Фредерик Уайзман, известен режисьор на множество документални филми и носител на „Оскар“, почина на 96 години, съобщава Асошиейтед прес.
Семейството му и продукционната компания Zipporah Films обявиха официално смъртта му.
Уайзман, признат за един от най-влиятелните съвременни режисьори, е удостоен с почетен „Оскар“ през 2016 г. Той е създал над 35 документални филма, много от които с дълга продължителност.
На 35 години той заснема първия си пълнометражен филм и бързо влиза в елита на индустрията, утвърдвайки независимото документално кино като важна форма на изкуство.
Работейки с малък екип, често той сам поема ролята на звукооператор.
Целта на Уайзман беше да създава „колкото се може повече филми, които проучват различни аспекти на американския живот“, като често заглавията на документалните му произведения са кратки, но изразителни: „Болница“, „Обществено жилище“, „Основно обучение“, „Боксова зала“. Той умело отразява начина, по който хората взаимодействат на тези места: възрастен човек, търсещ социална помощ, войник, оплакващ се от тормоз, лекар, който се опитва да получи ясни отговори от опиянен наркоман, и служители в търговска верига, репетиращи усмивки.
„Институцията е просто повод за наблюдение на човешкото поведение в определени ситуации“, сподели Уайзман в интервю с Асошиейтед прес през 2020 г. „Филмите му по същество разглеждат хората и институциите.“
Уайзман оспорва мнението, че е част от движението cinema verite от 60-те и 70-те години, наричайки го „помпозен френски термин, без значение“.
Той не споделя и възгледите на другите относно своето творчество. Докато награденият с „Оскар“ Ерол Морис го нарича „безспорен крал на мизантропското кино“, Уайзман подчертава, че не е провокатор, който търси справедливост.
„Важно е да документираме добротата, благородството и щедростта на духа, колкото и жестокостта, баналността и безразличието“, заяви той при получаването на почетния си „Оскар“.
Роден в Бостън, баща му е известен адвокат, а майка му – администратор в психиатрично заведение за деца и бъдеща актриса. Въпреки обучението си в училища с еврейски квоти – Уилямс Колидж и Йейлски университет – той получава висше образование, а личните му преживявания оказват голямо влияние върху бъдещите му произведения.
След задължителната си военна служба през 1955 г. и престоя си в Париж, той натрупва опит в киното, снимайки с камера Super 8.
„Когато стана на 30, разбрах, че е време да се посветя на нещо, което обичам“, сподели Уайзман с Асошиейтед прес през 2016 г. „Развитието на технологиите за синхронен звук отвори нови врати за киното. Исках да заснема теми, които досега не бяха документирани.“
