Президентът Румен Радев посрещна президента на Унгария в контекст на сложни и хладни двустранни отношения, в които Унгария открито симпатизира на Северна Македония и периодично отправя критики срещу България относно нейната политика спрямо западната ни съседка. Това поражда много въпроси, свързани с характера на тази визита и демонстрираните топли отношения между двамата президенти.
Нееднократно в свои изказвания унгарският премиер Виктор Орбан е отправял критики и дори остри нападки по отношение на страната ни в политиката ѝ спрямо РСМ – той подкрепя европейската интеграция на Северна Македония, но като пречка за това посочва българската политика, което, според него „удря по националното достойнство“ на Македония. Ето защо самият той се предложи за посредник в разговорите за приемането на РСМ в ЕС.
През лятото унгарските евродепутати от комисията по външни работи (AFET) в Европейската комисия бяха инструктирани лично от Виктор Орбан да гласуват против българските поправки по доклада на Томас Вайц за Северна Македония. С това си действие беше разбит ширещия се в България мит, че Орбан ни е приятел. Въпреки острата българска съпротива, външната комисия на Европейския парламент одобри с голямо мнозинство доклада, от който залегна формулировката „македонски език и идентичност“, като бе отхвърлено предложението на българските евродепутати пред нея да бъде добавено определението „модерни“.
След гласуването българското външно министерство обяви, че приема доклада само за „сведение“ и припомни, че няма международен правно обвързващ характер.
Унгарският премиер нееднократно е демонстрирал топли отношения с управляващите в Македония, чиято антибългарска риторика е постоянна. В същото време в западната ни съседка се наблюдава и множество унгарски медии.
Унгария традиционно се поставя в една ос с Македония и Сърбия, като държави с открито антиевропейски нагласи и симпатизиращи на режима на Владимир Путин в Русия.
Нападките срещу България от страна на политическото ръководство в Северна Македония не са спирали. Християн Мицкоски също отстоява тезата, която защитава и Орбан – че страната ни блокира европейската интеграция на Македония.
Сърбите, макар и по-умерени в публичните си изявления, подкрепят македонската идентичност и критикуват българската политика за отричане на македонската нация, като в общи линии са в политически синхрон с Русия по тези въпроси. Сърбия и Македония, подкрепяни от Русия, водят политика, която според някои български анализатори е „антибългарска, антиевропейска и в услуга на руските интереси“.
Това поставя българския президент в сложна дипломатическа ситуация – срещата с унгарския президент може да бъде интерпретирана като опит за балансиране в регионалните и международните отношения, дори ако Унгария е част от тези среди, които враждуват с българската позиция.
Радев вероятно избира диалог и дипломатическо взаимодействие, за да запази стратегически интереси и да търси решения на сложни регионални проблеми, но действията му също могат да се тълкуват като поставяне на България в същата тази ос, в която са Унгария, Сърбия и Македония – антиевропейска и проруска.
Компанията, в която се намират Унгария, Македония и Сърбия по отношение на България, представлява геополитически и исторически сложен пъзел, който България трябва да решава чрез дипломация, а не изолиране.
