ЕС разработва набор от политики в опит да получи по-ясна представа за състоянието на водите в Съюза и да оформи предстоящата си стратегия за устойчивост на водите, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Тази седмица Комисията публикува доклади за изпълнението на Рамковата директива за водите, Директивата за наводненията и Рамковата директива за морска стратегия.
В доклада относно прилагането на Рамковата директива за водите се казва, че нещата са се подобрили: „Като цяло държавите членки са подобрили познанията и мониторинга на повърхностните и подземните водни обекти, увеличили са разходите и са подобрили прилагането на законодателството на ЕС в областта на водите, въпреки че съществуват значителни регионални различия.
„Ситуацията с водата вече не е същата. Водата е стратегически ресурс за нашата сигурност“, заяви пред БТА комисарката по околната среда Йесика Русвал.
Държавите членки все още имат работа, за да постигнат целите на ЕС, като само 39% от повърхностните водни обекти постигат добро екологично състояние, а само 26,8% – добро химично състояние. Това се дължи главно на широко разпространеното замърсяване с живак и други токсични замърсители, посочва Еврокомисията. Наводненията, недостигът на вода и сушата също будят все по-голямо безпокойство.
Неспокойни води
От държавите членки се изисква до 2027 г. да се придържат към заложените пределни нива на замърсяване и да гарантират, че отпадъчните води се третират правилно. Те трябва да насърчават повторното използване на водата, да се борят с незаконния добив и да повишат ефективността, наред с други неща. На този етап обаче изглежда малко вероятно държавите да постигнат тези цели до 2027 г., се казва в доклада.
Русвал подчерта, че законодателството на ЕС в областта на водите е въведено, но прилагането му се бави. За да се преодолее това изоставане, тя обяви провеждането на структуриран диалог с всяка държава от ЕС.
Страни като Белгия не са близо до постигането на целите на Рамковата директива за водите до 2027 г. Налице е широко разпространено замърсяване от селското стопанство и промишлените дейности и гъстото население – състоянието на канализацията, дългосрочното и трансграничното замърсяване също увеличават натиска.
В Белгия само 27,4% от водата на повърхността е е добро екологично състояние, като наличието на нитрати и пестициди остава основен проблем. Освен това всички повърхностни води са в лошо химично състояние, главно поради замърсяване с живак, синтетични химикали и метали. Химичното състояние на подземните води се е подобрило леко в сравнение с измерването през 2015 г., но все още почти половината от подземните води са в лошо състояние.
Според европейски източници седем държави членки, сред които и Португалия, които не са представили актуализирани стратегически планове за прилагане на Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията, ще бъдат изправени пред Съда на Европейския съюз.
Очакванията са за сериозни спорове и предизвикателства. Португалското правителство например заяви, че данните, които накараха Европейската комисия да даде Португалия на съд за неадекватни мерки във връзка с водите и наводненията, са остарели.
Недостиг, замърсяване и наводнения
Засушаванията и недостигът на вода поставят на изпитание водните запаси на ЕС, а рискът от увеличаване на наводненията се счита за висок. Въпреки напредъка, отбелязан в оценката на Комисията за прилагането на Директивата за наводненията в областта на управлението на риска от наводнения, Брюксел препоръчва на столиците да подобрят своя капацитет за планиране и административен капацитет и да инвестират адекватно в превенция на наводненията.
„Наводненията стават все по-чести, по-интензивни и по-смъртоносни. Нито една част на Европа не е пощадена. Инвестирането в превенция на наводненията и системи за ранно предупреждение е от ключово значение за постигането на тази цел“, заяви еврокомисарят Русвал.
От Австрия например беше поискано да конкретизира целите на националния си план, да ги обвърже с количествени показатели, където е възможно, и да определи срок за изпълнението им. Виена трябва също така да оцени напредъка си в постигането на целите. Освен това страната трябва да увеличи и ускори мерките си за възстановяване на доброто екологично и химично състояние на всички реки и езера.
Белгия е една от страните, които трябва да положат повече усилия за управление на наводненията, подчерта Русвал. Рисковете от наводнения са значителни във всички белгийски региони, както стана болезнено ясно през лятото на 2021 г., когато наводненията опустошиха части от провинция Лиеж. През последните години наводненията опустошиха и части от Германия, Нидерландия, Чешката република, Испания, Полша, Австрия и други.
Южноевропейските държави също все по-често стават жертва на екстремни метеорологични явления като наводнения и суши, като пример за това е Италия. Влиянието на сушите ще се увеличава през следващите години, тъй като последиците от изменението на климата ще се усещат все по-силно, заяви Европейската комисия.
Недостигът на вода в Италия обаче се дължи и на човешките действия, тъй като 77% от подземните водни басейни страдат от недостиг поради натиска на добива. Замърсяването от селското стопанство, от друга страна, оказва най-голям натиск върху повърхностните водни обекти.
Загуба на биоразнообразие: Няма много риба в морето
Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) изисква от държавите членки да оценяват, наблюдават и предприемат мерки за защита и подобряване на състоянието на своите морета, за да постигнат добро екологично състояние.
В доклада се отбелязва известен напредък, но средно за всички държави членки се счита, че само мерките по отношение на морските отпадъци решават до известна степен адресират проблемите.
Мерките за справяне с други форми на замърсяване, загубата на биологично разнообразие и изменението на климата все още се считат за недостатъчни. Комисията призова за повече действия по отношение на мерките за опазване и възстановяване на морското биологично разнообразие, както и за намаляване на замърсяването с хранителни вещества, химикали и подводен шум.
Не прахосвай, не искай
На 1 януари влезе в сила и преработената Директива на ЕС за пречистване на градските отпадъчни води. Тя има за цел да защити човешкото здраве и околната среда от въздействието на непречистените градски отпадъчни води. За тази цел се изисква от страните от ЕС да гарантират, че градовете правилно събират и пречистват отпадъчните води по икономически ефективен начин.
Страните от ЕС ще трябва да се активизират и да въведат иновации в начините за третиране на отпадъчните води, тъй като директивата изисква градските райони с над 1000 жители да ги събират и пречистват. При пречистването трябва да се отстраняват хранителните вещества или микрозамърсителите, които могат да бъдат вредни. В същото време плановете за пречистване трябва да станат енергийно неутрални, а емисиите на парникови газове трябва да бъдат намалени до 2045 г. Освен това се изисква отпадъчните води да бъдат наблюдавани за зарази като коронавируси (SARS-Covid).
С прилагането на тези изисквания Комисията иска да постигне редица амбициозни цели: Брюксел се стреми да подобри качеството на водата чрез по-добро пречистване, както и да подпомогне повторното използване и оползотворяване на отпадъчните води. Директивата иска да гарантира, че отговорните замърсители ще платят и че най-уязвимите и маргинализирани хора в Европа ще имат достъп до канализация.
Държавите членки трябва да докладват за прилагането на старата директива до 2028 г., след което системата за докладване ще премине към преработената директива. Това може да струва милиарди, тъй като някои членове на ЕС изпитват затруднения да спазват дори старата директива.
В края на 2023 г. например Европейската комисия сезира Съда на ЕС (СЕС) за „пълното неспазване“ на разпоредбите на ЕС относно събирането и пречистването на градските отпадъчни води от страна на Испания.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството на България Иван Иванов заяви, че европейските средства са основният, ако не и единственият източник на финансиране за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа в страната му. Необходимите инвестиции за постигане на съответствие с директивите на ЕС само за пречистването на градските отпадъчни води възлизат на около 3 млрд. евро, както и на още много милиарди за подобряване на качеството на питейната вода и модернизиране на съществуващата водна инфраструктура.
В Италия замърсяването от лошото управление на градските отпадъчни води продължава да бъде сериозен проблем, който засяга една четвърт от повърхностните водни обекти. Според Комисията страната изостава от средното европейско равнище в прилагането на директивата за пречистване на градските отпадъчни води, като само 56% от градските отпадъчни води се пречистват в съответствие със стандартите на ЕС, докато средното европейско равнище е 76%.
Повече от две трети от отпадъчните води на Словения са били пречистени преди заустването им през 2023 г., сочат данните на Статистическата служба на страната за тази година.
Правителството приветства новите мерки на ЕС, но заяви, че някои части на директивата са прекалено амбициозни. Братислава призова за гъвкавост, за да може законодателството да бъде адаптирано към всяка една от страните от ЕС.
Словения подкрепи мерките, основани на принципа „замърсителят плаща“, но изрази загриженост относно подробното регулиране на санкциите на равнище ЕС.
Елиминирането на микрозамърсителите и прилагането на концепцията „замърсителят плаща“ са важно аспекти на новата директива. Новата директива установява този принцип за фармацевтичната и козметичната промишленост.
Производителите на лекарства и козметични продукти са готови да участват в усилията, но смятат, че е несправедливо да бъдат единствените производители, които трябва да направят това. Те предупреждават и за високите разходи.
„В градските отпадни води наистина има микрозамърсители от нашите продукти, така че наистина трябва да участваме в тяхното отстраняване“, заявиха пред АФП от Съюза на френските фармацевтични компании.
Оценката на въздействието на Европейската комисия посочва, че индустриите ще бъдат натоварени с допълнителните разходи в размер на 1,2 милиарда евро годишно за целия ЕС, но производителите на лекарства и козметика смятат, че тези оценки до голяма степен са подценени.
