смисъл, трябва да има рестриктивни политики, както по отношение влизане в центъра, така и по отношение на ползването, в определени дни от годината, на автомобили, които са с определено ниво на замърсяване, които са над новите норми.

Една от мерките, които СО предприема е „зелен билет” за градския транспорт. Тази година обаче още не е въвежда. В София има само три буферни паркинга, които трябва да поемат потока от автомобили. За сметка на това обаче няма достатъчно автобуси. Защо автобуси? Например, кв. Симеоново е свързан от 1 автобус, който минава изключително рядко? Защо не се направи нещо по този въпрос?

Действително проблемът с градския транспорт е много сериозен. Когато управляващите говорят за градски транспорт в София, те имат предвид метрото. Но то не може да свърже всички части на града. Има големи райони на града, особено под Витоша, които са отдалечени и почти в невъзможност да използват градски транспорт. Ако има такъв, той е на твърде големи интервали и особено през зимния период, когато е студено, има валежи, на практика хората не могат да го ползват. Така че, проблемът е в самия градски транспорт.

Аз мисля, че отдавна е време за сериозни реформи в това отношение, особено като се има предвид, че цената на билета е достатъчно висока, че да могат да се позволяват инвестиции, прокарване на нови линии, съвременни автобуси.

Отделно, че за да се прехвърлиш от един на друг автобус, ти трябва да платиш два билета и т.н. Много проблеми има в градския транспорт на София, които трябва да бъдат решени, не заради мръсния въздух, сам по себе си, а заради това, че градският транспорт следва да бъде удобен, комфортен, надежден и на достатъчно кратки интервали, за да могат хората да предпочетат него пред личния си автомобил.

Споменахте, че често се случва в крайните квартали на София се горят боклуци. Напоследък обаче се заговори, че вкарваме незаконно италиански боклук  , които се оставят на произвола и народът ги гори. Истина ли е това?

Италианският боклук влиза в България през последните няколко години. Последните разкрития на италианската полиция за нерегламентиран износ на боклук, беше един много ярък пример, че такива композиции са влизали незаконно и преди. Има и такива, които влизат законно. Истината е, че този боклук отива най-вече за индустриални цели. Той се гори в няколко ТЕЦ-а в България, само в един е полузаконно. Голямата пратка, която беше заловена близо до Милано, беше предвидена за такива цели.

Боклуците се изгарят в ТЕЦ-ове, в инсталации на циментни заводи и това е сериозен проблем, защото също води до замърсяване на въздуха, не само с ФПЧ, което е един от големите проблеми, но и с диоксини и фурани, в следствие на изгарянето на пластмаси и синтетични материали, които имат своя пряк канцерогенен ефект. Там, където това се случва, има сериозни последици за населението.

Изгарянето на отпадъци е една порочна практика, която дори да беше развита в Европа през последните няколко десетилетия, то вече тя се отхвърля, на някои места тези предприятия се закриват, на други – се преустройват. Но ЕК издаде един наръчник, в който изгарянето на отпадъци е на предпоследна фаза, ако не са възможни другите фази, свързани с рециклиране, екодизайн, намаляване на необходимостта от опаковки, превенция към създаването на отпадък. Чак тогава се стига до изгаряне.

В България това няма да се случи заради корпоративни интереси. На определен кръг от хора от българската енергетика им излиза по-евтино да горят отпадъци. Тях не ги интересува здравето на хората и си позволяват да прилагат такива методи, вместо да използват този отпадък като ресурс за нови суровини, за създаване на нови предприятия, които да печелят от това. Изгарянето на практика хвърля във въздуха едни суровини; горим едни пари само, защото излиза евтино на определен човек или кръг от хора.

Недопустимо е Столичната община да иска създаване на инсталация за изгаряне на отпадъци, още повече, когато тя самата разпознава, че това е проблем за въздуха. Тази инсталация ще отделя 13 000 кг. ФПЧ годишно.

Новият председател на ЕК постави екологията като нейн приоритет през следващия мандат. Смятате ли, че целите, които си поставя ЕК ще бъдат изпълнени и че държавите ще ги изпълняват?

Климатичните промени бяха водеща тема в изборите за ЕП. Всяка една от големите групи я извадиха като приоритет. Климатичната криза е в много напреднал стадий. Ние имаме около 8 години от този момент, в който да изчерпаме „въглеродния бюджет” от емисии, които можем да изваждаме в атмосферата, ако продължим със същия темп.

Това само по себе си предполага много драстични мерки, които да се предприемат. Това обаче създава и много възможности. Не случайно изборът на фон дер Лайен имаше това условие – тя да изпълни ангажиментите на своята група ЕНП, както и на другите големите групи, да отговорят на тези очаквания.

Климатичната криза е и голяма предизвикателство в рамките на Европа, тъй като има много държави, които изгарят много въглища, имат замърсяващи производства. На практика, тази промяна води до модернизация – води до поява на нови работни места и то повече, отколкот сега при заетите в определени сектори. Някои държави не желаят тази промяна, може би, защото е по-лесно или защото имат обвързаности с определени сектори, все пак това са много големи сектори.

Европейската зелена сделка ще бъде приложена. Европейският съвет прие дългосрочните цели до 2050г., с изключение на Полша, но съм убеден, че и тя ще се присъедини към това. А сега, спрямо 2030г. целите, които се поставят, са намаляване с 50% на емисиите в сравнение с 1990г. и с 2005г. Това е една значителна стъпка напред, която ще доведе до промени в множество сектори. Хората трябва да знаят за това и да не се притесняват от това.

Преходът към зелена икономика означава по-чисто производство, по-високо качество на продуктите, повече работни места и по-малко замърсяване. Преходът на европейска икономика към зелена икономика може да върне лидерството на ЕС по отношение на най-важните неща, които се случват на тази Планета. Много от държавите по света очакват и следват какво прави ЕС.

 

Коментари