Начало Интервю „Дойче веле“: Защо Чапутович дойде тъкмо в България?

„Дойче веле“: Защо Чапутович дойде тъкмо в България?

955
Сподели

„Дойче веле“

Новоизбраният полски външен министър Яцек Чапутович избра София за своето първо посещение в чужбина. Защо тъкмо България? Какво очаква Варшава от българските си колеги? Александър Андреев предлага няколко хипотези:

Докато изявата на Доналд Туск произведе голяма новина в България, посещението на неговия сънародник Яцек Чапутович няколко дни по-късно остана в периферията на общественото внимание. Вярно, че първият е президент на ЕС, а вторият – „само“ външен министър на Полша. И че двамата принадлежат към два настръхнали един срещу друг политически лагера в Полша. Но независимо от всичко това фактът, че новоизбраният полски външен министър избра за своя първа дестинация тъкмо България, е твърде многозначителен и затова заслужава по-внимателно взиране.

Какво иска Полша?

Да, в момента във ВИП-салона на летище София високопоставените чуждестранни дипломати почти не могат да се разминат – след Чапутович, другата седмица на една от първите си визити пристига и новата външна министърка на Австрия, а междувременно за разговори в София беше и заместник-помощник държавният секретар на САЩ. Разбираемо, след като в началото на годината България пое председателството на ЕС. И все пак „Яцек“, както дружелюбно го нарече във Фейсбук българската министърка Екатерина Захариева, не избра София за първа спирка единствено заради европредседателството. Два дни по-късно Чапутович отива в Берлин – и полските наблюдатели са категорични, че тази програма е необичайна.

Предишното правителство на управляващата в Полша партия „Право и справедливост“ изопна почти до скъсване отношенията както с ЕС, така и с Германия. Сегашният рейд на Чапутович очевидно подава сигнал, че Варшава ще търси затопляне, включително и поради сериозната заплаха от така наречения „ядрен удар“ – задействането на член 7 от европейските договори, според който след няколко процедури и при сложно изчислени начини на гласуване една държава-членка на ЕС може да бъде лишена от права заради нарушение на договорите. Както е известно, такава заплаха надвисна над Полша след спорните реформи в съдебната система и в Конституционния съд, които – според Еврокомисията – не съответстват на европейските ценности и на принципите на правовата държава. Сега Полша възнамерява да внесе проблема и пред съда на ЕС, а след посещението си в София Чапутович иска да го обсъди и със заместник-председателя на Еврокомисията Франс Тимерманс, който междувременно отговори, че ще се радва да види Чапутович колкото е възможно по-скоро.

Какво обаче може да направи България по въпроса? Българският премиер Борисов каза, че се надява България като европредседател да не бъде поставена в позицията да се гласува по член 7 срещу Полша, защото тогава всички щели да имат безсънни нощи. А външната министърка Захариева обеща добронамерено и безпристрастно отношение с надежда за добър изход по линия на диалога. Ако преведем това на един по-открит български език, отговорът е, че България не може да направи нищо особено. И все пак поляците очевидно разчитат на нея като добронамерен посредник, а навярно и като държава, чийто глас би могъл решително да наклони везните, ако се стигне до гласуване.

Предположения и факти

България едва ли открито ще се присъедини към Вишеградската четворка, която в момента се опитва да се профилира като противотежест на Брюксел и „старите“ членки – и която със сигурност ще гласува против член 7. Но полският външен министър навярно все пак е опипал почвата в София, доколкото „вишеградците“ смятат, че „Брюксел“ се държи арогантно към цяла Източна Европа и че на бившите комунистически страни мястото им е рамо до рамо с Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Разбира се, за това официално не стана дума, но ентусиазираният консенсус по въпроса за европейското бъдеще на Западните Балкани косвено подкрепя такова предположение. Защото – колкото и опасни да са подобни геополитически размишления – старата идея за онази Източна Европа, която се простира от Балтийско до Черно и Адриатическо море, блуждае във въздуха, а западно-балканските държави са съществен елемент от нея.

В обобщение: в момента България наистина има редкия шанс не само да седи равноправно край кръглата маса на европейската политика, но и да работи по дневния ред. Член 7 срещу Полша и европейската перспектива пред Западните Балкани са две точки от този дневен ред, които – ако София успее да ги „отметне“ успешно – ще донесат на страната както повишен авторитет, така и практически ползи и нови приятелства. А това никак не е малко.

 

Коментари