Сподели
ракети

Проблемът е известен поне от 2013 година. Тогава бившият американски президент Барак Обама за първи път официално обвини Русия, че нарушава Договора за забрана  на ракетите със среден обсег. Владимир Путин беше започнал да разполага подвижни установки за изстрелване на ракети, които могат да достигат до европейските градове и до военните бази на НАТО.

Обществеността тогава не обърна голямо внимание на въоръжаването на Русия. Всички вярваха, че Студената война е приключила веднъж завинаги и на никого повече не му се занимаваше с теорията за сплашването, с броенето на ядрени бойни глави и с договорите за разоръжаване.

От руска гледна точка, Западът пръв бе започнал новата надпревара във въоръжаването, след като САЩ решиха да разполагат системата си за противоракетна отбрана (ПРО) в Европа. Вярно, тази система не беше насочена срещу Русия, а срещу Иран, Северна Корея и други „бандитски“ държави, но конфликтите между НАТО и Русия продължиха да тлеят много години.

Тръмп отново стресна всички

Едва невъздържаният Доналд Тръмп успя отново да стресне всички със заканата си, че ще се откаже от Договора за забрана на атомните ракети със среден радиус. Внезапно опасността от крилатите ракети с ядрени бойни глави се превърна в приоритетна тема. А Тръмп обедини зад себе си дори и НАТО – един отбранителен Алианс, който той иначе не цени особено. Но нещата са по-различни, когато става дума за единни действия срещу руснаците.

Двете страни в скоро време няма да са обвързани с договор. Министрите на отбраната от страните-членки на НАТО обсъдиха в Брюксел какво би трябвало да се предприеме сега и как да се отговори на очевидното военно превъзходство на руската страна. Иска ли Путин наистина да застраши Европа, или по-скоро се опитва да внесе разцепление сред западните съюзници и да ги притиска? Алиансът все още не е намерил отговор на този въпрос. Функционери от НАТО, както и германското правителство все още отхвърлят идеята за разполагането на допълнителни оръжия в Европа.

В Берлин смятат, че не бива да се повтаря ситуацията от 1980-те години, когато цяла Германия спореше дали е редно да се приемат американските ракети „Пършинг“ в отговор на заплахата от руските SS-20. В крайна сметка надпреварата във въоръжаването и едновременните преговори с Москва доведоха до подписването на Договора за забрана на ракетите със среден радиус през 1987 година.

Същото средство би могло да се използва и сега. Само че то е твърде скъпо, а и би предизвикало значителни политически съпротиви в Европа. НАТО и САЩ сега проверяват други опции – например използването на оръжия, разположени на кораби. Не се изключени и нови преговори за атомните ракети със среден обсег, в случай, че в тях се включат и останалите големи военни сили в света като Китай, Иран, Индия и Пакистан.

Този път Тръмп постъпи правилно

НАТО обаче би трябвало да е готов да разгледа руските искания и да разговаря с Москва за противоракетните системи в Европа. Ясно е също, че трябва да бъде даден отпор на руския президент Владимир Путин, който разбира само езика на твърдостта. С други думи, хаотичната иначе администрация на Тръмп в този случай постъпи правилно, като денонсира Договора за забрана на ракетите със среден обсег.

Но едва що-постигнато, трансатлантическото единство отново е поставено на изпитание. Едновременно със срещата на НАТО в Брюксел, САЩ организират във Варшава конференция за Близкия изток, насочена срещу Иран. А това влиза в противоречие с позициите на европейците, китайците и руснаците, които не одобряват отказа на Тръмп от ядреното споразумение с Иран. Тук партньорите от НАТО работят едни срещу други. Подобно нещо е недопустимо, напълно излишно и само ще зарадва руснаците. А и не служи на каузата.

 

Коментари