Димитър Къцарков e хебраист и докторант по международни отношения. Специализирал е в Университета в Хайфа и в Йерусалимския университет, Израел. Работил е в посолството на Израел в България, Министерството на външните работи, Израелския център за наука и култура в България, както и във фондация „Orient Occident” по програма на Съвета за човешки права на ООН в Мароко и Египет. Към момента развива частна консултантска дейност за старт-ъп компании, търсещи реализация на пазарите в Близкия изток и Африка. Автор на редица медийни и научни статии.
– Г-н Къцарков, премиерът на Катар заяви, че страната ще продължи дипломатическите усилия за постигане на мир в Близкия изток. Има ли смекчаване на позицията на Катар след израелските удари в Доха?
– Израел, може би нанесе удар, който не беше премислен. Има такова мнение на редица експерти, че това наистина застрашава и удължава войната. Но в същото време трябва да бъде ясно, че ден преди атаката в Доха, катарският външен министър налагаше много сериозен натиск върху „Хамас“, за да приемат сделката с Израел, което те отказаха.
Така че тук се прокрадва концепцията, че най-вероятно Катар са знаели за подготвяния от Израел удар, и, може би, това което се случва, е една фасадна дипломация, която не може да бъде обяснена.
Това, което се вижда обаче, е, че Катар търси подкрепа в рамките на Арабската лига, въобще на ислямския свят. Но в същото време на вярвам Катар да влезе във военен или какъвто и да е конфликт с Израел. На този етап такова нещо не може да се случи.
Това, което обаче много държави в региона казват, е: „Добре, щом Катар беше ударен от Израел, а Катар се позиционира в момента като медиатор в сделката със заложниците, дали ние няма да сме следващите?“ Това е много важно да се разгледа през призмата на арабските държави, но от друга страна, в Израел се диктува мнението, че Катар е основният спонсор на „Хамас“, че Катар не са всъщност дружелюбна страна към Израел, че те вече не виждат Катар като някаква потенциална цел за разширяване на мирен процес в Близкия изток.
По-скоро за Израел е по-изгодно преговорите за заложниците да се преместят в Египет. Както знаем, Египет са доста негативно настроени към „Хамас“ и въобще към мюсюлмански бази, откъдето произхожда „Хамас“ като организация.
На този етап не може да се каже дали Катар няма да предприеме, определени политически усилия. Знаем че този месец ще се проведе Генералната асамблея на ООН, но, от друга страна, Катар няма много опции за втърдяване на позицията си.
– Споменахте своите съмнения за това, че Катар са били предварително уведомени за израелските удари – това означава ли, че САЩ, както първоначално се твърдеше от някои американски медии, са дали зелена светлина за тези удари? Има ли търкания между съюзниците САЩ и Израел?
– Несъмнено има търкания, защото концепциите на Нетаняху и Тръмп са различни. Тръмп иска много да приключи този конфликт чрез някаква форма на сделка, по неговия модел.
Но от друга страна, Нетаняху играе срещу времето – догодина, през октомври, предстоят избори в Израел и дотогава той трябва да е решил казуса с Газа, със заложниците. Въобще, тази война трябва да е приключила дотогава, защото той знае, че ако не я приключи успешно за Израел и не успее да върне всички заложници, той ще изгуби изборите догодина.
При Нетаняху имаме елемент, при който той играе срещу времето и това го кара да прави ходове, които някои хора наричат необмислени, аз по-скоро и наричам дръзки.
Защото той по-скоро опипва границите, до които може да стигне с натиска, който оказва върху държави като Катар, които легитимират „Хамас“. Ако трябва да бъдем честни, самите лидери на „Хамас“ живеят в Катар. А това, че самият удар се оказа неуспешен до голяма степен и че голяма част от тези лидери на Катар оцеляха, подсказва, че наистина те са били предупредени. И то може би в последния момент.
Някои хора казват – дали през САЩ, дали през Катар, дали през Турция – говори се, че има намеса на турското разузнаване. На този етап това са само спекулации, не може да се каже, но, по принцип, когато се извършва такава операция, видяхме и предната седмица операцията с хутите – тя беше извършена по един много прецизен и ясен начин, знае се точно къде се удря. Разузнаването на Израел няма да допусне грешка, ако не знае къде се намира целта.
Друг е въпросът, че това, според мен, застрашава преговорите и радикализира „Хамас“. Това е големият въпрос – да се продължават ли тези преговори или да се сложи край на компромисите. Преди всичко, проблемът за израелското общество е, че въпросът със заложниците трябва да бъде решен и той остава първостепенен за Израел.
– Как Израел ще устои на международния натиск с искането за признаването на държавата Палестина? Какви са настроенията вътре в Израел, в обществото, по тази тема?
– Обществото е разделено, но мога да откроя две големи групи. Едната воюва под слогана, че Израел е длъжен да отговори и непоказването на сила би означавало да се предаде.
От друга страна, има голяма част от израелското общество, което казва: „Да, обаче създаването на палестинската държава в дългосрочен план ще бъде от полза за нашата сигурност“.
Като цяло Европейският съюз е разделен по отношение на позицията за Израел. В Европа има все още много европейски държави, които са произраелски настроени.
Тонът на България към Израел винаги е бил много положителен, въпреки че ние сме една от първите десет държави, които признават палестинската държава. Но тонът към Израел винаги е бил положителен и ние винаги сме били отворени към диалог и сътрудничество.
Това, което определени западноевропейски лидери осъществяват като политика, бих го характеризирал като лицемерно. Ще дам пример с Испания. Премиерът Педро Санчес направи едно изказване, което събуди много учудване в Израел.
Перифразирайки го, той каза, че Испания не може да попречи на Израел, защото няма ядрено оръжие, но ако имаше, може би щеше да окаже натиск. А сега ще продължи да оказва натиск с други средства.
Това е безумно, защото Испания, в същото време, е държава, която отказва да повиши бюджета си за отбрана и приноса си към НАТО, заради войната на Русия в Украйна, а в същото време време излиза срещу единствената демокрация в Близкия изток и отправя индиректни заплахи.
Това е двоен стандарт. Значи – срещу Русия не може да се говори така, но срещу Израел, една държава от 10 млн. души, и заобиколена от 200 млн. араби, може да се говори така. Това ще събуди много радикални гласове в Европа.
Имаме го и същия проблем с Франция.
Това, което трябва да наблюдаваме през следващите седмици, е Генералната асамблея на ООН. Искам да припомня, че САЩ не даде визи на палестински представители да отидат на среща, за която се очаква, че редица държави ще обявят признаването на палестинска държава. Между тях са Франция, Австралия, няколко по-малки държави.
Можем да кажем, че достигаме до една връхна точка на дипломатическо напрежение в този конфликт. Не мога да прогнозирам дали може да се случи нещо друго, но настроенията в Европа са също разделени.
Израел печели всички военни действия на терен, но губи най-важния – това е медийният фронт.
– Това е особено видимо в Западна Европа и активните пропалестински протести. Но като казахте за България, по отношение на тази вълна от намерения за признаване на палестинската държава, каква е българската позиция? Изглеждаме ли притихнали, не трябва ли да има по-ясна позиция за конфликта като цяло?
– Засега позицията на България е умерена и такава трябва да бъде, защото бутането между шамарите с големите държави като Франция и Испания, не играе в полза на България.
Да, ние сме признали палестинската държава още 1988 година, като част от социалистическия блок държави, но този междукултурен диалог в България, не ми изглежда релевантен.
Ние не трябва да забравяме, че една част от причините за държави като Франция и Испания да заемат такава агресивна позиция срещу Израел, е точно измененията в обществените структури на тези държави. Може да се каже, че виждаме резултатите от едно изменение, което се случи през последните 10-15 години в западноевропейското общество и нарастване на близкоизточния елемент в него.
В България това не се усеща много и може би на това се крепи мъдрата, според мен, позиция на България – да не се бута между шамарите, казано на разговорен език.
За разлика от много други държави в Европа, България е спасила 47 хил. евреи. България е единствената държава по време на Холокоста, в която населението на евреите нараства, а не намалява.
Това е много важна основа за едни много специални отношения между Израел и България и искам да кажа, че за България диалогът и сътрудничеството с Израел във военно-техническата, дефанзивната инфраструктура, остава на много високо ниво и аз не виждам какъв е интересът България да заклеймява каквото и да е към Израел. Напротив, точно обратното. България е в позицията да има много повече възможности като медиатор, отколкото да бъде агресивно настроена към Израел.
