Начало Новини Европейски нюзрум: Европа се подготвя за отбрана и търговски спорове със завръщането...

Европейски нюзрум: Европа се подготвя за отбрана и търговски спорове със завръщането на Тръмп в Белия дом

64
Европейски нюзрум: Европа се подготвя за отбрана и търговски спорове със завръщането на Тръмп в Белия дом

Изборната победа в Съединените щати на бившия президент Доналд Тръмп предизвика тръпки в цяла Европа, която се страхува от дежавю на трансатлантическото напрежение заради разходите за отбрана и митата за продавани в САЩ стоки от ЕС. Какъв е залогът за Европа и ЕС, когато Тръмп се върне в Белия дом? Обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Предстоящото завръщане на власт на републиканеца Доналд Тръмп, бивш президент на Съединените американски щати, предизвика шок в Европа и Европейския съюз, след като той триумфира на изборите срещу демократа Камала Харис в сряда. На първо място сред заплахите, породени от повторното на Тръмп, са страхът, че той може да подкопае европейската сигурност и да спре подкрепата за Украйна, като едновременно с това отприщи търговска война с високи мита върху европейски стоки.

В същото време Европа е в деликатна ситуация, тъй като в същия ден управляващата коалиция на най-голямата икономика на континента – Германия, се разпадна заради разногласия по отношение на разходите и икономическите реформи.

Редица европейски лидери публично приветстваха победата на 78-годишния Тръмп, изразявайки готовност да си сътрудничат за подобряване на трансатлантическите отношения и да работят заедно за мир. Сред тях бяха предпазливият германски канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон, както и радостният унгарски премиер Виктор Орбан, а също и украинският президент Володимир Зеленски призовал за „справедлив мир“ в Украйна.

В Сърбия президентът Александър Вучич каза, че очаква добри отношения със САЩ и че тази победа „ще има лечебен ефект върху глобалната обстановка“. Той подчерта, че очаква натиск от страна на САЩ във връзка с близкото сътрудничество на Сърбия с Китай, който според него Тръмп възприема като стратегически противник на САЩ на световната сцена.

В Босна и Херцеговина (БиХ) обществото е дълбоко разделено и отделните общности реагираха по различен начин на изборната победа на Тръмп. Тя бе приветствана в Република Сръбска – областта със сръбско мнозинство. Членовете на председателството на БиХ Желко Комшич и Денис Бечирович подчертаха значението на САЩ като стратегически партньор и видяха възможност за укрепване на двустранните отношения. Анализатори обаче смятат, че политиката на САЩ спрямо БиХ – подкрепата за регионалната стабилност и интеграцията в европейските и западните институции – ще остане непроменена.

Вторият вицепремиер в испанското правителство Йоланда Диас каза, че „победата на Тръмп е лоша новина за всички граждани, които разбират политиката като инструмент, който подобрява живота ни, а не такъв, който го отравя с омраза и дезинформация“.

Европейските лидери се събраха на нестабилна земя

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен припомни „истинското партньорство между нашите хора, обединяващо 800 милиона граждани“, и призова Тръмп да „работят заедно по силна трансатлантическа програма, която да продължава да дава резултати за“ всички тези хора.

Унгарският премиер ултранационалист Виктор Орбан приветства победата на Тръмп и призова Европейския съюз да разработи нова стратегия за Украйна. Орбан е близък съюзник на Тръмп. Унгария е ротационен председател на Съвета на ЕС за шест месеца до края на тази година. 

Европейските лидери се събраха в Будапеща за петата среща на върха на Европейската политическа общност в четвъртък, както и за неформална среща на високо равнище на ЕС в петък.

Първоначално бе планирано на преговорите да бъдат обсъдени икономиката, миграцията, последните избори в страната кандидатка за ЕС Грузия, спираловидния конфликт в Близкия изток и пълномащабната руска инвазия в Украйна. Очакваше се също лидерите от съюза да се споразумеят за нова стратегия за възстановяване на неговата конкурентоспособност в икономиката.

Завръщането на Тръмп обаче засенчи дневния ред, особено когато лидерите в ЕС и на други страни, граничещи с Русия, се опитват да осмислят неудобния резултат от изборите в САЩ и какво означава това за трансатлантическите отношения. От подкрепата за Украйна, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и стратегията за намаляване на риска с Китай до търговските и технологични партньорства, които бяха възобновени, когато демократите дойдоха на власт в САЩ: сега всичко може да се промени.

Ангажиментите на САЩ в сферата на отбраната са поставени под съмнение

Бъдещият президент на САЩ многократно е поставял под въпрос ангажиментите на САЩ в областта на сигурността към НАТО – военен съюз от 32 държави, разгневен от ниските разходи за отбрана на европейските съюзници. Тръмп също така критикува президента на САЩ Джо Байдън за предоставянето на военна помощ на Украйна и твърди, че е в състояние да сложи край на руската агресивна война за един ден след встъпването си в длъжност, предизвиквайки опасения, че Украйна може да бъде притисната да се предаде.

Тръмп критикува някои от европейските съюзници за това, че не успяват да изпълнят целите на алианса що се отнася до разходите за отбрана, фиксирани на 2 процента от брутния вътрешен продукт (БВП, и предизвика съмнения дали САЩ ще изпълняват изцяло ангажиментите си под негово ръководство. Тръмп обаче не повтори предишни заплахи за оттегляне от алианса.

Протегнатата ръка за сътрудничество с Тръмп за насърчаване на мира дойде от генералния секретар на НАТО Марк Рюте. „Благодарение на НАТО САЩ имат 31 приятели и съюзници, които помагат за постигането на американските интереси, умножават американската мощ и пазят американците в безопасност“, каза бившият нидерландски премиер. „Заедно, съюзниците от НАТО представляват половината от световната икономическа мощ и половината от световната военна мощ“, отбеляза той.

Рюте каза още, че Тръмп „демонстрираше силната лидерска роля на САЩ през целия си първи мандат на власт, който обърна тенденцията що се отнася до европейските разходи за отбрана, подобри трансатлантическото споделяне на тежестта и увеличи способностите на алианса“.

Бившият литовски министър-председател Андрюс Кубилюс, който се очаква да бъде утвърден официално в новата си роля като европейски комисар по отбраната, посочи, че европейските страни са увеличили бюджетите си, след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г. Блокът трябва да харчи повече за превъоръжаване заради заплахите от страна на Русия, а не защото това е искане на избрания за президент на САЩ Доналд Тръмп, каза той.

Българският евродепутат Ева Мейдел (ЕНП) прогнозира „тежки преговори“ със САЩ за разходите за отбрана в НАТО, но посочи, че много страни са осъзнали, че 2 процента са минимумът, който трябва да се харчат за отбрана. „Въпросът сега е дали можем да отделим повече от този процент. Не знаем какво ще бъде отношението на Доналд Тръмп към НАТО, дали ще иска да реформира (организацията), дали ще иска да остане в нея“, добави тя.

Подновена заплаха от търговски спор между ЕС и САЩ

По време на предизборната кампания Тръмп обяви намерението си да въведе нови мита от 10 до 20 процента върху вноса от ЕС в САЩ и дори 60 процента върху продукти от Китай. Целта му е да укрепи САЩ като производствена база и да намали дефицита по текущата сметка.

През 2018 г., по време на първия си мандат, непостоянният американски лидер наложи мита върху вноса на стомана и алуминий от ЕС, принуждавайки съюза да отговори със свои собствени по-високи мита. „За мен „мито“ е много красива дума“, повтори той по време на предизборната кампания тази година.

Фактът, че европейските компании продават значително повече стоки в САЩ, отколкото американските – в ЕС, е трън в очите на Тръмп. САЩ бяха най-важният износен пазар за компаниите от ЕС миналата година.

В Брюксел коментарите на Тръмп за митата са приемани много сериозно. През месеците преди изборите Европейската комисия възложи на група длъжностни лица да подготвят ЕС за победа както на Тръмп, така и на Харис, в опит да неутрализират каквито и да било болезнени последици.

Ако Тръмп въведе нови мита, ЕС по всяка вероятност ще отговори с ответни мита върху вноса от САЩ. Управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало каза, че победата на Тръмп „увеличава рисковете за глобалната икономика“ и ще донесе „вероятно повече протекционизъм“ и по-голям бюджетен дефицит на Съединените щати.

В Словения представители на бизнеса също предупредиха за възможен прекомерен протекционизъм след победата на Тръмп. Словенската търговско-промишлена камара подчерта, че не бива да има мерки, които биха довели до преместване на производството в САЩ и които биха били в противоречие с принципите на свободната търговия.

Възможно е ситуацията да бъде особено тежка за германската автомобилна индустрия и нейните доставчици. Заедно с Китай, САЩ са най-големият пазар за продажби извън ЕС за производители като „Фолксваген“ (Volkswagen), Бе Ем Ве (BMW) и „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz). Специалните мита вероятно ще имат значително отрицателно въздействие върху автомобилната индустрия.

„Тръмп е напълно наясно, че Германия продава много коли в Съединените щати и може да ограничи всяка европейска реакция срещу (наложените от него) мита“, каза Силви Матели, ръководителката на мозъчния тръст Институт „Жак Делор“.