Приемането на еврото в Хърватия не е довело до поскъпване, като приноса на общоевропейската валута е допринесла към инфлацията едва с 0,2 процентни пункта.
Това стана ясно от думите на управителя на Хърватската народна банка Борис Вуйчич, който е на посещение у нас.
Той беше изслушан от депутатите в комисията по въпросите на Европейския съюз, шенгенското пространство и еврозоната в парламента, която проведе заседание днес.
На срещата бяха поканени и депутатите от „Възраждане“, които обаче отказаха да изслушат Вуйчич за опита на Хърватия при въвеждане на еврото.
Партията на Костадин Костадинов поиска провеждането на референдум за отлагане на въвеждането на еврото до 2024 г., който обаче беше отхвърлен от Конституционния съд.
На изслушването не присъстваха и представители на левицата.
Няма да има референдум за лева: Как гласуваха излъчените от президента съдии?
Пред българските депутати Вуйчич обясни, че ефектът от смяната на хърватската национална валута куна с еврото е довел до
минимално покачване от 0,2 процентни пункта и то основно в сферата на услугите.
При всички държави, в които е въведено еврото, има покачване на цените с между 0,2 и 0,4 процентни пункта, увери гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич, цитиран от БНР.
По думите му в Хърватия ефектът е бил много ограничен, но е направен сериозен мониторинг и са въведени наказания за спекулативно покачване сред големите магазини.
По данни на хърватската централна банка доходите са нараснали с 5.7% над инфлацията през първата година, като през тази годин също се очаква ръст от 3.6 процентни пункта.
Затова единствено при кафенетата и фризьорските услуги например е имало малко покачване.
Вуйчич обясни, че стандартът на живот се е покачил и хората усещат това, защото доходите растат с по-бърз темп. Той обясни, че инфлацията в Хърватия се е проявила заради икономическия цикъл след пандемията, а не заради въвеждането на еврото.
Един от най-трудните критерии за нас при присъединяването ни към еврозоната, както и за България, е свързан с инфлацията и причината е, че се направи оценка за изпълнението на критериите, но точно към този момент започна да расте инфлацията в Европейския съюз, а с това се увеличи и инфлацията в еврозоната“, заяви Борис Вуйчич.
От казаното от хърватския гуверньор стана ясно, че основните политически партии в страната са подкрепили приемането на еврото, а след въвеждането на валутата подкрепата за е нараснала.
Една от ползите след приемането на европейската валута е спадналите разходи по външния дълг, които са трупани заради превалутирането. Сред ефектите е било и повишението на кредитния рейтинг на страната, както е отбелязан и спад в лихвите по кредитите и транзакционните разходи за домакинствата.
По думите на Вуйчич Хърватия е станала по-малко уязвима на финансови кризи, а заедно с това се е повишил и интересът на чуждестранните инвеститори.
В същото време в страната е имало много интензивна информационна кампания, каквато в България трябваше да започне през януари.
„Информационната ни кампания подкани гражданите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на сто изкупуване още преди 1 януари 2023 г.“, посочи Борис Вуйчич.
В същото време българският министър на финансите Асен Василев обясни кои са покритите от страната критерии за влизането ни в еврозоната.
„Вече имаме напълно изпълнени 3 от 4 критерия и в момента следим инфлацията, която при нас спада по-бързо, отколкото в еврозоната и моделите и на Европейската комисия, и Европейската централна банка, и нашите вътрешни модели. През 2024 г. този критерий също ще бъде изпълнен и съответно 2025 г. се надявам да станем 21-ата държава в еврозоната“, обясни той.
На брифинг след срещата управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че забавянето на влизането ни в еврозоната ще има висока цена.
Той напомни, че България и Хърватия са предприели заедно конкретни стъпки за кандидатстване в общия валутен съюз още през 2018 г. Според него в този смисъл най-важни са политическите решения, които трябва да бъдат взети.
Законът за въвеждане на еврото още не е стигнал до Народното събрание, припомни той, като поясни, че в момента тече текстовете се съгласуват с Европейската комисия и с Европейската централна банка.
По думите на Димитър Радев преди влизането на Хърватия в еврозоната България е била с по-висок кредитен рейтинг, а сега е точно обратното.
„Хърватска направи един действително забележителен политически демарш, след като нашите валути се присъединиха към европейския валутен механизъм, след като станахме член на Банковия съюз, докато ние влязоха в един да кажем непродуктивен политически цикъл след 2020 г.“, каза Радев.
