Държавна агенция „Архиви“ ще публикува на 9 септември 2024 г. за потребителите новия си уебсайт „Съветската окупация в България (1944 – 1947 г.)“, който е част от тематичната дигитална колекция „Архивите говорят“.
Сайтът има шест отделни секции, посветени на окупацията на СССР, плюс галерия с архивни снимки. В уебсайта са публикувани 1472 документа с 2670 изображения. Огромна част от тях се публикуват за пръв път. Събрани са от 27 архива, като най-ценните се съхраняват в Централния държавен архив.
Сред безспорните приноси на тази платформа е и изготвеният пълен списък на жертвите на Червената армия в България, извлечен от самите документи. Той дава възможност на техните роднини и съграждани да научат поконкретно каква е била съдбата на тези хора.
В списъка има и опция за търсене по име. Към имената има и възраст, ако е била известна, местонахождение, дата на смъртта и причина на смъртта. Немалко от загиналите са умрели вследствие на злополуки и инциденти, причинени от съветските войници и тяхната техника.
Припомняме, че в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. „Народен съд“ в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд“ са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Целта на Държавна агенция „Архиви“ е чрез този уебсайт да запълни важна и съществена празнина в познанията на цялото ни общество за близкото минало, а очакванията към него са той да намери и свое логично продължение в научните изследвания, документалистиката и публицистиката. Намерението на съставителския екип е той да бъде периодично разширяван и обогатяван с нови документи.
Амбицията е архивите тепърва да се разширяват и обогатяват, както и в задачата да се включат още историци. Междувременно този период от близката ни история засега остава и извън учебниците по история в училище.
