През 2024 г. равнището на заетост сред хората в трудоспособна възраст в Европейския съюз (20-64 години) е с 2,2 процентни пункта (пр. п.) под целта на общността от 78 на сто, определена съгласно Плана за действие по Европейския стълб на социални права за 2030 година. Все пак заетостта бележи ръст от 0,5 пр. п. спрямо 2023 г., сочат най-новите данни на Евростат, публикувани днес.
Най-голям дял на заетите сред регионите на ЕС през 2024 г. е регистриран във финландските Оландски острови, където 86,4 на сто от трудоспособното население е било заето, следвани от столичния регион около Варшава, Полша, (86,2 на сто), районът около словашката столица Братислава (85,4 на сто), унгарският столичен регион Будапеща (85,3 на сто), нидерландският регион Утрехт (85,3 на сто) и чешкият столичен регион Прага (85,1 на сто).
Почти половината (46,5 на сто) от всички региони (113 от 243 региона) в ЕС са имали ниво на заетост, равно или над 78 на сто – целевото равнище за заетост в ЕС за 2030 г. Тези региони са съсредоточени предимно в Чехия (всичките осем региона), Дания (всичките пет региони), Германия (35 от 38 региона), Ирландия (всички 3 региона). Нидерландия (всички 12 региона), Словакия (3 от 4 региона) и Швеция (всички 8 региона), като към тази група се включени също Естония, Кипър и Малта.
На другия край на скалата, в два региона в Южна Италия по-малко от половината от населението е било заето – в Калабрия (48,5 на сто) и Кампания (47,3 на сто), а в Сицилия малко над половината население е било заето (50,7 на сто).
В България заетостта през 2024 г. е достигнала 76,8 на сто от трудоспособното население на възраст между 16 и 64 години. Това представлява повишение с 0,6 пр. п. спрямо нивото на заетост през 2023 г. (76,2 на сто).
Югозападният регион, включващ и столицата София, е бил с най-голямо ниво на заетост в България през 2024 г. – 79,9 на сто, което обаче представлява спад с 0,6 процентни пункта в сравнение с 2023 г. (80,5 на сто).
Най-нисък дял на заетите е отчетен в Северозападния район на страната – 69,3 на сто, което представлява увеличение с 2,1 процентни пункта спрямо равнището през 2023 година.
Много от регионите с относително ниски нива на заетост са били селски, слабо населени или региони в периферията на ЕС. Тази тенденция е особено очевидна в южните региони на Испания и Италия, голяма част от Гърция, някои региони в Румъния и най-отдалечените региони на Франция.
Друга група региони, характеризиращи се с относително ниски нива на заетост, са бивши индустриални центрове, които не са се адаптирали икономически. Някои от тях са преживели отрицателното въздействие на глобализацията върху традиционните сектори на своите икономики (като въгледобив, производството на стомана или текстил). Примерите включват група региони, простиращи се от Североизточна Франция до белгийския регион Валония.
