Начало Анализ Европейският отговор

Европейският отговор

255
Сподели
Антоний Гълъбов

Ядрото на дебата, който предстои по време на срещата на върха на НАТО в Брюксел е в това дали страните-членки ще продължат започналия на различни равнища разговор за отношенията помежду си или ще се опитат да изработят обща перспектива за онова, което ни предстои да постигнем заедно. Отношенията между страните-членки са доминирани от разрастващото се неразбиране относно позициите на САЩ спрямо очакванията на партньорите. Външната перспектива, на свой ред продължава да се определя от оценката за дълбочината, скоростта и обхвата на промените в международната среда за сигурност.

През последната една година, все по-упорито се налага тезата за непредвидимостта и породената от това несигурност в отношенията с администрацията на Президента Тръмп. Тази представа отмества встрани усилията на европейските страни-членки на НАТО. Всъщност, новият американски президент следва изключително последователно предизборната си програма и действа така, че оттегли САЩ от съществена част от външните им ангажименти. Стратегията на Президента Тръмп е да концентрира колкото е възможно повече ресурси за развитие на страната, включително с цената на намаляване на международното влияние на САЩ. В това няма нищо непредвидимо, нито неочаквано. Същественият въпрос е как реагират на това европейските страни в Алианса.

Опасенията за това, че американската администрация не разпознава рисковете, свързани с реализацията на Доктрината Путин, също имат нужда от корекция. Строго погледнато, администрацията на Президента Обама също не различи явните белези на предстоящата тогава нова фаза в разгръщането на руската доктрина. Ако това не беше така, най-вероятно нямаше да бъдем свидетели на руската инвазия в Украйна, а войната в Сирия щеше да е приключила отдавна.  Въпросът е в каква степен самите европейски страни са готови да се обединят в разбирането си, че Руската федерация не само е анексирала Крим, но продължава да държи окупирани територии от суверенна Украйна. Освен териториалната експанзия, в случая става дума за форсирана милитаризация, както на Крим, така и на Черно море, а това все по-отчетливо се разпознава като риск, дори и от страни като Беларус.

Европейският отговор, който предстои да се структурира на срещата на върха на Алианса би трябвало да включва няколко основни елемента. На първо място, конкретни стъпки, свързани с достигането на декларираните бюджетни разходи за отбрана. Независимо от трудностите, които изпитва всяка една то нашите страни, това продължава да бъде постижима цел в рамките на хоризонта, спрямо който бе поет този ангажимент.

Вторият елемент на европейския отговор вече придобива конкретни очертания. Преди месец бе представена първата бойна машина за пехотата, произведена в сътрудничество между Франция и Германия. Трябва да работим повече заедно, необходими са повече и по-мощни европейски консорциуми в сферата на отбранителната промишленост, които да гарантират технологичното превъзходство на Алианса през следващите години.

В никакъв случай, волята за разширяване на НАТО не трябва да бъде разколебавана от конюнктурни фактори, вписващи се в динамиката на търговските взаимоотношения. Страните, отговарящи на критериите за членство и особено Македония, трябва да получат своята покана за присъединяване към Алианса.

И едновременно с това, НАТО във все по-голяма степен би трябвало да се ориентира към профила на съюз, готов да гарантира не само националната, но и гражданската сигурност на своите страни-членки. Заплахите и рисковете пред гражданската сигурност все по-често ще подлагат на съмнение досегашните доктрини за национална сигурност. Алиансът е единствената среда, в която може да бъде изградена нова визия за сигурност в условията на рискове и заплахи, разгръщащи се на различни равнища и допълващи негативното си влияние в регионален и международен мащаб.

Коментари