Сподели
криптовалута

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да разгледа възможността да емитира собствена цифрова валута, конкурент на планираната от Фейсбук  „либра“. Това се казва в проект на Европейския съюз от октомври, който попадна в полезрението на медиите през миналата седмица, след като беше цитиран от „Ройтерс“.

Очаква се предложението за “дигитално евро“ да бъде одобрено от финансовите министри на държавите от ЕС през декември.

Замисълът е то да конкурира незаконните криптовалути, като биткойн и „либри“. Проектът ще позволи на гражданите на ЕС да ползват предимствата на електронните пари, като същевременно запази в някаква степен ролята на банковите институции, допълва агенцията, позовавайки се на европейския документ.

Идеята за дигиталното евро, като отговор на „криптобума“ витае в средите на европейските банкери от известно време. Миналата година тя беше отхвърлена от ЕЦБ, но не категорично. „ЕЦБ и Евросистемата понастоящем нямат планове да емитират цифрова валута на централната банка“, каза тогавашният президент на институцията Марио Драги и добави, че технологията „изисква и съществено по-нататъшно развитие“ и че не вижда „конкретна нужда“ от нея.

За европейска дигитална валута се заговори отново, след като разработваната от Фейсбук криптовалута предизвика враждебност в световен мащаб. Франция и Германия обещаха да не я допуснат в Европа с мотива, че ще подкопае техния национален суверенитет.

Паралелно със сега оповестения от „Ройтерс“ документ на ЕС, през октомври, Асоциацията на германските частни банки, в която влизат над 200 финансови институции, представи свой меморандум в подкрепа на европейската цифрова валута и общия стандарт за идентичност в еврозоната. За целта организацията призовава да се създаде европейска платежна платформа. От групата посочват, че банковата индустрия трябва да работи съвместно с централните банки и правителствата на европейско равнище, за да създаде платежна система, която да реши съществуващите проблеми, както и да запази предимствата на установените платежни инфраструктури. „Това е единственият начин да издържим на конкурентния натиск на САЩ, Китай и технологичните компании“, четем в изявлението на асоциацията, с което се намеква за проекта на Фейсбук „либри“.

„Потребителят на цифрово евро – независимо дали човек или машина – трябва да бъде ясно идентифициран“, заключава документът. „Това изисква европейски или, още по-добре, глобален стандарт за идентичност. Клиентите трябва да бъдат ясни, като се използва стандарт, който е също толкова строг, колкото прилагания от банките за борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. “

На фона на разработваната от Фейсбук криптовалута и проекта на Китай за собствена национална цифрова валута, който Марк Зукърбърг определи като ключова причина да стартира „либри“, думите на германските банкери, образно могат да се обобщят така: „Тихият ромон, който гали слуха ви, не е бълбукащо поточе, а водопад, към който се приближавате с гумена лодка. Не му се радвайте, а вземете мерки.“

Но дори цифровото евро да бъде одобрено от финансовите министри на страните от ЕС, формално решението няма да има задължителен характер, тъй като ЕЦБ е независима от политически контрол. От друга страна тя има нов гуверньор в лицето на Кристин Лагард, която е повече политик, отколкото банкер.

А стъпките, които предстоят – създаване на обща европейска платежна платформа и стандарт за идентификация в еврозоната – предполагат много сериозни решения, сцепление между правителствата и европейските институции, както и инвестиции,  и вероятно ще отнемат години.

Защо едва сега забелязваме проблема? От дълго време виртуалните валути са фантомът в света на парите, когото маститите банкери отказваха да видят. Имат извинение, но само в началната фаза. Макар че внесоха сериозни промени в един от най-консервативните сектори – финансовия, те се появиха под формата на нещо невинно и забавно. В началото на века виртуалните пари обслужваха игралните (гейминг) системи и се използваха за покупка на стоки, съществуващи само в интернет, като летящи прасета, зомбита, светещи мечове и т.н. Но след появата на биткойн – първата криптовалута, през 2009, линията между дигиталните пари и виртуалните се разми. С биткойни, както и чрез електронна транзакция (с дебитна или кредитна карта), започнаха да се купуват стоки и услуги от реалия свят. По инерция обаче, а може би и защото си имаше други грижи около световната финансова криза, банкерската общност продължи да игнорира случващото се в света на виртуалните пари. И така призракът се материализира и постепенно заяви претенциите си.

Класическите крипровалути (биткойн, етериум и др.) са децентрализирани и удрят по устоите на традиционната финансова система. При тях базата данни с транзакциите се записва в разпределена (а не централизирана) счетоводна книга (т. нар. верига от блокове). Но следващият голям проект – този на Фейсбук – се цели доста по-високо. Замисълът е да бъде контролиран не от отделните участници във веригата, а от консорциум, известен като “Асоциация Либри“, подкрепен от кошница реални активи, включително щатски долари. Критиците казват, че валутата би могла да подкопае националния суверенитет, защото поставя паричната политика в ръцете на частните интереси (а не на централните банки). Което дава на Асоциацията лост за контрол над страните, чиито валути се използват в нейния резерв. „Либри“ не са добре дошли на европейска земя“, заяви френският икономически министър Бруно льо Мейр, през октомври. „Искаме ли да поставим паричната политика в ръцете на частна компания като Фейсбук? Моят отговор е категоричен“. Турбуленцията накара голяма част от първоначално предложените членове на “Либри“ да напуснат проекта, включително Visa, Mastercard и Paypal. На този етап Европа и САЩ мерят сили на фронта на дигиталните пари, като и двете страни внимават. „Фейсбук“ може и да е малко по-напред в начинанието си, но „либри“ може да се забави, предвид неодобрението на Конгреса и реакцията на Брюксел.

Споменатите проекти – националната електронна валута на Китай, „либри“ на Фейсбук и евентуално дигиталното евро, са част от много мащабна трансформация, която ще преобрази отношението към парите и ще има силни социални последствия.

Технологията не е всичко, но е мощен инструмент.

Тя позволи преминаването към безкешови разплащания, а това води до значими ефекти – например намаляване на търсенето на пари. Колкото повече намалява ролята на кеша и за сметка на електронните пари, толкова повече ще се монополизират те. Това е естествен процес на концентрация – колкото по-голям брой потребители се обслужват, толкова по-евтина е услугата. Фактът, че такива валути могат да бъдат изградени върху огромните масиви данни, събирани от платформите, е друг аргумент за засилен надзор. Свързани с това са тревогите за защитата на личните данни и киберрисковете.

 

Заб: Заглавието е на „Екип нюз“.

Коментари