Начало Водещи Европейските издания коментират резултатите от парламентарните избори в Австрия

Европейските издания коментират резултатите от парламентарните избори в Австрия

49
вестник

Крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) печели парламентарните избори в Австрия, сочат предварителните окончателни резултати от вота, и това е централна тема в западния печат, предава БТА.

Крайнодясната партия спечели най-много гласове на вчерашните избори в Австрия за първи път след нацистката епоха, като се възползва от вълната на общественото възмущение по отношение на миграцията и разходите за живот, за да победи дясноцентристката Австрийска народна партия (АНП), отбелязва британският в. „Гардиън“.

Прокремълската и антиислямска АПС спечели 28,8 % от гласовете, изпреварвайки управляващата АНП на канцлера Карл Нехамер, която се нареди на второ място с 26,3 %, сочат почти окончателните резултати от вота, продължава изданието.

Опозиционната Австрийска социалдемократическа партия (АСДП) отбеляза най-лошия резултат в историята си – 21%, а либералната НЕОС събра около 9% подкрепа. Въпреки опустошителните наводнения този месец, предизвикани от бурята „Борис“, които изкараха на преден план климатичната криза, „Зелените“, младши партньори в правителствената коалиция, постигнаха 8,3% и заеха назавидното пето място, уточнява „Гардиън“.

Комунистическата партия и аполитичната Бирена партия не изглеждат способни да преодолеят 4-процентната бариера за влизане в парламента. Избирателната активност беше висока – около 78 %, отбелязва още британското издание.

Възползвайки се от надигането на десницата в много части на Европа и вземайки за пример унгарския премиер Виктор Орбан, АПС се възползва от страховете, свързани с миграцията, убежището и престъпността, които се засилиха след отмяната през август на три концерта на Тейлър Суифт във Виена заради предполагаем ислямистки терористичен заговор, акцентира „Гардиън“. Според вестника нарастващата инфлация, слабият икономически растеж и продължаващото недоволство от строгите правителствени мерки по време на пандемията от КОВИД-19 са дали огромен тласък на подкрепата за АПС от последните избори през 2019 г. насам.

Нейният предизвикващ полемика лидер Херберт Кикъл, който водеше кампания, използвайки определението „народен канцлер“, използван някога за описание на родения в Австрия Адолф Хитлер, заяви, че е готов да състави правителство с „всяка една“ от партиите в парламента.

„Днес заедно написахме част от историята“, заяви той пред ликуващи привърженици на партията във Виена и добави: „Отворихме вратата към нова ера.“

„Не е необходимо да променяме позицията си, защото винаги сме казвали, че сме готови да оглавим правителство, готови сме да прокараме тази промяна в Австрия рамо до рамо с хората“, каза Кикъл в изказване заедно с други партийни лидери по обществената телевизия O Ер Еф. „Другите партии трябва да се запитат къде са по отношение на демокрацията“, добави Кикъл, цитиран от „Гардиън“.

Нехамер нарече резултата, който ще предизвика шокови вълни в Европа, „болезнен“, а неговата министърка на отбраната Клаудия Танер призна, че провалът е „зов за събуждане“ за управляващите партии.

Тъй като не успя да спечели абсолютно мнозинство, АПС ще се нуждае от партньор, за да управлява. За разлика от другите центристки партии, АНП не изключва сътрудничество с крайната десница в следващото правителство, както е правила два пъти в миналото в отхвърлящи табутата съюзи на национално ниво.

Нехамер обаче повтори вчера, че сценарий, при който Кикъл, бивш твърдолинеен министър на вътрешните работи, ще стане канцлер, не е възможен, което създава предпоставки за потенциален сблъсък, при който АПС ще трябва или да изхвърли Кикъл зад борда, или да заеме подчинена позиция в правителството, за да спечели подкрепата на АНП.

По време на предизборната кампания Нехамер активно се опитваше да заимства твърдата позиция на АПС по отношение на имиграцията, която крайнодясната партия се надява да приложи на ниво Европейски съюз, използвайки голямото влияние на Австрия в Брюксел, дължащо се на нейното географско положение и силни съюзи, посочва „Гардиън“.

Победата на вчерашните избори беше забележително завръщане за АПС, която беше унизена преди пет години след така наречения скандал „Ибиса“, при който тогавашният вицеканцлер и лидер на партията Хайнц-Кристиан Щрахе беше заснет на видео в испански луксозен курорт да обсъжда потенциален подкуп от жена, за която се твърдеше, че е племенница на руски олигарх, отбелязва британската медия.

Очаква се коалиционните преговори да отнемат няколко седмици, преди да бъде съставено ново правителство. Независимо от резултата, АНП изглежда готова да запази властта или в съюз с крайната десница, или в троен съюз с по-малки центристки партии, подобно на непопулярното правителство в Германия. Двустранен съюз със социалдемократите би могъл да осигури крехко мнозинство, но според анализаторите подобен алианс е малко вероятен, смята „Гардиън“.

Австрийската крайна десница си осигури историческа изборна победа, извежда в заглавие друго британско издание – в. „Файненъл таймс“, като допълва, че пробивът на АПС е поредният от серията пробиви на европейската крайна десница – най-вече във Франция и Нидерландия.

Кикъл симпатизира на Русия и остро критикува подкрепата на ЕС за Украйна, като обвинява позицията на блока за кризата с издръжката на живота в Европа.

„Йорг Хайдер щеше да се гордее с нас“, заяви Кикъл пред екзалтираната аудитория от свои поддръжници във Виена, визирайки бившия ярък лидер на АПС. „Избирателите изразиха своята воля“, добави той.

От близо две години АПС води в националните социологически проучвания, но победата на партията беше по-голяма от очакваното, посочва „Файненшъл таймс“.

Силното представяне на АПС може парадоксално да намали шансовете ѝ за влизане във властта, тъй като АНП може да не желае да приеме ролята на младши партньор в една евентуална коалиция.

Вместо това АНП може да се опита да сформира голяма коалиция със социалдемократите и либералната партия НЕОС, но това може да се окаже трудно поради огромните различия в политиките, отбелязва британското издание.

Кикъл беше министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на АНП под ръководството на канцлера Себастиан Курц между 2017 и 2019 г. Този алианс се разпадна, след като ръководството на АПС беше заснето в луксозна вила в Ибиса да търси политическа подкрепа от Русия.

Въпреки че Кикъл не беше замесен в скандала, той беше принуден да напусне правителството и дълбокото недоверие между него и ръководството на АНП се запази, припомня „Файненшъл таймс“.

Мнозина в АНП изпитват неудобство от курса, който Кикъл пое спрямо АПС, откакто стана лидер неин през 2021 г.

По време на кампанията си Кикъл показа, че е готов да наруши табутата върху нацисткото минало на страната. През лятото той неведнъж се самоопредели като „народен канцлер“ – определение с дълга политическа история, но най-често свързван с Адолф Хитлер, акцентира върху този факт и „Файненшъл таймс“. Кикъл и неговите поддръжници отхвърлят всякакви твърдения, че той е нацист, посочва изданието.

Хора, запознати със стила на кампанията му, обаче твърдят, че заимствайки от наръчника на Хайдер, за когото Кикъл е писал речи, той е готов да атакува опонентите си дори по деликатни теми.

Освен че усложнява потенциалните отношения с АНП, подобна тактика може да направи Кикъл неудобна фигура за президента на Австрия Александър ван дер Белен, който ще назначи следващото правителство, е мнението на „Файненшъл таймс“.

Въпреки че има предимно церемониална роля, Ван дер Белен назначава всеки член на кабинета поотделно. Само по традиция най-голямата партия номинира канцлер, а Ван дер Белен не крие, че не харесва Кикъл, като в миналото е намеквал, че може да откаже да го назначи за министър.

„Ван дер Белен ще настоява усилено за формирането на голяма коалиция (между АНП и социалдемократите)“, казаа за „Файненшъл таймс“ Маркус Хау, ръководител на изследванията във „Ве Е Инсайт“, базирана във Виена консултантска компания за политически рискове.

Той допълва, че това би било „рисковано начинание“, тъй като би дало на АПС още повече аргументи да се противопостави на политическия елит, който се обединява срещу партията.

Херберт Кикъл извоюва най-голямата победа за австрийската крайна десница от 1945 г. насам, пише в заглавие френският в. „Монд“.

Той обаче призна, че победата му може да остане пирова заради опонентите, „които се държат така, сякаш изборите не са се състояли“, като продължават да отказват да сформират коалиция с него.

„Ще им дам два-три дни да помислят. Да се надяваме, че ще се вразумят. Това би било и в техен интерес“, заяви пред свои привърженици с обичайния си заплашителен тон радикалният лидер на АПС.

Бившият вътрешен министър обаче още не е сигурен, че ще дойде на власт, тъй като нито една друга партия не иска да се съюзи с него в Националния съвет, долната камара на австрийския парламент, посочва „Монд“.

Победата на вчерашните избори разкрива радикализацията на част от австрийския електорат на фона на рекордна инфлация, висока имиграция и нарастващ скептицизъм по отношение на хода на войната в Украйна, отбелязва френското издание.

Откакто пое лидерския пост в партията през 2021 г., Кикъл доведе АПС до възприемането на дълбоко конспиративен, антиваксърски, климатоскептичен и основан на идентичността дискурс. „Ковидът изигра голяма роля, АПС беше единствената партия, която се противопоставяше на локдауните и задължителното ваксиниране“, заявява за „Монд“ Хаймо Лепушиц, дългогодишен пиар специалист на партията, който беше в списъка на гостите на организираното снощи по случай победата партийно тържество.

Още международни новини – четете тук