Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и доцент по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра „Политология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001–2005) и Централноевропейския университет (магистър, 2005–2006). През 2010 г. защитава дисертация на тема „Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти“. Доцент в Софийския университет от 2018 г.
– Доц. Стойчев, оттеглянето на премиера Димитър Главчев беше ли изненада? Той доскоро твърдеше, че ако президентът му предложи отново да оглави служебен кабинет, ще го направи.
– Изглежда, че Главчев е осъзнал, че президентът е избрал г-жа Горица Грънчарова-Кожарева и по тази причина е предпочел да се оттегли доброволно, за да се издигне достойно от ситуацията. Вероятно тя самата е обявила това на него.
Не трябва да забравяме, че тя е негов заместник в Сметната палата и в миналото са имали професионално общуване, което може да продължи и занапред – след като тя напусне Министерския съвет, се очаква да се завърне в Сметната палата.
Беше по-добре Димитър Главчев да се оттегли доброволно, въпреки че вече вчера беше ясно, че президентът има други кандидати в ума си. Така че нищо изненадващо не се случи в развитието на ситуацията днес.
– Може ли да има бил приложен някакъв натиск за оттеглянето на Главчев от поста?
– Не мисля. Президентът по време на консултациите с политическите партии беше ясен, че разполага с други кандидати. Така че е ясно, че той се е решил за друг кандидат още докато Главчев все още беше кандидат. По мнение ми няма основание за натиск върху него, особено когато председателят има избор. Също така се говореше за Петър Чобанов като евентуален служебен премиер.
Не виждам подсилени доказателства, че някакъв натиск е упражнен върху Главчев да се откаже. Просто президентът предпочете друг кандидат.
Въпросът е защо сега Кожарева е съгласна, въпреки че три месеца по-рано, когато се обсъждаше отново служебен премиер, не беше. Тогава тя отказа предложението на президента да бъде служебен премиер. Какъв мотив я насочи сега да промени намерението си да участва в такъв кабинет?
– Димитър Главчев посочи като причина за оттеглянето си опита за спадане на политическото напрежение. Какво напрежение има предвид?
Президентът също спомена за напрежение, генерирано от кабинета между партиите. Без да се впускам в подробности, имаше няколко фактора относно този служебен кабинет, които вероятно са допринесли за такова напрежение.
Единият фактор бяха преките обвинения към Главчев, че има връзки с ГЕРБ, което беше подкрепено от номинацията на Даниел Митов за външен министър. Другото обвинение беше, че фигурата на Калин Стоянов като министър на вътрешните работи поражда напрежение в ПП-ДБ.
И третата линия на напрежение вероятно произтичаше от смяната на областните управители, където имаше съмнения, че някои кадри на ДПС биват сменени с други кадри на ДПС след възникналата злоба в партията. Това означава, че кабинетът „Главчев“ избира страна в този конфликт.
– Очаквате ли в новия служебен кабинет да има нов министър на вътрешните работи?
– Определено! Има голяма вероятност за нов министър. Вярвам, че съставът на кабинета ще бъде изцяло обновен. Структурата вероятно ще остане същата, тъй като промяната в структурата предизвиква много проблеми за администрацията и реструктурирането ѝ.
Но съм уверен, че ще има 100% смяна в персонала, и за сигурно, ако останат няколко от старите министри в кабинета, ще е интересно да видим кои ще са те. Те вероятно са били „квота“ на президента и в предишния кабинет, ако останат и в новия, ще е любопитно да видим.
Всъщност, когато президентът посочва, че той няма никакво влияние върху образуването на кабинета, той назначава кабинета с декрет и ако има хора, които не му отговарят, той просто отказва да подпише.
Следователно е логично и разумно той да се консултира със състава на кабинета преди да го обяви. Това може да означава, че има някаква „квота“ или предложение от някои хора и ако имаше такива в предишния кабинет, което не се съмнявам, вероятно те ще останат и в новия кабинет…
– Един от тези кандидати вероятно е министърът на културата, който бе в две правителства на президента и сам изрази желание да остане в следващия кабинет…
– Въпреки че Министерството на културата не е най-важният аспект на управлението, има други министерства, които управляват големи човешки и финансови ресурси и са от съществено значение. Например бих се интересувал дали ще има промяна в Министерството на образованието и науката.
– Вече забелязвате ли намаляване на напрежението между партиите? ГЕРБ и ПП-ДБ вече определиха този курс, като ПП-ДБ обясни, че се насочва към положителна кампания…
– Има необходимост от нормализация, за да бъде възможно следващият парламент да формира мнозинство и да подкрепи кабинета.
По всичко вероятно мнозинството отново ще е около ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ и двата лагера вече предприемат стъпки в тази посока. „Продължаваме промяната“ се изказват за „модела Пеевски“, без да се споменава толкова за „модела Борисов“, който беше тяхната честа дотогава.
Следователно откъм ГЕРБ няма значителни нападения върху ПП-ДБ.
Така че се полагат основата за диалог със „Има такъв народ“, като те споделят идея за евентуално трипартийно управление след изборите.
Разбира се, все още не е ясно в каква форма ще участва ДПС в следващия парламент. Участието на ДПС може да се окаже по-проблематично за бъдещето мнозинство от тази гледна точка, но тези партии ще бъдат основата на бъдещото управление.
Сега, важно е да се нормализира тонът на разговорите между тях. Въпрос на диалог е трудно да се говори, но нормализация на отношенията е по-реалистично развитие в близко бъдеще, за да станат възможни тези разговори след изборите.
– Ако 20 октомври е датата, която се обсъжда за изборите, действително можем ли да очакваме по-голямо избирателно участие? БСП предлагат тази дата с оглед на частичните местни избори, които също ще се провеждат през този ден.
– Частичните местни избори се провеждат на много малко места и не се очаква да увеличат избирателното участие значително. Все пак, месеците октомври и ноември са подходящи за провеждане на избори, тъй като са отдалечени от отпуските и зимните празници.
Декември и септември обикновено не са подходящи за избори. Не случайно изборите в САЩ са наскоро ноември, когато хората имат нормална работна обстановка.
20 октомври е подходяща дата за по-високо избирателно участие. Няма по-добро време от това.
