В своята неделна проповед в Търговище, отец Славчо Проданов призова вярващите да признаят греховете си и да потърсят прощение от Господ. Като архиерейски наместник на Търговищка духовна околия, той водеше службата в храм „Св. Йоан Рилски“ и в слово си припомни притчата за фарисея и митаря, която подчертава значението на смирението и истинската вяра.
Ставрофорен иконом Славчо Проданов започна проповедта си, подчертавайки, че всеки встъпва в храма с различни чувства. Той посочи, че някои влизат с вяра и достойнство, други забравят, че са пред Бога, а трети идват само да разгледат храма като историческа забележителност. Има и такива, които искат да демонстрират пред присъстващите, че търсят по-висша духовност.
В контекста на този разговор, свещеникът сподели притчата за фарисея и митаря. Той разказа как двама души влезли да се помолят в храма – единият бил митар, а другият – фарисей. Фарисеят заел видно място и започнал молитвата си с: „Господи, благодаря Ти, че не съм като другите – крадци, убийци, прелюбодейци. Два пъти в седмицата давам десятък от всичко, което имам, и не съм като този митар.“
В същото време, митарят стоял отзад, с наведена глава, удряйки се в гърдите, и молел Бога за прошка. Отец Славчо Проданов уточни, че митарят е бил началник на митарите, какъвто днес можем да наречем шеф на данъчните служби. В миналото митарите не само събирали данъци за държавата, но и взимали част от тях за себе си, но митарят осъзнал грешките си и искал Божия милост.
Продължавайки анализа на притчата, свещеникът отбеляза, че фарисеят редовно посещавал храма и се молел с постоянни самохвалства, но неговата молитва не била чутина от Бога, тъй като била плод на егоцентризъм и самоудовлетворение. Затова Спасителят завършва притчата с предупреждението: „Внимавайте, защото всеки, който се издига, ще бъде смирен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.“
В заключение към присъстващите в храма, свещеникът акцентира на факта, че всички ние грешим. Но когато влизаме в храма, е важно да се изповядаме и да се обърнем към Господ Иисус Христос, подобно на митаря, с искрени молби за прошка.
