Начало Анализ Демокрацията или офшорките?

Демокрацията или офшорките?

369
Сподели
офшорките

„Досиетата от Рая“ не поставят въпроса за укритите данъци. Проекцията им е политическа. Внушението, което отправят е за разложение на демокрацията:  ЕС , Добрата Стара Англя, която реши да напусне Общността и Съединените щати. Заглавията на отделните журналистически разследвания ни дават отговора защо сме в положението, в което сме.

Три мита битуват в световната политика днес и разследването на „Райските досиета“ опровергават всеки от тях.

Мит №1

Първият безспорен мит е, че обществата в САЩ и Европа са във война с елитите. На практика, обаче точно обратното. Елитите водят война срещу гражданите, като не отчитат приходите си и по този начин ги лишават необходимите средства за финансиране на здравеопазването, образованието, социалната държава. Тази война е един от източниците на ширещите се настроения срещу естаблишмънта.

Укриването на данъци е толкова рутинна процедура, че всеки, който има какво губи, като си ги плати, предпочита да рискува репутацията си – от технологичния гигант „Епъл“, до британската кралица. Сърфирането между различни екзотични островчета с либерален данъчен режим се е превърнало в нещо като международен спорт за богатите. В този спорт губещата страна е обществото, което плаща високи данъци, но се ползва малка данъчна основа.

Досиетата описват модела, който е рай за супербогатите и ад за останалите.

Мит №2

Вторият политически мит е, че бюджетните ограничения са единственият правилен отговор на икономическите проблеми. По нашите географски ширини си имаме поговорка за такива случи, която гласи: „Иконимията е майка на мизерията“. Всъщност, като се замисля, след „Райските досиета“, поговорката трябва да се редактира: икономията от данъци е майка на разкоша. Лошото е, че не е за всички. В досиетата не срещнахме родни имена, но по официални данни у нас сивата икономика е на стойност около 30 млрд. лева – което е към 29% от БВП на страна ни. А на Острова са скандализирани, че около 15% от БВП-то им отивало в по райските кътчета. Само че във Великобритания това са около 300 млрд. британски лири, ама всеки със своята си икономика, и корупция. У нас, се сещаме още, че като се заговори за увеличение на МРЗ, работодателските синдикати плашат държавата със сивата икономика: щели да спрат да плащат данъци. Е, при 29% сива икономика, едва ли много плащат, ама и от НАП и митниците си правят оглушки.

Мит №3

Много често се внушава, че държавата е свила периметъра си заради прекомерната демокрация. Държавата е обезсилена от референдуми, популисти като Доналд Тръмп, Джереми Корбин и Марин льо Пен. А гласа на Грозните и Некъпаните у нас се чува твърде често, макар че те нямат кой знае какво да кажат…

Всъщност, тези, които имат най-нестабилна връзка със страните си, имат най-много да се обясняват. Сред тях е и клубът на супербогатите наши сънародници, чиито имена не са споменати досега и които управляват страната дистанционно. Те не живет тук, не си плащат данъците в България, но решават какво да се случва с нас – всички останали…

Може би оправянето на положението във Великобритания, Германия, САЩ, изисква десетилетия. У нас – нещата могат да се променят доста по-бързо. Та нали едва от 27 години живеем в условията на демокрация.  Достатъчно е да си оправим райските зони на родна територия.

Изискват се решения и те са неминуемо политически: либералното данъчно третиране на супербогатите (у нас те плащат 5% данък върху дивидентите, а останалите плащаме 10% ДОД), е лицемерие, несъвместимо с демоктацията и с „усточивия икономически модел“, който се крепи на данъци върху потреблението, не върху богатството.

Коментари