Сподели
Антоний Гълъбов
Доц. Антоний Гълъбов
Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Гълъбов е научен сътрудник ІІ степен в Института по социология към Българската академия на науките в периода 2005–2008 г. Доцент в Департамент Политически науки на Нов български университет.
Ръководител е на Работната група по ромските въпроси при Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет в периода 1997-2001г. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). 
Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Заместник-председател на Научния комитет на Асоциация EUROPA – Лимож, Франция (2004) Председател на Управителния съвет на Институт за публични политики и партньорство (2005). Член на редакционния съвет на списание „Лидер“ (2005–2006). Член на редакционния екип на списание BM „Business Magazine“ (2008). 

 

 

 

Доц. Гълъбов, „Обединени патриоти” днес няколко часа обсъждаха каква ще е съдбата на вицепремиерския пост, който напусна Валери Симеонов, каква е съдбата на тяхната коалиция, но основният въпрос е може ли да оцелее тя?

Това е предизборната коалиция „Обединени патриоти”. Всъщност след изборите те не направиха никакво усилие за организационно обединение. Точно обратното – влизайки в кампанията за европейските избори все по-ясно и все повече търсят възможност да се разграничат един от друг. Но това са две различни неща.

Това е партийната стратегия на тези партии, а друг въпрос е средносрочната перспектива за политическото им оцеляване. Аз смятам, че съгласието около програмата за управление ще бъде потвърдено. Смятам, че това няма да се отрази върху стабилността на правителството, но очаквам тонът да продължава до изборите за Европейски парламент.

Интересен е въпросът за кого играе Волен Сидеров, който се обърна и срещу двамата си коалиционни партньори и има ли партия в парламента, която в момента извлича дивиденти от случващото се в „малката” коалиция?

Имаше ясно изразено напрежение, в което от едната страна изглеждаха ВМРО и „Атака”, а от другата страна изглеждаше НФСБ и то беше по линия на отношението към Руската федерация.Това се промени.

Всъщност много от анализаторите не свързват поредност на събития, която е много важна. Миналата седмица в София беше Марин льо Пен заедно с лидерите на най-разпознаваемите европейски националистически партии. Но Марин льо Пен разпозна „Воля” на г-н Веселин Марешки като свой партньор. При тези залози в навечерието на изборите за ЕП, много важно е кой ти е партньор.

В това отношение Волен Сидеров има за партньор г-н Бареков, докато г-н Марешки има за партньор Марин льо Пен.

Ако към това добавим желанието на БСП да се заиграва с националпопулизъм и националсоциализъм, БСП навлиза много рязко в територията на националистическите партии, но г-н Марешки се позиционира там от около година.

В ситуация, в която най-разпознаваем е г-н Джамбазки от ВМРО, това създава много сериозен проблем през възможността за явяване с обща листа на националистическите формации. По-точно Волен Сидеров си дава ясно сметка, че това става все по-малко вероятно. Ако те излязат с повече от две листи, те няма да имат нито един мандат. По-вероятно ще започне да изглежда г-н Марешки да получи мандат, отколкото партиите в сегашната предизборна коалиция „Обединени патриоти”.

Ще успее ли премиерът Бойко Борисов да удържи напрежението в обществото? Знаем, от седмици то се нагнетява и протестите, въпреки дадената оставка на Валери Симеонов, не стихват.

Протестите нямаше как да стихнат след оставката на г-н Симеонов, тъй като те по-скоро търсеха повод, по-точно търсеха провокация, намериха слабо звено в г-н Симеонов, чиито нерви не издържаха, и това се превърна от следствие в причина.

Търсенето на провокации го виждаме всеки ден по време на тези протести. Между другото много подозрително виждаме и във Франция, пък днес и в Белгия изведнъж такива протести срещу цените на горивата, въпреки че те навсякъде тръгнаха надолу. Изведнъж всички започнаха да се държат по един и същи начин. Прекалено много станаха съвпаденията, за да е случайно.

Но ако останем в нашата политическа среда, онова, което е важно да се каже, е, че този тип протести нямат тяга. Те не са фокусирани, не успяват да изведат на преден план ясна теза. Точно затова казвам, че това е поданически тип ропот, а не граждански протест. Това са две различни неща.

Кой според Вас тогава дирижира протестите срещу цените на горивата и в Европа?

Това вече е по-сериозен въпрос, защото има много сходни елементи на протест, които не са характерни нито за френската политическа култура, нито за белгийската. Изглеждат като привнесени, изглеждат като сценарий, който е прекалено видим.

Онова, което е важно обаче, от гледна точка на нашите усилия е да се върнем само няколко месеца назад. Аз непрекъснато изпитвам желание да запитам тези хора как е баба им Дора. Те по същия начин бяха готови заради баба си Дора да направят нещо.

Търсенето на теми, рязкото и бързо сменяне на теми понякога дори в рамките на един и същи ден показва, че всъщност няма единна организираща сила, показва, че има желание да бъде представено всичко това като нетърпимост, непоносимост и всичко останало. Истината обаче е, че общественото внимание все по-рядко се задържа върху тези протести, освен като поредното усложнение.

Това не означава, че правителството се ползва с много висока подкрепа, не означава, че е преодолян един много характерен „Макбетов” синдром. Аз го бях нарекъл „Макбетов” синдром по повод на Тройната коалиция. Когато смяташ, че нищо не може да те свали от власт, това те прави най-малкото непредпазлив. Когато смяташ, че само гората трябва да тръгне срещу теб, за да те свали от власт, това означава, че си загубил чувство за реалност.

Ясно е, че има напрежение в обществото, ясно е, че има неудовлетворение, недоволство, има претенции за нещо повече, но те в никакъв случай не са в тези протести. Те са в онези групи хора, които създават добавена стойност и продължават да работят.

Защото между протестиращите не са онези, които харчат най-много бензин. Тези хора, които са на улицата, са хора, които нямат работа. А онези, които биха плащали повече, са онези, които непрекъснато се движат.

Ясно е, че има заместване, има подмяна на протеста, но е ясно също така, че онези, които създават стойност, онези, които произвеждат, биват натоварвани все повече и повече. Това е нещо, което може да наруши базисен баланс.

Къде тук стои БСП, която още от началото на това управление тръби за предсрочни избори? Всъщност вътрешните проблеми няма ли да изиграят лоша шега на левицата, ако такива избори има?

БСП се намира в изключително интересно състояние. Аз никога не съм чувал, не съм чел за подобен тип парламентарно поведение.

Ако се върнем към откриването на тази сесия в парламента, г-жа Нинова каза, че на нея са й достатъчни 20 депутати в пленарна зала, а останалите щели да ходят да се срещат с хората. Аз не съм чувал за подобен тип парламентарно поведение. Една партия или напуска парламента, или не.

Но ако имате 79 народни представители, а казвате, че ви стигат само 20, това може би е послание към избирателите ви на следващите избори да ви дадат само 20.

В момента БСП се държи като „Атака” от 2005-2006 г. Това е много показателно. БСП е изключително слаба от гледна точка на политическа ефективност и в същото време е все по-агресивна от гледна точка на реторика.

Този националсоциализъм и националпопулизъм, който започва да артикулира БСП, е много обезпокояващ, защото той не се свързва нито с автентичните традиции на основни ядра от тази партия, нито има някакъв шанс да бъде разпознат от по-младите избиратели на БСП.

Това е само навлизане в територията на онези около 16% от българските граждани, които подкрепят този тип национапопулизъм. Само че там станаха вече много политическите субекти. Там са патриотите, там е и г-н Марешки, там ако влезе и БСП, тази писта ще се окаже много тясна за всички тях.

Къде пък стои ДПС – извличат ли те дивиденти от поведението на патриотите и стои ли на масата възможно управление с ГЕРБ?

ДПС продължава да се възстановява след тежкия период, свързан с противопоставянето с ДОСТ. ДПС поддържа една и съща теза, ДПС не е срещу ГЕРБ, те са срещу присъствието на патриотите във властта, това е официалната теза.

Всъщност ДПС не е заинтересовано от предсрочно прекратяване на мандата на това правителство, защото не би могло да разчита на нещо по-добро от това, което има в момента. Партньорство с БСП в това й състояние, би сложило край на ДПС. Този тип националистическо говорене, което в определени моменти далеч надхвърля „Атака” от 2005-2006 г. е нещо, което откровено притеснява избирателите на ДПС, така че не е вярно това, че те са готова бъдеща коалиция.

Онова, което ми се струва много важно, е, че всичко това, което коментираме, не се заражда в политическото поле. Води се тежка корпоративна война. Тя се отразява в политическите действия на партиите. Тя осветява връзките между големи корпоративни субекти, които воюват безогледно в момента и техните политически представители.

 

Коментари